Първият щатен телохранител в Княжество България бил Христо Карагьозов. Всички го наричали царския гавазин. Охранявал е княз Батенберг и княз Фердинанд. По-рано е бил охрана на руското консулство в Русе, след това на граф Игнатиев и княз Дондуков.
Скоро след възкачването на престола на княз Александър Батенберг била събрана неговата охрана - така нареченият Институт на княжеските охранители. Той бил съставен главно от участници в Руско-турската война и бивши поборници. Младият княз Батенберг особено се впечатлявал от страховитите мустаци на гавазите. Отначало длъжността им се смятала за полицейска и се водели на ведомост като полицаи, охраняващи княза. Задължени били да го придружават като конвой при всички излизания извън двореца. Униформите им били много красиви: обшити със златни и сребърни нишки, комбинация между български, черногорски и албански носии. Гавазите носели потури, извезана антерия, елек и дермадан и астраганен калпак с метален герб. Когато застудявало, намятали над дрехите си пелерина. Живеели в специално помещение в двореца, а заплатите им били значително по-високи от тези на обикновените полицаи. Институтът на княжеските охранители съществувал от началото на управлението на княз Александър до закриването му през 1886 г. Заплатите до 1881 г. се изплащали от цивилната листа на княза, а от 1882 г. възнаграждението, облеклото и жилището на охраната били в отделна сметка от бюджета на МВР. През 1884 г. гласуваните от Народното събрание пари за телохранителите били 20 160 лв, от които 10 000 лв. са предназначени за шиене на дрехи. Началникът на княжеската охрана бил великотърновецът Христо Карагьозов, след детронацията на Батенберг минал на служба при Фердинанд. Не случайно го наричали „сянката на Фердинанд”.
Батенберг избирал охраната си по мустаците
Бодигард №1 бил Христо Карагьозов от Търново
0 коментара
Все още няма коментари