Антим I отслужва първата литургия за Освобождението на България

Денят на Освобождението на България от османско владичество 3 март е националният празник на България от 1991 г. На този ден е подписан Санстефанският мирен договор за прекратяването на Руско-турската война от 1877-1878-а, който ознаменува Освобождението на България. Договорът е подписан на 3 март (19 февруари по стар стил) през 1878 г.

Освобождението на България за пръв път се чества във Велико Търново на 19 февруари (3 март нов стил) 1879 г. Антим I, първи екзарх на Българската екзархия, тогава председател на Учредителното народно събрание, отслужва панихида в църквата „Св. Богородица“ в присъствието на депутати и граждани.

Малко известно е, че екзарх Антим (свален от поста си и заточен в Мала Азия по решение на Високата порта още на 14 април 1877 г.) още преди началото на конгреса, разпокъсал България, отправя молба към руското правителство за изпращане в Берлин и на български делегат, но лично канцлерът – княз Горчаков, отхвърля тази молба. В германската столица има представители на Румъния, Гърция, Черна гора и Сърбия.

През 1880 г., две години след Освобождението, 3 март се чества и в София като Ден на възшествието на престола на тогавашния руски император Александър II.
Две години по-късно – през 1882-ра, Държавният съвет приема „Списък на неприсъствените дни в Българското Княжество“. В него за първи път е записано, че денят 19 февруари се чества като ден на „Заключаването на С. Стефанский договор“.

Неупоменаването на император Александър Втори се обяснява с факта, че през 1881 г. той е убит и е наследен от неговия син Александър Александрович. Съгласно Указ 78 от 31 декември 1887 г. се одобрява списък на неприсъствените дни в България. В него денят 19 февруари се отбелязва като ден на „Освобождението на България“.
През 1911 г. е приет нов Закон за празниците и неделната почивка, но и в него 19 февруари продължава да фигурира като ден на „Освобождението на България“. Този закон остава до октомври 1951-ва, когато официално е отменен от Кодекса на труда.

На 26 август 1934 г. цар Борис Трети открива високия над 30 м паметник на връх Шипка – един от символите на Освобождението. Присъствали са над 100 000 души, от които 80 живи опълченци – преки участници в епичните боеве.

Истинският връх Шипка, където е било главното командване при отбраната на прохода, е на север от главното било и превала на прохода. Висок е 1232 м. Върхът, където е днес Паметникът на Свободата, се е наричал Свети Никола.

През 1951 г. с указ му е дадено ново име – връх Столетов (на името на генерал Николай Столетов, командирът на Шипченския отряд, към който са причислени и 5 дружини български опълченци). През 1977 г. е преименуван на Шипка, но връх Шипка вече съществува и за да се избегне абсурдът, на истинския връх Шипка се дава също ново име – Малка шипка.

Ето защо днешният връх Шипка е изкуствено „преместен“ с около 1 км на юг и е поставен на мястото на връх Свети Никола.

С Шипка е свързан и още един малко известен факт – в каква посока да гледа лъвът на паметника.

Според първоначалния проект на върха на пресечената пирамида е трябвало да се постави огромен бронзов лъв, който да гледа на север. Той вече бил отлят в Софийския военен арсенал – от 28 бронзови черупки с общо тегло 28 тона, и трябвало за се пренесе на върха на части, за да се сглоби като обемен пъзел. Мулета и катъри изтеглят лъва до върха... И когато се умувало как 8-метровият цар на животните да бъде качен на кулата, румънското правителство протестирало: „Не може българският национален символ да гледа на север! Това намирисва на териториални претенции!“. Тогава Министерският съвет решил лъвът да се обърне на юг, но едновременно реагирали Гърция и Турция. Намеквало се е, че с този акт българите търсели реванш за Ньойския договор.

Заради международния натиск политиците ни се прекланят и свалят лъва от върха на паметника, „поставят“ го на козирката над главния вход от северната страна, обърнат на запад. Познайте какво се случило – дошла мълниеносна реакция от Сърбия. Сръбският посланик дори връчил официална нота. „Погледът на българския лъв на запад пречел на двустранните отношения между двете страни“. И така, пак се събрал Министерският съвет. Накрая е било взето решение лъвът да гледа на изток, откъдето са дошли освободителите.

Говори се, че след това решение българите приели всичко на майтап. Те се шегували, че лъвът гледа към Черно море, защото рибите в него са неми и не могат да протестират. 

С въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. събитията от XIX и XX век се преизчисляват, като към датата съответно се прибавят 12 дни за XIX век и 13 дни – за XX век. Денят 19 февруари 1878 г. по стар стил става 3 март по нов. За първи път по новия стил 3 март е честван през 1917 г.

Трети март се отбелязва като празник до 1949 г. През 1950 г. съгласно постановление на Министерския съвет за определяне на неприсъствените дни през календарната 1950-а 3 март за първи път не е включен в списъка на неприсъствените дни.

Еднократно като официален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод на 100-годишнината от Освобождението. Десет години по-късно по решение на Юлския пленум (1987) на ЦК на БКП и на Министерския съвет 3 март е възстановен като официален празник. С решение на Държавния съвет от 27 февруари 1990 г. и на Народното събрание от 5 март същата година датата е обявена за национален празник.