Волф Месинг, полският евреин, лунатикът и гадател, най-изумителният феномен на XX век, и до днес си остава неразбираем за хората свръхестествен гений. “Не мога да обясня механизма на предаване на мислите. Аз просто ги чета. При някои хора интуицията е 100 процента, при мен тя е 1000" - казва той и с дарбата си доказва, че човешките представи за същността на света са тотално сбъркани.
Не осъзнавайки своите способности,
на 12 години убива човек, като го хипнотизира
Волф Месинг възкръсва за втори живот на 18 май 1912 г. В моргата на най-голямата болница в Берлин се намира тялото на 12-годишно хлапе. Трупът обаче оживява пред смаяните погледи на група студенти по медицина, които имат практически занимания в моргата със своя ръководител доктор Абел. “Искам вода” – прошепва момчето. Така смайващо той започва живота си за втори път. Роден е в бедно еврейско семейство на 10 септември 1899 г. Малкото пари, които бащата Григорий получава, изпива в местната кръчма. „Животът в това затънтено полско градче, Гура Калвария, беше ад. Със седмици на масата имаше само черен хляб и печени на жар картофи" - разказва той. Баща му често ги пребивал двамата с майка му Сара. Единствената радост на малкия Волик е изучаването на Талмуда. Едва шестгодишен, той отлично знае огромни пасажи от свещената книга.
Григорий настоява да стане равин. Синът обаче категорично отказва. Облян в сълзи, един ден хлопва вратата на бащината къща, твърдо решен да не се върне. Открадва малко пари от храма до еврейското училище и се качва на влака. Без багаж и без билет той се свива под една от седалките и заспива. Когато кондукторът го открива, Месинг се сковава от ужас, взема малко парче от вестник, паднало на пода, и му го подава вместо билет. Номерът минава. Месинг все още е неосъзнат магьосник: „Мислех си колко хубаво би било кондукторът да слезе от влака и повече да не го видя до пристигането си в Берлин. Това бе най-големият грях в живота ми. Тогава не осъзнавах своите способности, извърших убийство." Няколко минути след като си пожелава това, кондукторът като хипнотизиран се насочва към вратата на влака, отваря я и се хвърля в движение.
Пристига в Берлин и четири месеца работи какво ли не, но никога не си позволява да проси. В горещото лято на 1912 г., прималял от глад, носейки тежък пощенски колет, припада. Така се озовава в моргата пред смаяните погледи на студентите и доктор Абел. След като той чува разказа на момчето, преди да попита нещо, то го прекъсва: „Господине, искате да ме изпратите или в приют, или в полицията. Моля ви, недейте!" Абел е силно впечатлен и отвежда детето в дома си. Така започва следващият живот на феноменалния Месинг. Абел проучва способностите му и е напълно смаян:
„Това дете може да отгатва мислите, може да те хипнотизира, да те накара да виждаш в една конска муха красива тропическа пеперуда, да намира загубени предмети и какво ли още не. Той е съвършен медиум!"
И той започва да печели от своите умения. Тълпи от хора се събират, за да видят на живо чудесата, които прави. Германските вестници гръмко обявяват: “Месинг чете мислите! Той е живият Бог на телепатията”.
Дребничкият Волф се появява на сцената на най-големия театър в Берлин, облечен като истински артист - панталон, риза, папийонка, а наметнатата на раменете му тежка кадифена пелерина му придава вид на истински магьосник. От дъното на салона се изправя небрежно облечен мъж с разчорлена коса. Хората започват да шушукат, а господинът се приближава до Волф и искрено стиска детската му ръка: „Аз съм Алберт Айнщайн, младежо, и ще се радвам да изпълните моето намислено желание." Волф подканва Айнщайн да му превърже очите, слиза внимателно от подиума и уверено се отправя към дъното на салона. Спира до 27-и ред и се промъква между хората. Стига до един господин с очила: „Мисля, че вие сте Зигмунд Фройд. Вашият приятел Айнщайн си е наумил да дойда при вас. Той иска да кажа на всеослушание, че ви мисли за истинско ку-ку!" Разнася се вълна от смях и ръкопляскания. Същата вечер двамата приятели Айнщайн и Фройд настояват да се срещнат с Волф. Така Месинг се оказва в дома на Айнщайн в Берлин. „Аз продължавам да не вярвам на вашите телепатични способности, млади господине - започва разговора Фройд. - Струва ми се, че сте евтин илюзионист, който си придава важност. Затова, ако не възразявате, ще ви помоля да изпълните желанието, което току-що си намислих." Волф взема от масата оставената до купчината с книги пинсета и отива при Айнщайн. „Съжалявам, но молбата на приятеля ви е да отскубна три косъма от вашия мустак" - прошепва плахо момчето.
Фройд и Айнщайн вече наистина
са поразени от феномена Месинг
Тази среща му спечелва дългогодишно приятелство с двамата учени и почти едногодишен престой в дома на Айнщайн. „Една нощ се бях унесъл над някаква книга, когато Месинг нахлу в кухнята и се провикна уплашено: Господин Алберт, на 15 юли следващата година ще избухне голяма война, края й изобщо не мога да видя!" - разказва Айнщайн. А когато на тази дата наистина избухва Първата световна война, физикът е поразен. „Волф Месинг е пророк!"
В живота му следват десетки години пътувания по целия свят. Медиите отразяват всяка негова изява, а вечер пред хотелската му стая чакат стотици хора.
Среща се с безброй звезди, като Марлене Дитрих, Грета Гарбо, Мария Калас, главнокомандващи и знатни люде. Гостува на Махатма Ганди в Индия. Именно той се превръща в прототип на Воланд от Майстора и Маргарита на Булгаков
За него писателят пише: „Този човек е самото въплъщение едновременно на божественото и адовото. Надявам се да успее да съхрани човешкото в себе си, защото неговите способности са жестоко бреме." Ухажват го и Хитлер, и Сталин и целият му живот е белязан от тях.
През януари 1940 г. избягва в Русия и остава там до края на живота си. През 70-те г. Волф прекратява всички срещи с публика. Последните му думи са: „Когато ме споходи смъртта, докторите на КГБ ще изследват мозъка ми. Моля ви, не им позволявайте да обезобразяват главата ми само защото имах способността да чета глупавите мисли на хората!"
След смъртта му в дома му на ул. “Херцен” 19 намират тънка тетрадка със записки, която на следващия ден попада в архивите на КГБ с гриф “Строго секретно”. Някои факти за това как е използван от съветското военно разузнаване са заличени завинаги, но светът все пак ясно пази спомена за най-изумителния феномен на XX век Волф Месинг.
Сбъднатото предсказание:
Ако Хитлер поведе войските си
на Изток, ще загуби войната
На 29 април 1937 г. театърът в Берлин отново е препълнен с хора. Това е специалният спектакъл на Волф Месинг в чест на Хитлер и неговите служители. Всички номера са превъзходни и Хитлер възторжено ръкопляска, но в края на спектакъла се случва нещо неочаквано. Волф моли Хитлер да се изправи и казва: „Майн фюрер, в момента вие сте фокусирали цялата си мисъл върху един-единствен въпрос: Как аз, борецът за чиста раса, позволявам на един еврейски клоун да забавлява подчинените ми? Прав ли съм?" В залата настъпва неловко мълчание. В този момент Гьобелс се изправя и рязко се провиква: „Хайл Хитлер!" Стотици гърла надават общ вик: „Хайл Хитлер!", а Волф се скрива. На следващия ден Хитлер заповядва Месинг да се яви при него. „Виждате ли, господин Месинг - казва Хитлер, - колко несправедливо е поделен светът.
Някои живеят в охолство, а такива като вас, като вашия недодялан народ, който Мойсей е водил 40 години... Жалка история! Можете ли да предскажете какво ще се случи с този народ?" Волф тихо прошепва: „Очакват го само беди!" Хитлер е доволен от чутото: „Ама вие наистина ли ги виждате тези неща, или си ги измисляте, дявол да ви вземе! Приличате на шегаджия, а като че ли май казвате истината. Бъдете спокоен тук, в Берлин, аз ще се погрижа за сигурността ви!" В края на 1938 г. на поредното представление Месинг шокира публиката. Той припада, а след като се свестява, уплашено обявява: „Скъпи берлинчани, на 1 септември 1939 г. ще избухне война, в която ще загинат милиони хора. Изходът е непредвидим, но ако Хитлер поведе войските си на изток, ще изгуби войната." Час по-късно в хотелската стая на Волф нахлуват четирима есесовци, но той вече е изчезнал. В мрака на нощта една кола с угасени фарове се движи по пътищата на Полша. Волф отново е на родна земя. Пак пътува от град на град и демонстрира телепатичните си умения. Една вечер в елитен варшавски клуб в навечерието на новата 1939 г. Волф казва: „Приятели, виждам, че на 30 април 1945 г. Адолф Хитлер сам ще сложи край на живота си." Почти никой не приема сериозно казаното.
Присъстващите в салона подозират, че умишлено лъже, защото само преди седмица е обявена награда за главата му в размер на 200 000 марки. „Хитлер е бесен за това, че Месинг предвещава загуба на Източния фронт!" - шушукат хората. През септември 1939 г. германските войски нахлуват в Полша.
Сталин е доста непредсказуем
дори за пророк като него
В ранното утро на 19 януари 1940 г. Месинг прекрачва границата на сталинския Съветски съюз. Веднага е заловен и попада зад решетките, но използва телепатията си, за да впечатли надзирателите. Играе карти заедно с тях и печели всяка игра. „Все пак срещу вас седи най-известният гадател в света. Господа, аз съм Волф Месинг!" - подмята шеговито затворникът.
След месец слухът за странния затворник стига до ушите на Сталин. Двамата се срещат и след като чува разказа на Волф за перипетиите му, Сталин телефонира на Берия: „Искам да провериш нещо. Наистина ли онзи германски плъх Хитлер дава 200 000 марки за главата на Волф Месинг?" Двадесет минути по-късно информацията е потвърдена. Срещата е изпитание за Волф, тъй като Сталин е доста непредсказуем дори за пророк като него.
Първият въпрос от мислите на Сталин, които Месинг усеща, е датата на неговата смърт. Месинг обаче отказва да каже. Сталин продължава да бъде мнителен. „За да повярвам в изключителните ви способности, ще ви помоля да свършите нещо. Ето ви този бял лист. Искам с него да отидете до централната банка и да изтеглите 100 000 рубли. Може да тръгвате, ще задържа пропуска ви!" Месинг взема листа и хлопва вратата зад гърба си. На излизане от Кремъл се разминава с множество проверяващи лица. Показва им празната хартийка и продължава. Десет минути по-късно прекосява Червения площад. След час е отново в просторния кабинет на Сталин, а в ръката си държи чантата с парите. Сталин е изумен: „Как напуснахте Кремъл, без да ви арестуват, и как успяхте да измъкнете парите с този празен лист хартия?" Отговорът е кратък: „Хипнотизирах всички, че съм другарят Берия. А на въпроса как ги хипнотизирах, аз самият нямам отговор. Просто мога да го правя!"
Макар Сталин да не вярва в паранормалното, той е запленен от Месинг. Превръща го в свой ясновидец. Осигурява му абсолютна свобода и луксозен апартамент. Десет дни след началото на войната с Германия през 1941 г. Сталин го вика на заседание на Политбюро. Въпросът, който Волф знае, че ще му зададат, е кога ще свърши войната. Той събира смелост и отговаря, че войната ще приключи през май 1945 г. и Съветският съюз ще победи. Тогава Берия скача и изкрещява: „Лъжец! Ние ще победим по-рано, куче такова!" Сталин обаче запазва самообладание, благодари на Волф и го освобождава. По-нататък в разгара на войната Сталин често му задава въпроси, а когато отговорите не му харесват, го стиска силно за гърлото, крещейки: „На кого си агент - на Хитлер или на Чърчил?!" „Аз искам само да ви помогна" - отговаря Волф.
Когато още в първите месеци на войната германците пленяват старши лейтенант Яков Джугашвили, по-големия син на Сталин, Месинг предсказва, че синът му ще бъде убит, ако не бъде разменен за пленения от съветските войски германски фелдмаршал Паулус. Германците са готови да направят размяната, но Сталин рязко отговаря: „Аз войник за фелдмаршал не сменям!" По-нататък във времето Месинг още веднъж се намесва в личния живот на Сталин. Пророкът предупреждава, че Василий, по-малкият син на Сталин, ще загине, ако пътува в самолета за Свердловск с отбора по хокей. Месинг го моли да отмени полета и да спаси спортистите. За да провери истинността на предсказанието обаче, той не отменя полета, а праща сина си с влака. Самолетът се разбива и всички спортисти загиват.
Малко преди Сталин да получи инсулт, Волф Месинг му съобщава, че ще умре на голям еврейски празник. И това е заради гоненията на еврейския народ. Сталин целият почервенява и рухва, а Месинг напуска мълчаливо вилата му, хипнотизирайки охраната. Сталин наистина умира на 5 март 1953 г. в деня на Пурим, един от най-важните еврейски празници.
Все още няма коментари