Турчин от град Антакия си спомни минал живот

В последно време се появява все повече информация за хора, които твърдят, че помнят свои предишни животи. Подобен е случая на Енгин Сунгур. Той се родил през декември 1980 година в град Антакия, Южна Турция. Веднъж в детството си, пътувайки с родителите си през село Ханкагиз, момчето за първи път им казало, че преди е живяло там и тогава се казвало Наиф Чичек. А малко преди своята смърт той е предприел пътуване към Анкара – това били последните му спомени. Установено било, че в това село наистина някога е живял човек на име Наиф, който загинал една година преди раждането на малкия Сунгур.

Историята доста се разшумяла. В Антакия пристигнала дъщерята на някогашния Наиф. Малкото момче веднага я познало и пристъпило към нея с думите: „Аз съм твоят баща.“

Родителите на Енгин Сунгур не могли да повярват на ушите си. За да изяснят до край тази история те отвели хлапето в Ханкагиз, където още живеели роднините на загиналия Чичек. Момчето познало всички членове на семейството, включително вдовицата на починалия. То изумило всичко, когато за старата маслена лампа в дома казало, че я е направило само. То описало вярно и обстоятелствата около своята смърт в миналото „въплъщение“  и как случайно го ударил с камион синът му, давайки заден ход.
 
Безплътен дух
 
Психоложката Елизабет Халет си е направила труда да събере всички по-странни истории на свои и други пациенти. Майкъл Макгуайър й разказал следното: „Ясно си спомням себе си в състояние на безплътен дух, а след това – вече на Земята, в тялото на дете. Това малко прилича на операция. Първоначално се намирате на операционната маса и броите от десет до едно, а в следващия момент вече сте в двореца. Главната разлика както преди, така и след операцията вие сякаш сте в дрямка, а в моя случай мислите бяха абсолютно ясни.“

Джоуел на 30 години, пък описала трудното си  раждане без някога да е чувала за този факт. Веднъж чула разказа от своята леля за това, че майка я родила много трудно, а тя й отговорила, че го знае това от някъде.

Според лелята раждането започнало неочаквано и не успели да откарат в болницата майката на Джоуел. Новородената изглеждала мъртва и леля й я отнесла в съседната стая. Но скоро дошла акушерка, която успяла да върне детето към живот.

Небесни гласове
 
Това по странен начин се асоциирало със спомени, които преследвали през целия живот вече порасналата Джоуел. Тя си спомняла себе си на някакво място, което трудно можела да опише.
„Там е много тихо и има много различни хора – разказвала тя. – Всички ние сякаш бяхме едно цяло, нито мъже, нито жени. Виждам това в моето съзнание, но не мога да го опиша. Няма гласове, но различавам думи. Някой ми казва, че е рано да се отказвам от живота, че ако искам да живея, трябва да вървя точно сега. Колебая се и чувам още един глас, който ми казва, че мога да почакам още малко. Но аз вече не мога да чакам, трябва да се връщам. Някой казва: решавай веднага.“ Очевидно за душата на Джоуел това е бил избор между живота и смъртта. И тя е избрала живота на земята.