Писателят Христо Нанев от години събира информация за пророчицата Слава Севрюкова – един от най-големите феномени, раждали се по нашите земи. Нанев е роден в Пловдив през 1956 г. Завършва българска филология, а след това и театрална режисура. Започва работа в системата на образованието, където стига „само“ до длъжността заместник-директор на училище. Защото една среща с феноменалната Слава преобръща живота му на 180 градуса. На 5 декември се навършиха 121 години от рождението на пророчицата, а Нанев разкрива, че къщата ѝ е била съборена, а последната ѝ воля не е била изпълнена.
„Домът ѝ се е намирал на края на София в „Тресулите“, както някога кварталът се е наричал. Къщата е строена от нейния съпруг – белогвардееца Степан Севрюков. Била малка едноетажна от две стаички и антре. Стояла е допреди 4-5 години, но и тя вече е съборена. Имах идея да се сложи паметна плоча и там, но все пак аз живея в Пловдив и ми е трудно от разстояние да движа нещата, а и никой друг не подкрепи идеята. Нейното завещание беше да се направи музей, но не на нея, защото тя бягаше от личната слава, а на психотрониката. Той трябваше да се помещава в нейния апартамент, в който се мести впоследствие в кв. „Овча купел“. Когато почина, доколкото зная, нейният довереник доц. Иво Лозенски трябваше да се заеме с изпълнението на завещанието ѝ. Годините обаче минаваха, без да се предприемат никакви действия и накрая нейните роднини продадоха апартамента“, обяснява той.
По неговите думи вещите ѝ също са били продадени. Имало едно-единствено място, където желаещите можели да ѝ отдадат почит. „Намира се на входа на Нова Загора, първата кооперация вдясно. Там е била родната ѝ къща, която вече е съборена. Преди време поставихме една паметна плоча от черен гранит с надпис: „Тук бе родният дом на голямата пророчица Слава Севрюкова“. Тя е живяла в Нова Загора само 16 години, но все пак земляците още си я тачат“, казва Нанев.