По сбирките на Бялото братство още се разказва една от легендарните истории за среща на Михалаки Георгиев с Петър Дънов. Писателят се обръща към Учителя с въпроса: „Кажете ни, г-н Дънов, според Вас на какво се дължи, че Иван Вазов може да пише поезия, разкази и романи? Аз искам, но не мога да напиша нещо подобно като „Епопея на забравените“. Създателят на Бялото братство отговаря по изключително интересен и показателен начин: „Първо, Иван Вазов е съвременник на онези събития.
Второ – всички онези, които той описва, са негови познати, приятели, а те сега отдавна са умрели и като заминали души идват и му диктуват какво да пише. Трето – Иван Вазов е своеобразен медиум от най-висша категория и порядък. Той може да пише така, защото идват и му диктуват не само заминалите му приятели, но идват и му диктуват духовните ръководители на такива личности като Левски, Раковски и т. н.“.
След това необикновено обяснение Петър Дънов нанася удар върху писателската чест на Михалаки Георгиев, като казва: „А ти не си техен съвременник. Те не те познават, няма кой да ти диктува, а и да ти диктуват, не можеш да чуеш, да слушаш и да запишеш“. Накрая Учителя му казва: „Е-ех, остани си с „Митар-пророкът“. Това ще бъде най-четеният разказ на идното човечество. А това не е малко“.