„Сълзите на Богородица“ церят болни в Странджа  

Единственият действащ манастир в Странджа е разположен в наистина див и слабо населен район. Голямобуковският манастир „Св. Животоприемен източник“, наричан още и „Света Петка“, се намира на около 4 км източно от село Голямо Буково и на 50 км от Бургас.

Манастирът е основан през XII век върху основите на древно светилище. Смята се, че именно той бил „Парорийският манастир“, в който се оттеглил прочутият исихаст Григорий Синаит, където той основал своя школа.

Местните разказват, че селянин, който бил болен от неизличима болест, пил от водата, която извира от това място, и оздравял. Мъжът посочил откъде я е взел и точно там е бил изграден манастирът – върху самия извор. Лековитата вода извира под олтара на църквата и е наречена още „Сълзите на Богородица“.

През втората половина на XIX век манастирът бил възстановен, оттогава са построени манaстирската църква и жилищните сгради. Храмът бил изграден през 1876 г., а стенописите са подновени след 1990 г. В олтара му има аязмо, наречено „Живоприемний източник“. Предприемчивите монаси превърнали светата обител в най-голямото земевладелско стопанство по тези места, което владеело над 1000 декара ниви. Манастирът е бил обявен за паметник на културата през 1954 г. Обителта представлява комплекс от църква, двуетажен каменен метох, едноетажна жилищна сграда и камбанария.

„В манастира преди време дойде жена, която е изгубила плода си още в утробата. Лекарите ѝ казали, че трябва да стане чудо, за да има по нормален начин деца. Тя ме попита дали може да се направи нещо и какво. Аз ѝ прочетох молитва, казах ѝ да застане до иконата, която е нарисувана през 1883 г., да се мие от водата и да продължава да чете молитвата. Сега тя вече има второ дете“, разказва за чудесата на „Сълзите на Богородица“ отец Александър Янев от светата обител.