Дядо Влайчо е име, което и до днес буди почит и мистично преклонение. Роден в малкото българско село Коньово, той притежавал дарба, която надхвърляла границите на човешкото разбиране. Казват, че още като дете можел да предвижда бъдещето, да усеща съдбите на хората и да чува гласове, които му шепнели истини, скрити за другите. Легендите разказват, че със силата на мисълта си той можел да лекува, да прогонва болести и да напътства тези, които са се изгубили по пътя си. Хора от цялата страна идвали при него с надежда, водени от преданията за неговите чудеса. Понякога предсказанията му били загадъчни, изречени в символи и метафори, но винаги се оказвали верни. Той предупреждавал за предстоящи бедствия, виждал бъдещето на България и разчитал знаците на съдбата.
Дори след смъртта си Дядо Влайчо продължава да помага на хората. Говори се, че гробът му е място, където времето и пространството се преплитат, а онези, които идват с искрена молба, често намират отговори по начини, които не могат да обяснят. Една от най-разказваните истории е за жена на средна възраст, която дълго време не можела да намери изчезналия си син. Една нощ ѝ се явил сън, в който някой ѝ прошепнал: „Отиди при Влайчо, той ще ти даде знак“. Без да се колебае, тя тръгнала към гроба на пророка в Коньово, макар никога преди това да не била стъпвала там. Застанала пред надгробния камък, запалила свещ и прошепнала с треперещ глас: „Дядо Влайчо, ако можеш да чуеш душата ми, помогни ми да намеря сина си“.
Когато се прибрала у дома, почувствала необяснимо спокойствие. През нощта сънувала отново – този път ясно видяла мост над широка река и табела с непознато име. На следващата сутрин решила да провери дали такова място съществува. След няколко дни търсене открила, че в малък град на стотици километри от дома ѝ има мост с точно същото име. Сърцето ѝ подсказвало, че трябва да отиде там. Когато пристигнала, не знаела какво да очаква. Разпитала няколко местни жители и едно момче ѝ казало, че е виждало човек, който отговаря на описанието на сина ѝ, живеещ близо до гарата. Жената побързала натам и след дълги години мъка и раздяла най-сетне прегърнала детето си. Той бил загубил паметта си след инцидент, но в мига, в който видял майка си, нещо в сърцето му се отключило.
Когато по-късно жената разказвала историята си, тя била убедена, че Дядо Влайчо ѝ е помогнал. Не знаела как, не можела да обясни защо именно след посещението на гроба му получила този странен, но ясен сън. Но знаела едно – там, на онова свято място, съществува сила, която чува тези, които идват с чисто сърце.
Все още няма коментари