Ужасяваща история разказва как 37-годишна жена прибягва до черна магия, но това ѝ излиза твърде скъпо. Надежда била от онези жени, които всичко постигат с усилие, жертви и инат. Отдадена на кариерата си, тя стигнала далеч – собствен бизнес, уважение, влияние. Но в подредения ѝ свят се появили и първите пукнатини. Съпругът ѝ – тих, спокоен и любвеобилен, с времето се отдръпнал от нея. Прибирал се късно. Телефонът му често звънял, а той отивал да говори в другата стая. Истината я ударила неочаквано – с едно забравено съобщение на екрана. „Липсваш ми още от сутринта“, била написала друга жена. Светът на Надежда се сринал.
Тя не напуснала съпруга си. Една вечер тръгнала към малко селце в полите на Родопите, където ѝ казали, че живее старицата баба Велина. Надежда отишла при нея със снимка на любовницата на мъжа си. „Искам тя да изчезне“, прошепнала. Магьосницата се усмихнала с очи като въглени. „Ще плати. Но и ти ще платиш. Само че не сега“. Надежда не попита какво значи това. Тя искала мъжа си обратно. На всяка цена.
Ритуалът бил извършен в полунощ на старо забравено гробище. Името на жената съперница било изречено три пъти върху снимката ѝ, полята с кръв и заровена в пръст от гроба на самоубийца. Свещите угаснали сами. Въздухът натежал.
Само седмица по-късно любовницата загинала в ужасяваща катастрофа. Колата ѝ се запалила без причина, а тя останала затисната. Тялото било неразпознаваемо.
Надежда стояла на балкона и гледала как дъждът бие по прозореца. Мъжът ѝ се върнал. Бил съкрушен и плачел в прегръдките ѝ. Проклинал се и се кълнял, че я обича. Надежда мислела, че е спечелила.
Но нещо в него се било променило. Първо спрял да спи. Очите му били все по-широко отворени, като на човек, който постоянно чува гласове. След това започнал да пие. Погледът му станал мътен, празен – като на човек, който вижда неща, които не иска да знае, че съществуват. Започнал да обижда Надежда без причина, да я гледа с очи, изпълнени с омраза.
Тя отишла отново при магьосницата да търси помощ. Старицата ѝ казала: „Цената не беше за теб. Той трябваше да плати. Тя си го взе обратно – но не както беше. А както стана. И сега той не е твой. Не е и неин. Той е на онова, което му шепнеше отдолу, докато гробищната пръст му пълзеше по очите насън“.
Скоро мъжът загубил работата си. Приятелите му се отдръпнали. Ставал все по-странен. Надежда го намерила веднъж пиян до безсъзнание, да шепне: „Гробът не е заключен… идват… идват…“.
Накрая той изчезнал. Намерили безжизненото му тяло месец по-късно в изоставена вила край гробищен парк. Сам, с празни бутилки наоколо, а стените били надраскани с нокти: „Не трябваше да го искаш обратно“.
Надежда никога повече не се усмихнала и не намерила щастието. Вече мислела, че е било по-добре да го загуби, отколкото да го върне по този начин. Магията била сработила. Но на каква цена?
Все още няма коментари