Призън Айлънд – малък остров край бреговете на Занзибар, е популярна туристическа дестинация през деня. Някога на острова е бил построен затвор, но той така и не заработва. Вместо престъпници на Призън Айлънд водели роби, преди да ги продадат.
Посетителите идват, за да разгледат старите затвори и да се срещнат с гигантските костенурки, които обитават мястото, но щом слънцето започне да залязва, островът потъва в зловеща тишина. Местните разказват, че никой не смее да припари там след смрачаване – твърди се, че тогава се събуждат неспокойните духове на загиналите роби.
В миналото робите били държани в ужасяващи условия, оковани във вериги, много от тях загинали от изтощение и болести. Вярва се, че болката и страданието им са пропили самата земя, а душите им все още бродят, неспособни да намерят покой.
След залез някои рибари разказват, че чували стонове и шепот, носещи се от острова. Понякога се чувал звук на влачещи се вериги и тихи, неземни стъпки, които сякаш идват от руините на старите затвори. Смелчаци, които са се осмелявали да останат на острова след тъмно, описват усещане за студено докосване и внезапни сенки, които се движат край тях.
През нощта Призън Айлънд придобива съвсем различен облик. Туристическите лодки изчезват, а водите около него изглеждат по-мрачни, като че ли самото море знае за проклятието на мястото. Легендите предупреждават – тези, които не уважават паметта на загиналите, могат да се превърнат в част от историите, разказвани от местните жители.
Според преданията някои от духовете, които обитават острова, се явяват като сенчести фигури, които се движат в тъмното. Очевидци твърдят, че са виждали очи, светещи в червеното на нощта, наблюдаващи ги от руините. Други разказват за мистериозни следи в пясъка, които се появяват и изчезват без следа. Един рибар веднъж чул как някой прошепва името му, докато лодката му минавала край брега на острова. Когато се обърнал, не видял никого, но усещането за чуждо присъствие не го напуснало цяла нощ.
Някои от най-смелите посетители са се опитвали да прекарат нощта на Призън Айлънд, но малцина издържат до сутринта. Студен полъх, внезапни удари в стените и звук на падащи камъни често прогонват натрапниците. Разказват, че една нощ група изследователи разположили палатка близо до старите килии. В полунощ един от тях се събудил от усещането, че нещо го гледа. Когато насочил фенера си, забелязал отпечатъци от боси крака, които се появявали един след друг в праха, сякаш някой вървял към него.
Никой не може да каже със сигурност дали призраците на Призън Айлънд са реалност или просто част от фолклора на Занзибар. Но едно е сигурно – след смрачаване островът остава сам със своите сенки, а любопитните, които дръзнат да го посетят, никога не се завръщат същите.
Все още няма коментари