Папа Франциск бил точно толкова смирен и обикновен в личния си живот, както изглежда и при публичните си прояви. Той обитавал 50 кв. м – стая и кабинет, в кардиналската резиденция „Санта Марта“ във Ватикана и живеел заедно с всички други в нея. Нямал точно определено място в столовата, където се хранел наред с останалите.
Четенето на книги, молитвите, срещите, аудиенциите са ежедневното му занимание. Той се обличал сам, бръснел се сам, носел си сам куфара, когато пътувал, а без помощ избирал нови обувки или очила, когато имал нужда. Светият отец се облича семпло и в бяло, отказал се от всичко червено в традиционните папски одежди. Когато му се налагало да си смени някой аксесоар от рода, отивал лично в магазина в Рим, придружен от свои хора. Будилникът му звънял в 4:45 ч. сутринта. След молитва и медитация за час и половина Франциск отслужвал служба всеки ден в 7 часа в капелата на „Санта Марта“.
Това ставало в присъствието на стотина приближени, след което поздравявал един по един всеки от тях. Във вторник обикновено почивал, тъй като трябвало да се подготви за общата аудиенция в сряда на площад „Свети Петър“ (през лятото) и в аулата „Нерви“ (през зимата). Обикновено сутрин подписвал документи и подготвял речите си за аудиенциите или пътуванията си. Обедът бил любимото време на папата, защото тогава се срещал и разговарял непринудено с гостите в “Санта Марта”.. Често в столовата канел и клошари на обяд.
Там се нареждал на опашка с табла и чакал търпеливо, защото всичко било на самообслужване. Светият отец има двама лични секретари, които му помагат в ежедневната работа – аржентинецът Фабиан Леанис и египетският коптски свещеник Йоанис Гаид, който е част от ватиканската дипломатическа служба. Освен тях Франциск разполага и с двама икономи – Сандро Мариоти, когото наричат Сандроне заради огромния му ръст от 1,90 м, и Пиерджорджо Дзанети.
Това са дискретните ангели на папата, които му помагат за всяко нещо в ежедневието. Главата на Католическата църква вечерял всяка вечер в 20 часа и лягал рано. Не обичал да стои пред телевизора, а последният филм, който гледал, бил „Животът е прекрасен“. За сметка на това пък бил запален по футбола. Викал за аржентинския клуб „Сан Лоренсо“ и се информирал за резултата след всеки негов мач от един от своите швейцарски гвардейци.
Все още няма коментари