Най-дългото погребение на Балканите

Отец Пламен Велчев, архиерийски наместник в Долна баня, Софийско, е една от най-колоритните личности в малкото селище, скътано в подножието на Рила. Божият наместник и свещеник седмо поколение е живата история на този живописен край. Наш репортер чу от него историята на бай Добри Добрев, който със зевзелъците си приживе и най-вече посмъртно буди спонтанен смях, възхищение, а защо не и гордост, че и “ний сме дали нещо на света”. 

Дядо Добри Добрев бил един от най-заможните хора в този край, собственик на няколко дъскорезници. Славел се и с чепатия си нрав, и с тънкото си чувство за хумор. Като тибетски мъдрец усетил един ден, че му иде краят. Оправил всички сметки и минал през 27-те кръчми по главната чаршия. Стрина Добревица му била приготвила най-новите дрехи като за чеиз и рекла: “Он е жених за смъртта!” 

По-щастлив мъртвец в Долнобанско не помнели от столетия. Червенобуз, леко ухилен, а дясното му око полуотворено, сякаш пак намига на хората, което се оказало чиста проба истина. 86-годишният майтапчия искал и след кончината му да се говори за него. 

Траурното шествие се проточило на другия ден от старата горна махала “Койчовец”. Първа била кръчмата на самоковеца Юрде. Излязъл чорбаджията, прекръстил се и почерпил изпращачите с по 100 грама люта ракийка. Така му бил поръчал, преди да издъхне, бай Добри, така наредил и на другите му колеги. Тръгнали хората надолу – втора, трета, четвърта кръчма, едва издаянили до десетата и там вече сдали багажа. Музикантите пък съвсем объркали нотите. Накрая зарязали мъртвеца да пренощува в кръчмата и се прибрали да съберат сили след яката пиячка, че им оставали още 17 механи… 

На другия ден траурната процесия потеглила малко по-рано, след изгрев слънце. Колкото и да се напъвали да изпълнят задължението си към бай Добри, възможностите на опечалените криво-ляво стигнали до кръчмето на хаджи Попович – двадесетото поред. Както се очаквало, сценарият се повторил. 

Чак на третия ден към залез слънце долнобанчани успели да закопаят майтапчията и да го изпратят във вечния му път. Тръгнали да се прибират по баира, без да знаят какъв нов номер им е скрил покойникът. 

Капанът бил пак да ударят по едно във всяко кръчме за Бог да прости! Така почти всички изпращачи на стария зевзек зарязали имот, стока, жени и деца и се прибрали по домовете си след близо седмица. А от оня свят бай Добри навярно не можел да се нарадва на гяволиите си. 

Георги АНДОНОВ,
Долна баня