„Смелостта на човек е вродена. Тя се тренира – разказва Дончо Папазов. - Взехме Яна, когато телевизията купи яхтата „Тивия”. Тогава Иван Славков се съгласи да даде пари за 12 филма и така да осигурим средства за да докараме яхтата. Взехме и Яна на това пътуване. От Полша тръгнахме в късна есен. Имаше няколко ключови момента в това пътуване, които никога няма да забравя. На един руски кораб се качихме заедно по един опасен дървен трап. Тогава се наложи Яна да се върне на яхтата. Бяхме си забравили цигарите и я помолихме да се върне да ги вземе. Тя от десетина метра реши направо да скочи. След нея скочиха руснаци да я спасяват. Тя обаче бързо изплува и се качи, а ние започнахме да спасяваме руснаците.
Много се радвам, че благодарение на това приключение две години и половина Яна вижда света по различен начин. Играла е с папуаси, негърчета, полинезийци. Това й даде широта на мирогледа. Тя е дълбоко убедена, че всички хора са равни и с равни възможности. Най-важното е да възпитаме свободата у човека и такова приключение е един много добър начин за това”.
„Доста спомени имам от този период – разказа Яна Папазова 40 години след легендарното пътуване с яхта около света с родителите си. - Два рождени дни имам от това време, които прекарах на яхтата. Седмият ми беше там. Учех на яхтата. Там се подготвях за изпитите в училище. Тези две години и нещо ми дадоха голяма близост с майка и татко. С татко не сме се карали никога, с мама – още по-малко, въпреки че имах бурни тийнейджърски години. Това пътуване много заздрави семейството ни. Тези две години и половина бяха много важни за израстването ми. Оценявам това сега още повече, когато и аз имам дете – сина ми Виктор. Дали бих направила такова нещо сега със сина си? Не съм чак такъв авантюрист. Имам любов към морето, но чак да тръгна на такъв път... Не винаги децата тръгват по пътя на родителите си”.
Все още няма коментари