Абсурдните хобита на диктаторите

Всеки има нужда от хоби, но някои хора бягат от стреса по много необичайни начини. Някои механици плетат, а има и балерини, които ходят на бокс. Но какво ще правиш след, да речем, дълъг и изтощителен ден във фабриката за геноцид.

Хитлер обичал Дисни и рисуваните герои

Всеки знае, че Хитлер е бил художник и макар преди да са се появили негови картини, през 2008 г. няколко негови рисунки хвърлиха повече светлина върху болния мозък. Те изобразяват две от седемте джуджета, а на неподписана скица бил изрисуван Пинокио.
Хитлер обаче не е бил обикновен фен. Той не само имал копие на Снежанка, но и смятал, че това е един от най-великите филми на всички времена. Любовта му към героите на Дисни е била толкова популярна, че Йозеф Гьобелс, второто най-голямо чудовище в историята, му подарил костюм на Мики Маус. По-късно Гьобелс описва в дневника си как Хитлер е бил много доволен, започнал да пляска с ръце от радост и веднага изтичал в стаята си, за да сложи мишите уши и пижамата на Доналд Дък.

Осама разпускал на волейболното игрище

Осама бин Ладен мразеше Америка. Мразеше всичко американско – свободата на американците, политиците им, начинът по който се смеят американците...но не и волейбола.
Не се шегуваме. Историите за волейболните умения на Осама идват директно от бившия му бодигард. Защо бившият враг номер 1 на Америка е бил толкова голям фен на хомоеротичната адаптация на Топ гън? Може би любовта му към волейбола просто е изключение от правилото или пък е причината за омразата му -  завиждал е на американските плажове и маркови топки, докато се е мъчил да играе в тъмната пещера с опънат простир вместо мрежа.
Тук може да споменем, че Мохамед Атеф, бившият водач на Ал-Каида, също е бил звезден волейболен играч, но не му било позволено да играе в един отбор с Осама, защото двамата били просто много добри.

Саддам Хюсеин е писал роматични романи
В края на 2001 г. агенти на ЦРУ откриват книга в една арабска книжарница в Лондон озаглавена „Забиба и краля”. Авторът се подвизавал с псевдонима С. Хюсеин (направо да не повярваш как са го заловили тоя).
„Забиба и краля” е алегория за историята на Ирак... по същия начин както Трансформърс е алегория за индустриалната революция. Казваме просто, че авторът си е позволил малко свобода. Историята се развива в древен Ирак, където справедливият крал (Саддам) се влюбва в красивата и невинна Забиба (Ирак). След нялколко дълги разговора на тема Бог, любов и поезия, Забиба също се влюбва в краля. Когато тръгват да се прибират от двореца на краля към къщи Забиба е нападната и изнасилена от жестокия си съпруг. Ето и точния пасаж от книгата:
„Изнасилването е най-сериозното престъпление, независимо дали става въпрос за мъж, изнасилващ жена или за нахлуващи армии, изнасилващи родната земя”.
Да, момичето всъщност е Ирак, а кралят е самият Саддам. Сигурно сте се досетили, че жестокият съпруг е САЩ. Едва ли има нужда да обясняваме намека.  
            
Ал Капоне е писал любовни песни

Технически не е бил диктатор, но каквото и да кажете за Ал Капоне, той безспорно си е бил много корав тип. Бил е най-известният престъпник в света във време, когато по улиците всички са се стреляли с картечници (поне доколкото успяхме да доловим от филмите с Кевин Костнър). Когато някой каже „гангстер” обикновено първо се сещаме за Ал Капоне – мъж с италиански черти, голям костюм на райета и шапка. Абсолютен пример за мафиот...като изключим любовните песни.
Единствената му документирана песен (макар да се смята, че е писал много повече) е озаглавена „Мадона миа” и представлява ода за любимата му съпруга. Не се връзва много с образа му на опасен престъпник, но смекчаващи вината обстоятелства са, че е написал песента докато е бил в Алкатраз. А за това се иска кураж. На място, където се гаврят с хората, намушкват ги и после пак се гаврят, Капоне е седял в килията си и е писал  любовни балади.

Йосиф Сталин е рисувал голи мъже

Когато не е бил зает да праща хора в ГУЛАГ, Йосиф Сталин е разпускал със студена напитка, докато е рисувал порнография. И ако това не е достатъчно странно, той дори пишел язвителни коментари за хората под картините си, само защото смятал, че е забавно.

Ким Чен Ир и баскетбола

Едва ли сте очаквали някой друг да е на първо място в класацията. Тук обаче няма да говорим за огромната му колекция от филми, в която може да откриете както Джеймс Бонд, така и Патока Дафи, или за вноса на коняк за 700 000 долара годишно.
Ким Чен Ир е в списъка ни заради любовта му към баскетбола. Неговият любим играч е бил самият Майкъл Джордан, в което има известна логика – страната му е в медийно затъмнение още от 90-те години, когато за последно даваха „Космически забивки”.       
Той е бил толкова голям фен на Джордан, че притежавал записи на всяка една игра, която е направил с „Чикаго Булс”. Ким дори поканил Майкъл в Северна Корея за една-две приятелски срещи. Сигурни сме, че баскетболистът е имал някаква много важна и неотложна работа, иначе на всяка цена е щял да отиде.
Когато държавният секретар на САЩ Меделин Олбрайт посещава Северна Корея през 2000 г., тя подарява на Ким Чен Ир баскетболна топка с автограф от Майкъл Джордан. Хубав жест, на който всеки нормален човек би се зарадвал. Ким Чен Ир обаче малко прекалил, като издигнал цял музей специално за топката.
Ким бил толкова обсебен от баскетбола, че искал да превърне Северна Корея в баскетболна сила и постоянно водел треньори, които да изнасят семинари по основите на играта. Имал и по едно баскетболно игрище във всеки от дворците си.
Нищо особено, ще си кажете, но баскетболът на Ким Чен Ир не бил същият като този, който знаем ние. Основната разлика във версията на корейския диктатор била точковата система – три точки за забивка, четири – когато топката не докосне нищо друго освен мрежата, минус една точка за пропуск и осем точки за кош в последните осем секунди, пише "Искам да знам".