Поетът Велин Георгиев на 82: Да отлеем за тези, които вече ги няма!  

Велин Георгиев е поетът, който вече двайсет години, абсолютно безкористно, поддържа поетичната българска муза чрез премиери на поезия в националния поетичен салон “Старинният файтон”. Има издадени 32 стихосбирки и още 5 публицистични книги. 

Анжел Вагенщайн го нарече Главния файтонджия на републиката. Поетът Йордан Янев пише за него преди години: “Той търсеше най-скалните пътеки, за да оцелява. Любовта му към България не е просто фраза. Това е новата драма, когато ние изчезваме като народ, когато нашите деца все по-малко милеят за България. И си отиват, отиват, отиват от нея. Тежка сълза се отронва от очите на Велин”. А поетесата Надежда Захариева казва: ”Беше символ на бунтар за нас, по-младите”.

В шейсетте години Велин публикува стихотворението “Чужда кръв”, което е заклеймено от най-високо като идеологическа диверсия и “зов за контрареволюция”. То е коментирано от Петър Увалиев по Радио “Свободна Европа”. След този “случай” авторът изпада в немилост, а книгите му са “замразени” през следващите години по всички издателства.

Днес Велин Георгиев е същият онзи свободен човек, който е живял само по законите на сърцето си и истината.

- Тази година бе тежка за теб, изгуби своята голяма любов - Снежана Пейчева, твоя муза от двайсет години, редактор, утешител. 

- Докторите направиха всичко за моята мила Снежана, но органите й отказваха един след друг. Замина си през отминалия януари, затова на тази Коледа и Нова година първо отлях за нейната душа. Любовта не се прежалва.

- Току-що издадоха новата ти книга “Знак” в издателство “Нов свят”. Посветена е на паметта на съпругата ти.

- Тя беше моята опора, моята муза. И което е най-важно - този сборник е съставен изцяло от нея като редактор, малко преди да се пресели в по-хубавия свят. Снежана беше моят най-точен критик и първи читател. Една високоерудирана жена, филолог, крайно добра към мен, фин човек с благородно сърце. Снежана избра 5 мои книги и от тях около 170 стихотворения, за да съставя новия си сборник “Знак”. Когато се запознахме, бях написал “значи здрав съм вече, щом по теб съм болен”... Любовта е най-важното, без нея няма нищо, нищо...

- В твоя живот, пълен с превратности и с уроци, откри ли големия смисъл?

- Позволи ми да ти отговарям в стихове: Всеки иска да хване големия смисъл,/ който все се изплъзва напред и встрани.../ Колко много капани... Когато съм писал, /съм си казвал: Големия смисъл хвани.../ А пък той в миг полита и високо кръжи/ и изчезва буквално на всички страни.../ Щом и този капан върху листа безсмислен лежи.

- Кои са малките ти всекидневни радости?

- Почти всяка сутрин се виждаме на кафе в сладкарницата в нашия квартал “Младост” с моя приятел поета Христо Черняев. Смеем се с него, че може да нямаме пари, но имаме безброй спомени... Имам си прелестна внучка Росена, за която един път се укорих: “И защо бе, главо невежа или небрежна, ти не пишеш за тези, които обичаш най-много”. Внучетата ни връщат в усмивката и красотата на живота и в неговия най-дълбок смисъл! Имам си куче Чани, за което съм написал “любимецът Чани излая към старата котка Луната. Но тя си блестеше калаена, на кучето на инат”. 

- Политиката вълнува ли те?

- Наричам политиката “паралелно човечество”. Анонимно. Ако не си милеел за хората си, за своя народ, ти потъваш в небитието. Имал си шанс да останеш в историята, в душата на хората, но нищо не си направил за тях и за това наказанието е никой да не те помни. Кога ли ще го разберат родните ни политици!