Билкарката Бонка: Церя диабет и нередовен месечен цикъл

Бонка Тасева е известна в Ловеч като детска учителка, завършила е педагогика за начални и детски учителки. Днес е пенсионерка, но хората я уважават, защото за всичките години, в които е работила с деца, тя е оставила у всяко частичка от душата си, дала е криле в опознаване на новото и необятното, в търсенето на нови светове, възпитавала ги е да се гордеят с миналото си и да обичат България.

Изключителен ор­га­ни­за­тор и пе­да­гог, тя про­веж­да най-раз­но­о­бразни занима­ния, чес­т­ва­ния на ре­ли­ги­о­з­ни и свет­с­ки праз­ни­ци.

Животът й е низ от странни обстоятелства и щастливи мигове. Навремето биологичната й майка била известна в региона билкарка. По стечение на обстоятелствата обаче се налага тя да бъде осиновена от леля си. Но с времето Бонка Тасева също започва да се увлича по билките. А днес вече помага на много хора в нужда.


- Как стана “запознанството” ви с билките?

- Бях младо момиче, когато се докоснах до билките и усетих върху себе си чудодейното им влияние. Имах проблеми с нередовния си месечен цикъл. Майка ми и леля ми се притесниха и решиха как да помогнат проблемът да бъде отстранен. Дадоха ми да изпия някаква блудкава червена течност. И всичко си дойде на мястото. След време се заинтересувах какво са ми дали и разбрах, че това е било отвара от билката петльов гребен, червения. Няколко листенца от цвета й се слагат в 600 г вода и се варят 10 минути. Това се прави вечер и се оставя да престои цяла нощ. На сутринта се изпива кафена чашка от получената запарка. Ако веднага няма подобрение, процедурата може да се повтори. Странно, но по-късно се наложи да ползвам познатата отвара за една от дъщерите ми.

След години леля ми, моята осиновителка, се разболя тежко от диабет. Пиеше някакво уж много добро лекарство, защото навремето нямаше инсулинови инжекции, но подобрение така и не настъпваше. Тогава реших отново да прибегна до билките.

Взех бяла паламида - 5-6 по-големи и сочни листа, обрах им бодличките с ножица и ги смлях с машинка за месо. После разбърках получената маса с кофичка кисело мляко и дадох на болната да ги изяде сутринта на гладно. След време от лекарствата вече нямаше нужда.

- Билките станаха пазител на семейното здраве?

- Била съм и още съм отворена да помагам на всеки, който има нужда. Още работех като учителка. Заедно с мои възпитаници бяхме на лагер край морето. Един ден чух писъци. Втурнах се да видя какво става. Заварих едно 11-годишно момченце да си къса дрехите от болка. Оказа се, че коляното на детето постоянно събира вода и така е отекло, че болките станали нетърпими. Веднага взех малчугана на ръце и го отнесох в здравния пункт, където му направиха пункция. Ужасих се, че едно такова крехко телце бива подлагано постоянно на такива тежки процедури. Седнах и написах писмо на родителите му как да го лекуват, без да го подлагат повече на болезнените интервенции.

Пишех им да намажат болното място с олио или мас.

Взима се най-тънката част на листо от кисело зеле, което трябва да е добре втасало, и се налага върху болното място като компрес Отгоре се поставя найлон, който стабилно се прикрепя. Така трябва да се нощува, а на сутринта от насъбралата се в ставата вода няма и помен. За по-сигурен резултат обаче процедурата трябва да се повтаря.

Те пък ми отговориха с благодарствено писмо, защото детето им се отървало от мъките.

- Освен че прилагате наученото за лечение с народни средства, мнозина знаят, че повече от 20 години организирате и празници за душата.

- В дните около рождения си ден през юни и по други тематични поводи събирам в бащината си къща в село Лешница своите приятели, близки и колеги с идеята да се повеселим в този тежък живот и да отпуснем душите си. Подаръци не искам и не чакам. Желая да дам на всички малко радост, поне за няколко часа, много ги обичам, заедно съпреживяхме какво ли не, нека си го спомним и да продължим с любов.

- Препоръчвате лек за болежките, грижите се и за спокойствието на душата, религиозна ли сте?

- Какво значи религиозна. Аз съм вярваща християнка и затова в миналото бях следена и компрометирана от властта. Но не искам да коментирам това, а да споделя случай от живота на семейството ми. Точно срещу популярния фонтан Треви в Рим има църква, която е предоставена за ползване от българи. На Богоявление църквата се посещава от много нашенци, които посреща отец Климент. Кръстът на този ден се връзва на дебел конец и се потапя във фонтана, защото влизането в него е забранено и така се избягва необходимостта някой да го вади, каквато е традицията в България. Преди няколко години обаче връвта се скъсва и кръстът започва да плува напосоки във водата. Постепенно тя го изтласквала обратно и бил хванат от дъщеря ми Веселка Атанасова.

Когато вярата е истинска, се случват такива неща
 
- Дъщеря ви как приема вашите добрини към хората – помага или ревностно се бори за вниманието ви?

- Имам две дъщери. Голямата завърши електроника, а малката – геофизика, и по-ясно - синоптичка е. Но и двете живеят в Рим. Далеч са от мен. Липсват ми. Но се радвам, че са добре. Гостувам им често. Прекарваме незабравими дни.
Навремето те не можеха без мен, сега на 75 години – аз не мога без тях. Но такъв е животът. Всеки търси по-добра реализация и, разбира се, по-добър и достоен живот. България е прекрасна, но явно нещо не достига и децата ни бягат. Тъжно е.

- Какво ви крепи?

- Обичта към хората и вярата в Бог.
 
Светослава ГЕОРГИЕВА