Бенефис в чест на прочутото мецосопрано Александрина Милчева организират Софийската опера и балет и Държавната опера – Пловдив, на 27 октомври от 19.00 ч. Събитието ще се състои в залата на първия ни оперен театър с участието на оркестъра на Пловдивската опера с диригент Лучано ди Мартино и хора на Софийската опера.
Пяла с Пласидо Доминго, Никола Гюзелев и Николай Гяуров и обучавала плеяда млади певци, Александрина и днес продължава да дава безценни знания на ученици. Но най-голямата й радост е музиката и спомените за подареното от съдбата златно време, семейството и вече порасналата й внучка. Лъчезарна, пощадена от времето дама - усмихната като момиче, но с достолепие, привилегия само на големите звезди. Успоредно със световната си кариера на оперен изпълнител, Александрина Милчева е един от водещите музикални педагози, с уникална школа. Създадената от нея Международна оперна академия “Сакра” извежда на световните сцени големи млади изпълнители.
Искам всички да ме запомнят такава, каквато съм била
Гласът ми е все още ясен и свеж и аз така и не разбрах как минаха всичките тези години. Животът ми премина в пътувания и в постоянни участия на различни сцени по целия свят. Само във Виенската Щаатсопера съм пяла 163 пъти в централни роли. Научих това, получавайки австрийско гражданство.
Един от златните гласове със сигурност принадлежи на Александрина Милчева - мецосопраното, което френската музикална критика определя като "кралския глас на България". Както на сцената, така и в живота тя е от хората, които откриват красотата и я предават на хората, с които общуват. В нея са съчетани талант и класата и обезоръжаващата сърдечност. Взискателна и прецизна като артист, естествена като човек - без да се прави на примадона, Александрина Милчева внушава необходимата доза респект, която отличава истинските звезди. Мецосопрано със световна известност, търсена и предпочитана от най-престижните оперни театри и оркестри на планетата – Ла Скала, Метрополитън, Щаатсопера, Гранд Опера, Ковънт Гардън, работи с диригенти като Караян, Мути, Мета, Маазел, Ливайн.
Пътят на талантливата певица всъщност никак не е бил лек.
Бях попска дъщеря и имах много спънки заради този факт.
Много бях мачкана, нямах самочувствие, не знаех какво да правя
Александрина Милчева е родена в гр. Смядово в семейството на свещеник, като най-малката от три сестри. Още като дете се премества със семейството си в гр. Шумен, където учи до края на гимназията. Александрина не е единствената, изкушена от музика в рода си. Средната й сестра Анастасия е известна цигуларка. Като малка бъдещата звезда много искала да свири на инструмент, но не обичала цигулката – искала да свири на пиано. Родителите й обаче не можели да си го позволят. Едно от големите й удоволствия било да разиграва сценки пред огледалото, пеейки си арии, които помнела по слух. През този период пее в училищния хор. Въпреки красивия й глас началото по пътя към певческото изкуство за нея е свързано с неуспех - кандидатства в Софийската консерватория, но не е приета с аргумента за липса на гласови данни и творческа перспектива.
Но не се отказва от желанието си да пее, макар че има и друга мечта – археологията.
Когато искала да специализира при някой от големите педагози в Италия, от родното Министерство на културата й отказали
През 1968 г. дебютира в Софийската опера с изключително трудната и виртуозна главна партия на “Пепеляшка” от Росини. На сцената на Софийската опера тя пее в някои от най-запомнящите се роли - Амнерис от “Аида”, Азучена от “Трубадур”, Марина от “Борис Годунов” и преди всичко Кармен от едноименната опера.
1976 година е от голямо значение за Александрина Милчева. Поканена е от тогавашния директор на Пловдивската опера Борислав Иванов да пее партията на Марина в операта “Борис Годунов” от Модест Мусоргски на пловдивска сцена. На същия спектакъл присъства и директорът на Виенската Щаатсопера проф. Егон Зеефелнер. Впечатлен от нейните качества, той я кани като солистка в неговия театър. През същата година Александрина Милчева подписва договор и се превръща в една от водещите солистки на престижната опера за повече от десет години.
Александрина Милчева пее под диригентската палка на най-великите диригенти, като Клаудио Абадо, Рикардо Мути, Джанандреа Гавацени, Зубин Мета, Лорин Маазел, Жорж Претр, Херберт фон Караян, Оливеро де Фабритис, Юджийн Орманди, Мишел Пласон.
Никога не изоставя камерното музициране. Тя е между най-елитните изпълнители на песни и романси от Мусоргски, Рахманинов, Чайковски, Рихард Щраус, Шуман, Шуберт, Дебюси, Вивалди. Съвместно с изтъкнатата пианистка Светла Протич се изявяват на световните концертни подиуми над 30 години.
Не ме приеха в Консерваторията, не ми повярваха и трябваше сама да налучквам пътя
Затова по-късно, когато в чужбина дойде признанието, винаги благодарях на Бог за невероятната възможност... Не знам, може би е въпрос на воля, може би е на огромна любов към музиката, за да стана това, което съм. А може би просто съм била родена да се занимавам с това изкуство. Може би тази сила ми е давана, без аз да знам. Защото като характер съм мека, но се оказа и че съм доста устойчива", признава с тъга и удовлетворение.
"Днес целите опери са ми в ушите, не само моите партии. Още сякаш чувам изискванията на диригентите. Задължително беше да следиш музиката от самото начало, а не само твоята партия".
Прочутата българка неведнъж е пяла с Пласидо Доминго. След неин спектакъл на “Кармен” във Виена публиката я вика 36 пъти на сцената, заедно с партньора й тогава Пласидо Доминго, а аплаузите траят цели 40 минути.
Оказва се, че музикалната страст там върви ръка за ръка с останалите изкуства. Оперната звезда дори не помни откога е влюбена в изобразителното изкуство. Обича да обикаля галерии, музеи, арт магазини по света и да си купува неща, които радват сърцето. Тази любов е предала на дъщеря си Милкана, която рисува прекрасно. Голямата радост за Александрина е внучката й Антония, от бебе израсла в артистичната среда, днес тя е талантлива балерина.
Бенефисът на 27 октомври ще включва разнообразие от стилове – от бароковата музика на Хендел през Росини и „Андре Шение“ и „Джоконда“ от Джордано до „Трубадур“ от Верди, „Танхойзер“ от Вагнер, Масне и Чилеа. Като голямо щастие и късмет определи възможността да дирижира този бенефис Лучано ди Мартино. Той сподели, че от младежките си години познава изкуството на Александрина Милчева и смята за голяма чест шанса да работи с нея.
Паулина БОЯНОВА
Все още няма коментари