През 1966 г. българският филм “Рицар без броня” получава “Сребърен лъв” и награда за най-добра детска роля на кинофестивала във Венеция. Година по-късно отново получава награда за най-добра детска роля на фестивал в Москва.
Малкото момче, което участва във филма и партнира на неповторимия Апостол Карамитев, е Олег Ковачев. Роден е на 19 октомври 1955 г. Години по-късно завършва ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” със специалност “операторско майсторство”. След това работи в Студията за игрални филми “Бояна” и Студията за научнопопулярни и документални филми “Време”. Създател е на детско АРТстудио “Малки таланти ОК”.
Като оператор е заснел десетки филми, също така е и автор на филми. Има награди, получени във Финландия, Полша, Русия, Франция. Носител е на “Златен ритон”.
Баща му е известният оператор, сценарист и режисьор Христо Ковачев. Майка му - Жени Ковачева, е дългогодишен асистент-режисьор в БНТ. Синът му Боян и дъщеря му Неда също участват във филми.
- Неотдавна навършихте 60. Каква е равносметката - умират ли децата в нас?
- В една песен се казваше “Любовта си отива, не съвсем, не съвсем”. И с детето във всеки човек може би се случва така - гасне по малко. Сигурно с първия компромис си отива частица от детската душа. Но за себе си твърдя, че си оставам хлапе по акъл!
- “Рицар без броня” е един от най-обичаните български филми за няколко поколения. Какво е усещането да си известен още като малък?
- Това е един прекрасен сън. Цяло лято снимки, после цяла зима озвучаване. Запознанство с чудесни хора. Дори само Валери Петров да спомена, е достатъчно, за да разберете какво богатство имам от малък.
Известността не ме е интересувала, въпреки че по онова време ме спираха по улиците, за да раздавам автографи
Беше много модерно да се купи картичка на артист от РЕП-а и да го откриеш, за да ти се разпише.
- Докоснали сте се до големия Апостол Карамитев?
- Апостол беше звезда като излъчване и изключително скромен човек като поведение. Винаги носеше снимки на децата си и често, по време на паузите в снимачния ден, ги вадеше от вътрешния джоб на сакото. Прегръщаше ме и ми разказваше какво са правили вчера. Много ги обичаше.
- Говорите с благоговение за Валери Петров.
- Щастлив съм, че познавах Валери Петров, той беше един прекрасен скромен гений. Поставям го сред първите десет най-добри наши поети за всички времена.
Валери Петров беше и най-скромният човек, когото съм срещал. Може би той беше последният рицар без броня.
- Бихте ли разказали за първата си среща с Валери Петров?
- Беше още по време на избора на актьори за филма “Рицар без броня”. Тогава бях на 9 г. Бяха ни обзавели едни зали, в които да си играем с мечове, саби, копия и лъкове. Край нас обикаляха двама-трима възрастни мъже. Единият от тях беше Валери Петров, тогава на 45 г. - един вечно пушещ човек, все с цигара в ръка и дим около носа. Те са избирали кои деца да снимат във филма, но ние не знаехме и изобщо не ни интересуваше. После, когато започнаха снимките, той много държеше да слуша репетициите ни. И когато усетеше, че някоя от думичките, които е написал, ние произнасяме по детски, веднага казваше: “А, точно така. Ще го променим това в сценария както децата го казват”. И така текстът стана жив. Тоест не беше човек, който да се хване за това, което е измислил на бюрото си. Когато пораснах и започнах да чета преводите му на Шекспир, пътеписите му, стихотворенията и приказките, които той писа за своите внучета, видях, че това е една съкровищница за нас, българите.
- Снимали сте различни филми за популярни и обичани хора. Какво ви провокира? Как се стигна до филм за Гунди?
- Нали знаете, че в България всички хубави неща се случват на маса. С един приятел искахме да направим игрален филм на спортна тематика. Да има динамика, емоции, любов, секс. След третата бира решихме, че този герой ще е Гунди. Срещал съм го, като бях юноша. Той беше нещо като Апостол Карамитев, но във футбола. Изключителен. Само тази дума е достатъчна, за да се определи обаянието му. След четвъртата бира бяхме във възторг от идеята си. Ще стане страшен филм за живота на този велик човек и футболист. И тогава аз попитах: “Кой актьор ще изиграе ролята?”. Изтрезняхме за секунди. Нямаше да има филм, защото никой не би могъл да изиграе такава легенда. Има много печални примери в това отношение. Филми за Васил Левски, за Ботев, за Яворов. Но на инат решихме поне един хубав документален филм да му посветим. И така се зароди идеята за “Балада за Гунди”.
- В процеса на работа попаднахте ли на непознати факти?
- Бях много изненадан, че в катастрофата Гунди не е загинал от удара.
Съвсем леко се е ударил и ако не е улучил точно бензиновия резервоар, който е бликнал вътре в колата, е щял да оцелее
Двамата с Котков дори не са били ранени. По време на снимките жена му ми разказа, че години преди това една циганка му предрекла, че като умира, ще има огън, фойерверки, гърмежи, и Гунди й се изсмял. А на задната седалка в онзи ден с тях пътувал военен, чийто пистолет е гърмял при експлозията.
- Паша Христова също е героиня на ваш филм.
- Така се случи, че и тази героиня на мой филм загина млада. И тя като Аспарухов се превърна в легенда. “Гениите гаснат млади” беше озаглавена от един приятел книга за Гунди. Явно има съдба, която ги пази по този начин от човешката злоба. Защото нямаме време да ги омаскарим.
- Преходът как се отрази на творческата ви дейност?
- Когато през 1991 г. уволниха всички творчески лица от Киноцентъра, не изпаднах в депресия, в шок. Аз съм човек, който не може и не иска да стои без работа. Карах такси, продавах в плод-зеленчук, снимах учебни филми. После се захванах с търговия, имах складове, магазин. Но професията започна да ми липсва и така се случи, че се върнах в телевизията.
- 50 г. след създаването на “Рицар без броня” събрахте участниците и създателите. Какви бяха чувствата преди срещата и какви са днес, след нея?
- Много съм доволен от тази среща. Видях деца, които не бях виждал от 50 г. и които вече са баби и дядовци. Обаче духът им е свеж и бодър. А това е най-важното.
- Създател сте на детско АРТстудио “Малки таланти ОК”. Днешното поколение има ли своите рицари без броня?
- Децата са много лесно раними, защото нямат бронята на сблъсъка с живота. Всички са рицари без броня и е много важно да се работи с тях внимателно. И ако спечелиш доверието им, става лесно да влязат в роля, да изиграят добре етюда си и т.н.
- Искало ли ви се е вашите деца да наследят професията ви?
- Въпреки че синът ми Боян се снима в “Ти, който си на небето” и “Кладенецът”, а дъщеря ми Неда игра в “Разговор с птици”, и двамата поеха по свой път. Все пак са близо до киното - той се занимава със звук и музика, а тя - с кинокритика.
- Живеем в твърде забързано време. Има ли нещо, което да ви притеснява?
- Да, притеснява ме простащината, която вилнее на най-високите етажи на властта. Как да възпитаваш деца, които гледат по телевизията разни политически клоуни, мислещи се за недосегаеми? Аз вярвам, че Господ гледа внимателно какво се случва у нас и тези изроди ще бъдат наказани свише.
- Какво ви носи радост?
- Радост ми носят по-дребните неща в живота. Един разговор с 6-годишното ми внуче, хубава хрумка по време на работа, хубава вечер с приятели. Разбрал съм, че не всичко на този свят е работа и пари. Трябва да живееш в хармония със себе си.
Все още няма коментари