Румен Ралчев е роден преди 63 г. в София. Завършил е право в Софийския университет, полицейската школа и УНСС. Работил е в УБО и НСО. Бил е началник на охраната на Тодор Живков, Петър Младенов и Желю Желев. От 1991 г. се занимава с частен бизнес. Президент е на “Балкан секюрити груп”. Охранявал е и Симеон Втори. Ралчев е Велик приор на Велик приорат България и член на Магистралния съвет на Ордена на тамплиерите. Масон от 1991 г. Достигнал е най-високата - 33-та, степен на Стария и приет Шотландски ритуал. Женен, с три деца.
- Нека започнем с болната тема за нашествието на бежанците и мигрантите в Европа и у нас. Какво да бъде най-общо действието и противодействието?
- В началото на октомври във Виена, както и в Женева и в Ню Йорк се празнува 70-годишнината на ООН. Конференцията на неправителствените организации, които са 4500 към ООН, към която се числи и нашият орден, отбеляза и проблема за бежанците в Европа. Различните мерки, в кавички, на отделните страни и правителства - едните строят стени, другите изпращат помощи и автобуси, показват пълната неразбория в Европа по този въпрос. Има една неизвестна, което е нещо основно - колко са бежанците? Комисариатът за бежанците за 2015 г. отчита 60 милиона миграция на хора по света, но по различни поводи. Хора, които са сменили своето местоживеене. Естествено, че това е бум на придвижването на населението от една в друга посока. Така че на този фон този милион, който се е запътил към Европа, е една малка част. Същевременно ние не трябва да си затваряме очите за тези, които идват при нас. Статут на бежанец получава този, който е преследван в родината си за своите убеждения, заради цвета на кожата си и който е пряко застрашен. Има си дефиниция за това кой е бежанец, а ние слагаме всички, които идват в Европа, под този знаменател, макар че става въпрос и за икономическа миграция. Затова в ООН се взе решение за презаселване на мигрантите. И ето, Германия вече ще върне към 200 000, които нямат статут на бежанец. С това се започна. В България още не се говори за презаселване. Ние говорим за това дали ще ставаме някаква ”точка” - гореща, студена и т.н. Може би пак закъсняваме.
- Добре, каква стратегия трябва да имаме?
- Съвсем друга. Няма нужда да застрояваме и повишаваме стените край границите ни. Просто е ясно, че не трябва да ставаме буферна зона, защото преди всичко ни липсва подготовка, като логистика, от една страна, и от друга - като финанси. Още повече че има евроизисквания да се осигуряват по 560 или 600 евро на месеца за всеки бежанец.
- Ако можехме да обърнем тези средства и към нашите пенсионери, какво ще рече това?
- Ами всеки пенсионер да взима едно знаме, че е бежанец, и въпросът у нас с бедността ще се реши от раз. Ясно е, че ние този въпрос не можем да го решим и затова са тези доста сложни преговори и на нашето правителство с Европа. Явно трябва да се лавира между възможности, желания, дадености.
- Хората у нас вече се плашат и това май си е доста основателно, как мислиш?
- Не бих могъл да пророкувам и не искам, но оперативната обстановка в Европа се променя и нещата стават все по-сложни. Претенциите на т. нар. мигранти или бежанци са големи и никой не знае кога ще пламне клечката, която може да запали голям пожар. Е, този бежански поток съвсем резонно поражда отпор, особено в крайно десните и в някои случаи и в крайно левите сили, които могат да провокират много неща. Както се знае, има вече палежи в Германия, в Холандия, има нападения, има проституция и още, и още. Много от мигрантите са удобни за използване от престъпния контингент по места.
- Вие в комбинация с Българския червен кръст какво правите?
- Орденът ни подкрепя мнението на Светия синод в отношението му към бежанците - безрезервно. От гледна точка на християнството и от състоянието на българския народ. Същевременно не можем да останем безучастни към преминаващи гладни хора. Така че обединихме усилията си с Агенцията за бежанците, подписахме договор с Българския червен кръст да включим и нашите скромни сили в помощ на бежанците. Събираме храни, дрехи, одеяла. Монтирахме 50-тонна цистерна с вода на границата с Турция.
- А какво става със срещата, която поиска с премиера Бойко Борисов?
- Надявам се скоро да бъде осъществена. Ще го запозная с декларацията и с действията на службата на върховния комисар на ООН за бежанците. Тази служба има годишен бюджет над 3 милиарда и половина. Всъщност усилията, които ще се полагат от международната общественост и от нас, и от нашето правителство, е да се създаде мирна зона около град Мосул, към която да бъдат насочвани бежанците.
- Колко са тамплиерите у нас?
- Около 500 души. Имаме обаче много симпатизанти.
- Как ще се опазят християнските паметници, които явно също са застрашени от варварски набези?
- Разполагаме с много снимки на разрушени църкви, паметници, умишлено бутнати манастири, масово се унищожават културни исторически ценности в Сирия и другаде. Внесли сме резолюция в ООН, надигаме глас, търсим помощ от правителствата да се спре вандализмът и разрушенията. И да се търсят възможности за възстановяване на паметниците. България, която е вече над 1150 години християнска държава, е съвсем нормално да милее за християнските ценности. И у нас има много църкви, които са жертва на вандализъм и иманярство. Ние от Ордена се опитваме да възстановяваме някои места. Неотдавна възстановихме стенописите на Гложенския манастир, изградихме църкви в Габровско, изградихме олтари, иска ни се във всяко село да има храм. Издаваме много исторически книги и ги разпространяваме безплатно. Една от тези редки книги е ”Царството на славяните” с автор Мавро Орбини, която сега подаряваме на училищните библиотеки. Тя е написана преди 450 години и дори Паисий Хилендарски е заимствал от нея, когато е писал своята ”История славянобългарска”. А никой не я беше превеждал досега. В последно време ние тамплиерите сме се обърнали и към талантливите деца. Организирахме конкурс ”Рицарят в мен”, в който участваха над 12 хиляди деца. Започнахме и нов конкурс ”Рицарска постъпка”, като на най-добрите даваме стипендии, награди и т.н.
- Преди време написа книгата ”Протокол”. Затова и накрая не мога да не те попитам какво ти е мнението за имунитета на депутатите, да го има ли, или да го няма, тъй като зачестиха случаите, в които нашите избраници нарушават, меко казано, добрия тон, като разчитат на ”бронята” си?
- Този въпрос е далеч от мене, но ще кажа, че и най-красивите пориви на депутатите, поднесени по неприятен начин, не могат да постигнат целите си и в повечето случаи ги злепоставят. Депутатски имунитет, сам по себе си, съществува в целия свят като част от демокрацията. Защото пък махането на имунитета може да доведе до друга крайност - до диктатура. Хващайки се за конкретен случай, смятам, че не трябва заради бълхата да изгаряме юргана, дори и когато има превишаване на права. Благородните пориви обаче не трябва да излизат от графата на благоприличието, нали! Без конспирации и сензации! Аз съм за толерантността и добрия тон. Навсякъде.
Все още няма коментари