Както е известно, през 2000 г. легендарната треньорка по художествена гимнастика Нешка Робева създаде трупа от 35 момичета и момчета (“Нешанъл арт”), с която да представя съвременна интерпретация на българския и балкански фолклор. Сега танцьорите й са само 19, но представленията им се радват на препълнени зали.
- Честит юбилей! Шоуто на Нешка очевидно продължава... - На 1 декември трябваше да приключим турнето в страната, което направихме по повод юбилея на трупата. Но поради големия интерес подготвихме още един спектакъл, както се знае, на 11 декември в НДК. И колкото и да е странно, той беше по-различен. Новото бе участието на група “Грамофон”, по чиито изпълнения пък ние успяхме да представим нови танци. Включихме и Ваня Костова с изключителните нейни песни. Аз много я харесвам. Програмата ни стана още по-силна. И последните ни участия са в с. Трудовец и Самоков. В Трудовец има прекрасно читалище с голяма сцена, нещо, което и в големите градове няма. Освен това има и самодейна трупа, с която заедно излизаме на сцена. И тук се справяме, но докога, не знам. Може би край?
- Как край?
- Не знам точно, но поне за себе си съм решила от догодина да го карам по-леко. Но ако танцьорите искат да продължим, аз ще бъда до тях и ще им помагам. Защото е тъжно да се проваля нещо, което е изградено. Никак не е лесно. Да, има огромен интерес, особено когато спектаклите са безплатни. Догодина обаче аз навършвам 70 години и това не е без значение, отчитам го. И не правя планове вече, знам, че Бог се смее на възрастните с големи планове. Но по-сигурното е, че ако съм жива и здрава, ще се занимавам повече с клуба по художествена гимнастика “Левски”. Децата имат нужда. Искам да поставим началото на Школата за талантливи деца в “Левски” или някъде другаде. Ще видим. Жалко е, че председателят на Обединените спортни клубове “Левски” Стоян Хранов ни напусна неотдавна. Той много залагаше на обществените организации, мечтаеше си миналото да се върне. Дано нещо се промени. Беше се посветил изцяло на “Левски”.
- Както се вижда, си се изолирала изцяло от политиката. Следиш ли поне процесите в БСП?
- Не. Защото държа поне да съхраня част от себе си. Стремя се да бъда обективна. Няма никого да критикувам. Няма да крия, че безкрайно съм разтревожена от това, което става във Франция. А нашенските си истории са си нашенски. Точно като в един от моите спектакли “Разбъркай го - за да се оправи”. Като е толкова лошо вече, дай Боже пък да няма накъде, и да се оправим. Не знам докога политиците ни смятат да си играят с огъня. Те нямат представа какво е състоянието на народа ни. Едно е в предизборна кампания да се разходиш по пазарите в провинцията, където хората даже ще ти се усмихват, защото къде да видят жив политик, друго е да си отдаден на народа си. Според мен успехът на местните избори зависи много от това кой ще бъде предложен. Да, имаше много манипулации, нечисти схеми и отрицание, но все пак България трябва да има левица, макар че когато беше на власт, правеше същото, каквото прави сега десницата начело с Бойко.
- Ти си русофил, всички го знаем. Отново не се поколеба да извадиш паметните думи на Ванга за близостта ни с Русия в общественото пространство. Защо?- Ванга приживе никога не спираше да говори, че с Русия сме една кръв. И това тя не го е изричала само пред мен. Има нещо, което няма да спра да казвам, защото освен че леля Ванга го е продумвала лично пред мен и пред още няколко човека, в това дълбоко вярвам и аз - нещото, което трябва да бъде камбана за българските политици - “От Русия да се не делите!”, “Русия е наша майка. Е, тука ви кажувам - Америка нема ни помогне, пак Русия ке ни спаси”. И е така, нали сме славяни. Ние сме по-различни от западния свят и добре, че е така, защото представяш ли си каква скука щеше да настъпи на земята.
- А нямаме ли наши си интереси?
- Имаме! Ние не трябва да се конфронтираме с Русия, но да не пренебрегваме обаче и нашите интереси. Щом ти си българин, няма по-нормално да мислиш за интересите на своята държава. Кратко и ясно. Аз лично смятам, че докато не застане държавник, човек, който осъзнато да приеме избора си като мисия, да се посвети изцяло на народа, на България - няма да се оправим.
- За новите вълнения около собствеността на храм-паметника “Александър Невски” какво мислиш?
- Ние от фондация “Ванга” сме се сблъсквали с подобен проблем с храма на леля Ванга. Там църквата, в лицето на Светия синод, какво ли не направи, за да вземе собствеността, но не успя. И днес фондация ”Ванга” се грижи за храма и нещата се развиват много правилно. Предстои реставрация на някои стенописи и Светлин Русев ще заработи там през новата година. Отвори се вече и къщичката на леля Ванга и ще бъде оформена като музей. Аз бях там за панихидата на 11 август. Спокойна съм. А ето “Александър Невски” се руши и не Светият синод събира средства за ремонти, а иска от държавата. Е, като не можеш да поддържаш този имот, какво искаш?! Искаш само да печелиш?
- Спомням си, че постеше по доста дълги периоди от годината по различни поводи. Сега успяваш ли да продължаваш тази своя привичка и традиция?
- Постя, да. Аз всъщност не съм от много запалените по месото открай време. Не изпитвам трудност да постя. По-лошото при мене е, че ми е трудно да сдържам гнева си. Аз избухвам често, често. А това също не бива, грях е, особено преди светли празници като Коледа. Нали трябва да бъдем по-смирени, по-тихи, но пък ако аз, както ми се случва, говоря гневно срещу църквата, срещу Синода, нека се знае, че аз никога не се опълчвам срещу вярата, срещу нашата вяра. - Гневиш ли се на внучката си Рада, строяваш ли в две редици майка й, Аглика, както преди? Прехвърляш ли строгостта си от залата върху близките си?
- И да, и не. Рада е на 7 години и вече е голям човек, поне така се държи. С нея може да се говори съвсем сериозно. Жизнено дете, слабичко, но с много енергия. Опитвам се да й внушавам, че е много по-важно да бъде на баба умницата, отколкото на баба красавицата. Явно няма да става спортистка, но както и да е. Ето какво ми казва моята внучка. За какво да ходя на състезания, като няма да стана първа. Обяснявам, че спортният дух се възпитава в началната възраст. Да знаят децата, че трябва да се стремят да бъдат най-добрите, но ако днес не са, то утре ще бъдат. А Рада ми отговаря, да, ама утре нямаме състезание!
Все още няма коментари