Янко Кожухаров е бивш депутат в 36-ото Народно събрание - първо от СДС, а впоследствие – като независим. Завършил е Московския институт за международни отношения, където е бил състудент с Филип Боков, Огнян Пишев, Христо Малеев, Атанас Папаризов, Юлия Владикова, Ирина Бокова, както и с доста други бивши и настоящи дипломати. Репресиран от Държавна сигурност преди 1989 г. заради противодържавна дейност. Ексдепутатът разказва за шокиращите си срещи с пророчицата Ванга и ясновидеца дядо Влайчо, който според него е по-изявен феномен от петричката гадателка! - Янко, като малък си получил хиперфункция на хипофизната жлеза, от което следват куп шокиращи неща. Какво ти се случи?
- В моето детство руснаците провеждаха надземните си опити с А-бомби в Семипалатинск. Един-два дни след надземните атомни взривове, вятърът донасяше радиоактивните облаци в Елхово, и някъде между един и два часа след обед над града се изливаше пороен дъжд като из ведро, но много топъл. Никой в България не знаеше, че дъждът е радиоактивен. Или поне не се казваше. Пълна информационна мъгла! Аз бях в началото на 10-ата си година и припках по потник и къси гащета под дъжда.
От каваците се чупеха дебели клони
и падаха около мене. Но аз не им обръщах внимание. Това ме кефеше, сам под дъжда! След около час, час и половина, дъждът спираше и небето ставаше яркосиньо, без никакъв облак. И пекваше слънце. Тогава на гарата в Елхово до служебния блок, в който имахме апартамент, имаше малко дворче с паянтова постройка. Там живееше дядо Калуд. Този човек със странно име, поне за мен, беше пенсиониран железничар - нямаше ни жена, ни братя, ни сестри, ни деца... Мен ме обичаше и ми майстореше всякакви играчки, ако мога така да ги нарека - саби, пистолети, пушки и разни други...
Вследствие на радиоактивните дъждове, които идваха от Семипалатинск, започнах да раста много бързо. Само за две години пораснах с цели 28 см! Станах като върлина, но бях много хилав. Веднъж дядо Калуд ми каза: „Янко, растеш много бързо. Вземи да вдигаш един лост, да не пораснеш много и да станеш гигант, че няма да можеш да си намериш момиче!”. Така и направих.
Почнах да вдигам един лост и спрях да раста. Но започнах да пия много течности. Нямах твърдо дневно количество, но съм стигал до десет литра на ден. Изследванията показаха, че нямам дибет. По-късно разнищих проблема и разбрах, че става въпрос за хиперфункция на хипофизната жлеза и че имам „незахарен диабет”. Един от страничните му ефекти е… склонност към ясновидство, което много пъти ми е спасявало живота...
- Казвал си ми, че много пъти са се опитвали да те убият, но „нещо” те е спасявало. Какво е това нещо?
- Късметлия съм! Мюмюн Ходжа от Карнобат ме кръсти така - Късметлията. Той беше джудже по рождение. Четеше в някакви персийски книги. Каза ми: „На врата трябва да имаш една брадавица като карфичка малка!”. Но нямам такава. На същото място аз имам белег като на Горбачов, само че много светъл на цвят! Като се увери, Мюмюн Ходжа извика: „Не може да бъде!”. Започна да рови из персийските книги, да звъни на някого по телефона и да говори на арабски, да сверява в книгите. Изведнъж намери нещо и подскочи! Каза ми: „Момче, ти си голям късметлия!
Ти не можеш да бъдеш убит това се случва на 2000 години един път!”.
- Ходил си често и при пророчицата Ванга, и при гледача Влайчо, те казвали ли са ти подобни неща?
- Веднъж както си говорехме с нея, видях, че от главата й излиза нещо като найлонова тръба, прозрачна! И отива нагоре! А в тръбата пълзят някакви облаци към главата й! Ощипах се, разтърках си очите, помислих, че ми се привижда! Ванга ме попита: „Виде ли го? Виде ли?”. Четири пъти съм ходил при Ванга, и четирите пъти по 2 часа и половина ми е говорила. Последния път ми каза: „Аз ще умра скоро, но ти хич няма да умреш скоро!”.
Пророчицата Ванга в къщата си в Рупите. Снимка Иван ГРИГОРОВ
Така ми каза. След 2-3 месеца се спомина. Ходил съм и при гледача дядо Влайчо. Когато майка ми ме заведе в село Коньово, където Влайчо живееше в къщата на брат си, още бях много малък, може би на 3 години. Но помня, че с майка ми стояхме под едно много голямо дърво в двора. А в другия край имаше може би над триста човека, които го чакаха. Тогава под дървото дойде една жена, сетне разбрах, че била на Влайчовия брат жена му, и каза: „Ти Марина ли си”. Когато майка ми потвърди, жената каза: „А това тогава трябва да е Янко?”. Влайчо й е казал името ми. И продължи:
„Влайчо каза да чакате и да мълчите. Като си тръгнат хората, на вас ще ви гледа”. Майка ми се зачуди: „Виж колко хора са и нямат никакво намерение да си тръгват!”. А жената й възрази: „След малко ще си тръгнат... Няма нещо, което Влайчо да е казал и да не е станало!”.
Много скоро на групи по пет, по десет човека хората си тръгнаха. Тогава Влайчо ни прие и се обърна към майка ми: „Булка, ти на третата нощ като го роди това момченце, я ми кажи какво сънува?”. Майка ми каза: „Нищо, какво да съм сънувала!”. Влайчо отвърна: „Забравила си...
Значи дяволът е още много силен
но ще си спомниш!”. След малко майка ми промълви: „Сънувах да направя три неща!”. А Влайчо й каза: „Направи ги тези неща, защото, ако не беше късметлия, синът ти досега да е станал курбан!”…
- Ти си бил сред добрите приятели на Ванга...
- С Ванга бяхме добри приятели. Но ако трябва да съм честен, тя познаваше на 70-80 процента, докато Влайчо – на 100. Четири-пет пъти съм ходил при Ванга. Веднъж, след като разговаряхме 2 часа и 45 минути, ми каза: „Янко, Елхово е най-мръсният град на Земята! Ако Христос се беше родил в Елхово - не 33, а 3 години нямаше да бъде жив! Момче, ти имаш голям късмет, че още си жив!”.
- Чичо Влайчо срещал ли се е с Ванга? - По време на пътешествията си по различни градове и села Влайчо много пъти се е срещал с учителя Петър Дънов. Именно създателят на Бялото братство решил да го запознае с Ванга. Събрал ги на вечеря, сложил ги да седят от двете му страни на масата. Петричката гледачка е била известена, че Дънов урежда събиране на основната група на Бялото братство, на която кани и нея. Това се е случило през 1943 г. Тя решава да отиде и да се запознае с тези хора с мисълта, че може би там ще й се удаде да научи повече не само за тях, но и за себе си.
Дънов кани на вечеря всички, които са се отзовали на поканата му. Сред присъстващите бил и неговият последовател от новозагорските села на име Влайчо. Ванга обичаше подробно да описва какво е било поднесено на трапезата онази вечер, която се врязала в паметта й като незабравима. Гощавали ги със супа от грис с резенче лимон, с постна мусака и компот от сливи. Дънов им казал: „Добре дошли на тая трапеза, хвала за всичко на Господа, нека Бог все така ни вижда”. Те също благодарили и вечерята започнала.
Изведнъж Дънов, който седял близо до Ванга, се обърнал към Влайчо: „Ще кажеш ли на сестра Ванга какво ти говори небето, брате Влайко?”. Настанала тишина, на Ванга й се сторило, че на брат Влайчо - те така се наричали помежду си, не му се ще много да отговаря, и след години разбрала защо е било. „Е, какво да й кажа...
Съвсем млада ще овдовее къщата й ще стане клуб, а пред вратата й ще стърчи железен стълб”, продумал Влайчо.
На петричката гледачка й станало страшно и болно от тия негови думи - та тя току-що се била задомила, съпругът й Митко от нищо не боледувал... И си помислила: говори, говори, че и твоят ред идва. Тогава Дънов се обърнал към нея и я попитал: „А ти, сестро Ванге, какво ще речеш на брата Влайчо?”. „Какво да му река - всичко ли, което ми казва небето?”. „Всичко, между нас тайни няма”, отвърнал Учителят. Тя започнала да обяснява, че той много обича природата, да работи земята и да гледа пчели, но ще дойде време, вместо да събира мед, него да приберат. И се оказва права.
След вечерята Дънов ги поканил да отидат всички на Седемте рилски езера, но Ванга отказала. Предлагали й да я закарат с муле, но и така не склонила - много път било това за нея.
- Какво е имала предвид Ванга с пророчеството си за Влайчо?
- Дошла есента на 1944 г., а с нея - и новата власт. Сред първите, дето си изпатили, бил и Влайчо. В едно от виденията си през 1947 г. Влайчо вижда смъртта на Георги Димитров. Заради това пророчество комунистите го обявяват за народен враг. И ясновидецът попада в шестгодишен ад. Вкарват го в затвори, лагери, минава през пернишките и бобовдолските мини... Накрая стига и до Белене. Надзирателите не спирали да го измъчват, но, въпреки това, той успява
да излезе жив от капана на концлагерите
След години Ванга разказала на свои близки, че наистина го видяла в лагер. Но разбрала, че той ще излезе жив от там.
Влайчо е може би е един от малкото световни феномени, които могат да предсказват и собственото си бъдеще, защото в свои записки пише, че ще се измъкне жив от ада на заточението.
- По какъв начин гледаше чичо Влайчо?
- Пред него стоеше Евангелието, той прелистваше страниците, спираше се на някой стих, прочиташе го, тогава се обръщаше към този, който седеше пред него, и чакаше пророчество, и дядо Влайчо му казваше това, което имаше да му каже. После разказваше, че като чете Евангелието и като погледне този срещу него, му се дават в съзнанието живи картини и той ги тълкува или ги превежда буквално.
- Знаеш ли за негови пророчества?
- Когато един от следователите в милицията го заплашвал и се държал грубо с него, дядо Влайчо му казал: „Внимавай, защото и ти ще дойдеш при мене”. И наистина - след два месеца този началник пристигнал в концлагера като... затворник! Бил хванат, че прехвърлял политически противници на властта срещу пари и подкупи по нелегален канал в чужбина. Дядо Влайчо се приближил към него и му казал: „Добре дошъл! Нали ти казах, че ще дойдеш при мене!”. Онзи го гледа, не може да се помири с пророчеството му и го пита: „Да имаш още нещо да ми кажеш?”. „Ще ти кажа - ако речеш да бягаш, ще те разстрелят като псе!”. Така се разделили. След време следователят бил пуснат от концлагера и решава да бяга през границата в Югославия, но там бива
разстрелян като куче при опита за бягство
Дядо Влайчо научил това по-късно, когато един от началниците в милицията, на който той помогнал със съвет за болната му жена, му го съобщил. Казал му: „Ти знаеш ли, че оня, дето те изпрати в концлагера и гдето ние го изпратихме след тебе също там, се опита да избяга през границата и го утрепаха?”. Дядо Влайчо поклатил глава: „Аз го предупредих!”.
Веднъж в лагера Белене, когато за пореден път затворник го подканя да опита „змийска” пържола (пророкът не яде месо, а сух хлебец), Влайчо погнусен обърнал глава. Затворникът се ядосал и го цапардосал през зъбите с упрека: „Абе, каква е тая твоя уста? Да не е златна, та да не кусваш онова, с което се хранят другите!? Кажи де, някой да се е отровил?”. А Влайчо благо му отвърнал: „Брат, не биваше да ме удряш. Нямам аз вина... Но знам - не го стори от зло сърце. Ти извърши това в скръбен за тебе час, защото жена ти сега непосилно страда...”. Още на другия ден затворникът получава телеграма, че жена му е нелечимо болна!
Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА
Пророкът от Коньово помагал и на комунистите
Хората го търсеха, а той пътуваше само нощем, през деня се укриваше в домовете на приятелите, разказва Янко Кожухаров. Там го намираха онези, които имаха нужда от него. То беше криене както за него самия, така и за онези, които търсеха от дядо Влайчо помощ и съвети. Помагаше на всички. И комунистите го търсеха. Имаше един случай, когато на големия партизанин и след това голям човек в новата власт Чочоолу му се беше случила беля. Изчезва внучето му. Открадват го. Търси го милиция, търсят го всички, но няма следа.
Отиват при дядо Влайчо, той се моли, прелиства Евангелието и му казва: „Казаха ми, че детето е укрито в един запустял кладенец”. Почват да търсят пресъхнали кладенци и го намират там. Хайде сега отидете и обяснете на атеиста и невярващия как може да се случи такова нещо! Е, може! Така дядо Влайчо помагаше на всички. Властите му показаха по какъв начин да работи. Да се крие и скришно от погледа на обществото да работи.
Името му се носеше като жива легенда. Всички, които отиваха при него и получаваха помощ, той след това ги насочваше да посещават братствата в провинцията, да слушат Словото и да четат беседите на Учителя Петър Дънов..
„Работническо дело” дири ясновидци с конкурс
През 70-те години във вестник „Работническо дело” е обявен национален конкурс за ясновидци. Явяват се 200 души, в това число и пророчицата Ванга. Целта е да се отсеят хората със способности от шарлатаните. Дядо Влайчо печели конкурса, на второ място след него е самата Ванга! Едва тогава комунистическата власт започва да търси Влайчо Жечев за съвети. Лично Людмила Живкова отива да го пита за съдбата на близките си. Той ѝ разказва мрачни неща както за баща ѝ, така и за бъдещето на страната.
Все още няма коментари