Ал Пачино: Цялата тази работа с целуването и секса пред камера никога не ми е харесвала

 
Когато славата ме споходи, разбрах, че хората започват да се отнасят по друг начин с теб. Това те кара да забелязваш само определени страни у самите тях. И постепенно загубваш представа за нормалните междучовешки отношения, казва големият актьор. И какво се получава: с теб се държат различно и ти малко по малко забравяш тази особеност на човешката природа. А не бива.
 
 У него няма завист и злоба. Той е непокварен, честен – Дон Кихот в света на Холивуд. Този непокварен сантимент на личността му го потапя в красиво партньорство с Мишел Пфайфър в романтичната драма „Франки и Джони”, където Пачино е досаден и симпатичен романтик. Точната роля за него и който е гледал филма, помни това усещане.
Притежава неспокоен интелект зад една външно спокойна фасада, желязна воля да играе и внушението за див звяр, готов за скок. За него кинокритиците твърдят, че е по-добър актьор, отколкото си мислят повечето хора, а повечето хора си мислят, че е най-добрият актьор на нашето време
Но за киноманите по света „Кръстникът” си остава най-великият филм на всички времена. За гениалното превъплъщение на Ал Пачино в образа на Майкъл Корлеоне критикът Лари Коен пише:

„Кръстникът” е заслуга на Ал Пачино, всички останали са много добри, чак до най-второстепенната роля, но той е велик

След този филм киното се сдобива с още една легенда, а кариерата на Пачино достига шеметни висоти. Преди да получи първия си „Оскар”, той е номиниран седем пъти за статуетката, включително и за гениалното си изпълнение на Майкъл Корлеоне в „Кръстникът II”, за ролята му в „Серпико” и за една от любимите му роли в „Белязания”, с милиони долара приход. За тази си роля той получава „Златен глобус”.
Самият Пачино твърди, че ролята на Майкъл Корлеоне е най-трудната роля, с която някога се е сблъсквал, и затова вероятно му е най-любимата, донесла му най-голямо удовлетворение.

Макар че се възприема предимно като театрален актьор, филмите са тези, които го прославят по целия свят. След два „Златни глобуса”, награда „Тони” и много други престижни награди за актьорско майсторство през 2006 г. Американският филмов институт му връчва своята награда за цялостен принос в киното.
Ал Пачино е може би най-всеотдайният актьор, когото познавам, казва един от режисьорите, работил с него. Може да прояви арогантност по време на снимките, грандомания и всичко да му се размине. Но никога не го прави.
Посветен в магията на голямата Игра, той няма много време за личен живот
Неговата професионална интровертност не му дава време и пространство за създаване на семейство и отношенията му с жените са белязани от величието на кариерата му. Обича жените, но не се е случвало да има връзка, по-дълга от пет години, и в този смисъл рекордът му е с неговите колежки Джил Клейбърг в края на 60-те и Марте Келер през 70-те години. Тя се плаши от неговата интелектуална и духовна мощ. По-късно, през 80-те, има кратък съвместен живот с актрисата Катлийн Куинлан.

Първото му дете - Джули Мари, родена през 1989 г., е от връзката му с неговата корепетиторка Джан Терънт. Има и близнаци – Антон и Оливия, от връзката му с младата актриса Бевърли д'Анджело. Изглежда, посветен в магията на голямата Игра, той няма много време за личен живот.

Репетира с часове роли, които никога няма да изиграе. Тренира с пасажи от Шекспир, които ползва за прочистване на душата си. Свири на пиано, бие барабани и импровизира джаз с приятели. „Нищо друго не може да ти донесе толкова наслада, каквато дава духовното сродяване посредством музика” – споделя Пачино.
Днес 75-годишният Ал има щастлива връзка с 35-годишната аржентинка Лусила Сола
Красивата брюнетка също е актриса и е участвала в няколко испаноезични филма. Тя среща Пачино на снимачната площадка - той я режисира в лентата “Саломе”, където е сценарист, режисьор и актьор. Във филма Лусила е с второстепенна роля, но покорява Ал. Аржентинката говори четири езика: испански, френски, английски и италиански.

Ще бъда мъж, докато по земята още ходят истински жени - онези жени, които не миришат на цигари и бира, с неподправен чар и доброта, жените, в които още не е умрял майчинският инстинкт, казва за себе си той. Но е категоричен, че „цялата тази работа с целуването и чукането пред камера никога не ми е харесвала. Съжалявам, но наоколо е пълно с хора с камери в една гореща стая, навсякъде кабели и те гледат.
Иначе Мишел Пфайфър се целува най-добре”.

В последните години Пачино признава, че не се е докосвал до чашката и се е освободил напълно от алкохолната си зависимост.

Не парадира, но прави дарителски вложения в кампании в борбата против СПИН, във фондове за изхранване на бездомни и деца и подпомагане на театри
За себе си Пачино казва: „Работя, правя филми, създавам сценични образи. Но не пари, те не са това, с което се занимавам”. На въпроса кой би искал да бъде негов биограф, Ал без колебание заявява: „Достоевски”. Чете много, особено руски автори, които истински му допадат.
Животът е пътуване с влак, споделя в едно от последните си интервюта. Първо минаваш през един дълъг тунел, без да знаеш къде води той. След това, някъде към 50-те, влакът излиза от тунела на светло и в далечината виждаш голяма планина — крайната цел на пътуването. Аз вече зърнах планината. Това е едно ужасно усещане, което смразява кръвта. Надявам се, че хората ме възприемат като актьор. Никога не съм искал да бъда филмова звезда.