Омръзна ми вече да се разправям с продавачките в магазините, които правят всичко възможно да се отърват от жълтите стотинки. Особено от тези по 1 и 2 ст. За да не ги броят в края на работния ден, когато се отчитат касите. И като видят по-възрастен клиент, с рестото му пробутват цели шепи от дребните монети.
Онзи ден пазарувах в един хипермаркет. Сметката ми беше 7 лв. и 6 стотинки. Казах на касиерката, че имам 6 ст. и заедно с банкнотата от 10 лв. й ги подадох. Тя ги отхвърли, не ги искала. И докато се усетя, пъргаво ми напълни шепата с рестото - 2 метални левчета, останалите до 10 лева възможно най-дребните лъскави жълти стотинки, между тях поне 20 от по 1 ст. Опитах се да възразя, едва не ме наби. Аз обаче отидох отсреща да си купя вестник. Но предварително събрах 60 ст. само от жълтите монети и ги изсипах пред жената в павилиона. Тя ме погледна убийствено, нацупи се и взе да нарежда, че и тя нямало какво да ги прави.
А ние, пенсионерите, сме имали портмонета и можело в тях да си ги събираме. Когато отидох в хлебарницата обаче, направо не ми ги приеха. Проблемите с жълтите стотинки започват да взимат сериозни размери. Не знам какво, но нещо трябва да се направи!
Пепа Бошнакова, пенсионерка, София
Все още няма коментари