Е, уверих се лично, като се качих на бързия международен влак от София до Пловдив. Взех го от гара Подуене в 18, 20 часа. Купета нямаше. В салона бяхме аз, една пенсионерка от Костенец и гладен цветнокож младеж от Африка, с когото споделих сандвича си, защото умираше от глад.
Появи се и кондукторка, която нямаше перфоратор за билетите, и ги надупчи с химикалка. Бе тъмно и страшно, а скърцането и клатенето на вагона бяха като от естакада за влак на ужасите. Не че не стигнах до Пловдив, но не в 21, 15, както трябваше по разписание, а с близо час отгоре. Е, вече си паля свещ, преди да ползвам услугите на БДЖ. А превозвачите, които предлагат такава транспортна услуга, да не се чудят и вайкат, че клиентите им си търсят всякакви алтернативи за чисто, бързо и удобно придвижване.
Калоян БРАТОЕВ, София
Все още няма коментари