Когато гръм удари, ехото няма да заглъхне. Тътенът ще стигне до народа, който се чуди как ще оцелее. Ще се вдигне той велик и още жив, готов да изчегътра даже един вдигнат пръст, израз на култура – коефициент – нула. Дали срещу тези, които слязоха от планината Олимп, сякаш понесени на орлови криле? Искаха власт, получиха я и сега не знаят какво да правят с нея. Дали срещу чалга изпълнителя, който не се е показал, за да чуем „умните“ му изявления в политически аспект. Може би срещу псевдодемократите, които се люшкат ту наляво, ту надясно. При всички случаи изброените ще оспорват последното място на едни предстоящи избори, нежелани от тях.
Като гръм дойде решението да се разбие фалшиво стъкмената коалиция, не че не сме го очаквали. Може ли да управляват успешно, като се движат като кораб в мъгла, лишен от котвата си? Те не играят в един отбор, не работят в един екип, обединява ги единствено страхът да не загубят заветното място в парламента. А ние докога ще търпим тая „сган избрана“? Ще оживеят ли пак мъртвите площади?
Ако някой пита какво значи хаос, нека да надникне в нашата мила страна. Накъдето и да погледнеш – провал. Разбити улици и лампи, битова престъпност, сигнали за помощ – реация никаква, агресия срещу медици, пребити възрастни. Къде е полицията? Защо няма подходящи хора – охранители? Защо отговорните лица за спокойствието и сигурността на хората се спотайват? Показателно за неуспешното управление е „великото преселение“ на бежанците, което не е приключило, а ще се развива с нова сила в началото на учебната година. А цените на горивата, на хранителните стоки? Предложените мерки срещу кризата са повече вредни, отколкото полезни.
В усилията си да се покажат като носители на новото, на прогресивното предлагат безумни идеи, граничещи с лудост. Обръщам поглед към образованието. Кой малоумник излезе с идеята да има учебници за напреднали, умни деца?! А как ще ги отсеят, как ще кажат на родителите какви учебници да купят на детето си, да го определят отрано, че не е като другите?
Умува се кога да започва и свършва учебната година. Господа министри, не нарушавайте традицията, утвърдена още от Възраждането – 15 септември – начало, 24 май – край (за по- малките). Няма ли традиция, няма нация.
Същият хаос цари и в сферата на здравеопазването. Хората се объркаха как да си купят лекарства, как да се лекуват и къде.
Объркването е тотално. Как искаха да набавят тези 12 парламентаристи, за да просъществува сегашният парламент? С подкупи, с преговаряне и договаряне, с корупция и предателство им е стратегията, или ще надделее съзнанието, че е нужно време за нови закони?
Какво напрежение се изисква в безсмисления стремеж да успееш на всяка цена, както и непоносимото разочарование и покруса от неуспеха. Чудим се къде е изходът и спасението от всичко това. Надбягването със самия себе си е толкова примамливо, но и опасно. Човек не трябва да надхвърля ръста си, защото не знае трясъкът откъде и кога ще дойде и ще го срине.
Т. Михайлова, Добрич
