„През 1982 година в първия кръг трябваше да играем срещу „Севиля” – разказа Сираков. Аз мисля, че изнесохме отличен мач в Испания, но изпуснахме шансовете си. Поведохме в резултата, а най-странното беше, че когато се прегръщахме, съдията свири център и те ни изравниха секунди след нашето попадение. Това до голяма степен ни пречупи и така се стигна до загубата. В реванша за един препълнен стадион „Васил Левски“ мисля, че не играхме добре. Това ни бе един от най-слабите мачове. За „Щутгарт” беше незабравимо. Бяха с големи звезди. Аз трябваше да играя като централен защитник срещу един здрав централен нападател. На първия мач се справих добре, а отборът като цяло - отлично, изпуснахме доста шансове там и завършихме 1:1, но това сякаш ни напомпа самочувствието, за да успеем. На базата на отличната ни игра в първата среща в нас се създаде убеждение, че лесно ще преодолеем „Щутгарт”. На реванша стадионът беше претъпкан, а тогава „Васил „Левски“ събираше повече хора от сега. Тогава бяхме пометени от „Щутгарт”, особено първото полувреме. Тогава не важеше правилото, че не може да се връща топката на вратаря, аз играх на същата позиция. Сигурно съм направил с Боби Михайлов над 50 връщания и подавания, само и само да минава времето и да не бъде топката в немците. Мисля, че това правило бе сменено заради мача Италия – Бразилия на Световното. Докато се стигана до 79-ата минута и отбелязахме победния гол. Радостта бе неописуема. Целият стадион бе във факли. Така че през 1983 година бяхме доволни”, започна подробния си разказ Сираков.
„Следващата година не успях да играя срещу „Щутгарт”. Хепатитът ме повтори. Играх срещу „Днепър”. Имах късмета да отбележа един от головете на „Герена”. Няма да забравя разочарованието от съдийството тук, защото реално, след като те ни поведоха с 1:0, ние обърнахме до 3:1. Мисля, че румънец беше съдията, той не ни позволи да спечелим по най-убедителния начин. И някои наши пропуски си казаха думата. Но 3:1 е един отличен резултат в евротурнирите, но за жалост ние не успяхме да го оползотворим там. На реванша губехме с 0:2 отрано. Ние изпуснахме златния си шанс пет минути преди края. Получихме право да изпълним дузпа. Аз взех топката, но ни наредиха Емо Спасов да я изпълни. Нямаше гаранция, че и аз щях да вкарам. Така изпуснахме страхотен шанс да минем напред. Но така е във футбола.”
„Най-важното за „Сарагоса” бе, че и аз, и Божидар Искренов играхме с тежко мускулно разтежение. Боби Михайлов имаше проблеми с глезена. Играхме баскетбол и Емо Велев, без да иска, му стъпи на крака. Отбелязаха ни 2 гола. Смятахме, че можем да успеем в София. Аз в първите минути имах една ситуация, но загубихме в София и се разминахме с един полуфинал, който мисля, че загубихме“, добави Сираков.
За паметния мач с „Глазгоу Рейнджърс” пък си спомня: „Първия мач в Глазгоу го изпуснах, бях контузен. След като стана 3:2 за нас, бях на колене и исках съдията да свири. В София минахме през ада, за да се озовем в рая. В 89-ата минута дойде този кинжален удар на Николай Тодоров, който ни изпрати да играем с „Вердер”, завършва Сираков.
Все още няма коментари