Тайните на Русия: От Горбачов до Путин

Интересно, вдъхновено, съвсем ново, изключително задълбочено и много особено изследване на историята на Русия прави журналистът Аркадий Островски в книгата си „Русия от Горбачов до Путин“. Документалното заглавие е премиерно в каталога на издателство „Милениум“. Уникалното в него е, че всички процеси – от времето на Сталин до днес, са разгледани през призмата на медиите и фокусът е върху огромната роля, която играят вестниците, списанията, агенциите и телевизиите за историческите промени. Главните действащи лица са не политиците и икономистите, а идеолозите и журналистите – тези, които носят отговорност, както за излизането на Русия от авторитарната система, така и за връщането й към нея. Аркадий Островски е журналист, който от 15 години работи като кореспондент от Москва – за „Файненшъл Таймс“ и „Икономист“.
Публикуваме със съкращения откъс от предпоследната глава на книгата  - „Светлина, камера, Путин“.
 
…Именно контрастът с Елцин е това, което прави Путин „продаваем” за руското общество. Почти половината от хората смятат, че годините, в които Елцин е на власт, не са донесли нищо добро за страната. Мнозинството иска той да си върви. Сега „трикът” се състои в това да се трансформира негативният рейтинг на Елцин в позитивен за Путин. За тази цел кандидатът трябва да бъде представен хем като опонент на президента, хем като човек, който има неговата благословия.

Кандидатът съчетава и „приемствеността” и „контраста”. Елцин е стар и немощен, и е много далеч от действителността. Путин е млад, силен и енергичен. Елцин е висок, с подпухнало лице и посивяла коса. Путин е нисък, има детинско лице и тънка коса. Той може да управлява военен самолет, позира на военен кораб и демонстрира уменията си по джудо на тепиха. Говори ясно, спокойно и решително. След Елцин, който е квинтесенция на руския човек – емоционален, импулсивен и обичащ чашката, Путин изглежда почти като „не-руснак”. Той е затворен, сдържан, строг, не е емоционален и граничи с педантичността. В  социологическите проучвания хората го описват като германски тип, истински ариец, т.е. идеалния Щирлиц.

Фактът, че Путин изглежда сякаш изникнал от нищото, няма политически „багаж” и не е свързан нито с перестройката, нито с комунистите, работи в негова полза. Дори през април 2000 г., когато вече е избран за президент, две трети от руснаците заявяват, че знаят малко за него, въпреки постоянното му присъствие на телевизионния екран. Путин е човек без черти, на когото е трудно да припишеш някакви качества – с една дума, перфектният шпионин. /…/

Признанието на Путин, замислено по логиката на телевизионна игра, има по-голяма стойност от каквито и да било политически програми или изявления. „Путин поиска от аудиторията да го подкрепи в пътя му към властта. В съзнанието на хората той беше [телевизионен] герой, който вече е съвсем близо до заветната цел, но може и да не успее, ако „публиката” не му помогне да разчисти враговете си”, обяснява Павловски, (шеф на информационна агенция „Посфактум“, който работи за Кремъл от 1996 г.). „Публиката”, привикнала към тв форматите, които я карат да натиска копчета или да набира телефонния номер, за да подкрепи един или друг герой, изпълнява задачата. /…/
Путин не е като другите политици – всъщност той нито се държи, нито говори като политик, а звучи като обикновен човек, сякаш е съседът до вас. „В неговите думи се съдържа не само посланието „Ще бъдем твърди и няма да отстъпим”, но и въпросът „Кои са тези чеченци, че ще ни е страх от тях?”, казва Павловски.

В „уличния” си стил и в готовността си да се бие срещу чеченците, които тероризират страната, Путин прилича на героя от един от най-важните постсъветски филми „Брат”. Той разказва историята на симпатичния и искрен младеж – Данила Багров, който след като е отслужил двугодишната си военна си служба в Чечения, се завръща в криминализирания Санкт Петербург. Междувременно неговият по-голям брат е станал дребен бандит и го моли за помощ да отстранят конкурентите му – чеченци, които владеят уличната търговия в града. Данила се превръща в килър, който раздава правосъдие като Робин Худ, помагайки на бедните и бездомните и прочиствайки улиците от „лошите”.

Данила е първият нов истински герой – силен, чаровен, искрен, обикновен и органичен.
Премиерата на филма е през 1997 г. – същата година, в която журналистката на НТВ Елена Масюк е отвлечена в Чечения. Той жъне невероятен успех най-вече защото успява да хване промяната в нагласата към Чечения и защото първи, почти несъзнателно, сигнализира за надигащите се националистически чувства спрямо външния свят. Когато през пролетта на 1999 г. манипулаторите около Путин изследват отношението на руската публика към художествените персонажи, Данила от „Брат” е на върха заедно с Щирлиц.

Както Данила, така и Путин се появява „от никъде” в този грозен и жесток свят, за да защити „братята си”. Той по същия начин оправдава и на практика използва саморазправата. Путин е силен и позитивен и също като филмовия герой не страда от ограниченията на политкоректността и западните условности.

И /тв водещият/ Доренко акцентира върху образа на Путин като „брат” в предаванията си, в контраст с този на Примаков. „Аз нашепвах на зрителите: „Вижте, имаме си баща Примаков, който, макар и да има добри намерения, е твърде болен, за да се бори, а имаме и брат, „брато“, който е силен, решителен и иска да ни защити”.