"Вече започнах да гледам на себе си отстрани. Сякаш съм друг човек и се наблюдавам. Това е много хубаво - можеш да погледнеш отстрани и да се оправиш някак си, да ти олекне", сподели той и допълни: "Трябва да ти се случи нещо и да се замислиш, защото никой не вярва сериозно в собствената си смърт. Изведнъж виждаш, че това е реално и възможно и тогава започваш да се гледаш отстрани".
Големият поет не скри, че често прави равносметка на изминатия път: "Винаги съм връщал лентата назад, защото с удоволствие съм преживявал всичко отново. Но сега гледам напред. На 78-я си рожден ден написах стихотворение, пуснах го във Фейсбук. Прощално, към читателите. Те не бяха много доволни, но няма как".
Поетът каза още, че досега е писал стихотворения, когато е бил тъжен, отчаян. "Стихотворението ми идва някак внезапно. И трябва да напишеш стихотворението, за да ти стане ведро на душата", разкри той.
"За да не останат недоволни моите читатели, започнах всяка сутрин да публикувам стари стихотворения. Тази сутрин например публикувах стихотворение, което съм писал на 20 години. То се казва "Приказка за гъстата гора", сподели поетът.
Недялко Йорданов допълни, че никога не се е опитвал да поучава или да дава готови формули: "Никога не станах софиянец - половината година съм в Бургас, половината тук. В онези години, когато бе конюнктурно да се пише за България, аз не написах нито едно стихотворение за България. Но след промяната България стана моя тема. Защото беше едно пусто, отчаяно. Никога не съм мислил, че това ще стане моя тема".
Все още няма коментари