Партийни секретари развратничат под портрет на Ленин

Властта е магнетична. Тя носи привилегии, облаги, а много често и самозабрава. Издигналите се до върха на държавното управление често отприщват бента на своите тайни пороци, страсти и влечения. Най-разпространената и привидно най-безобидна слабост на държавните мъже, е към жените. Властта пък е афродизиак за представителките на нежния пол. За много от тях връзка със силния на деня, е път към славата, престижа и, разбира се, материалните облаги.

За самите властници извънбрачните връзки също са знак за сила и мъжественост. Чрез тях те показват, че са не просто могъщи, а и недосегаеми – че могат да си позволят неща, недостъпни за другите. Това всъщност не са нищо повече от обикновени човешки слабости, така харектерни и за всички останали. Но в светлината на прожекторите нищо не убягва. За десетки неизвестни и малко известни досега подробности и пикантни случки, извадени изпод чаршафите на диктатори и политици, можете да прочете в „Любовниците на властта. Хроника на скандалните изневери“ от Иван Първанов /издателство „Милениум“/, която съвсем скоро излиза на книжния пазар.
За българската политическа действителност след Освобождението има какво да се разкаже. Начело на страната застават чужденци, идващи от Европа, където изневерите в царските дворове са нещо почти задължително. И докато мъжете у нас, попаднали в управленския елит, все още като че ли не могат да се отърсят от оковите на пуританските традиции, то съпругите им се справят доста по-чевръсто и умело. Те бързо разбират силата на своята екзотична красота и невинност, и оплитат умовете, сърцата и кесиите на величествата и чуждите посланици. Резултатът от това са първите дуели по европейски образец, появили се съвсем скоро в новоосвободена България. След 9 септември 1944 г. ситуацията у нас не се променя особено. Партийните величия заклеймяват извънбрачните връзки и прелюбодействата, а в същото време на поразия правят секс със секретарките си през обедната почивка на заключена врата под благосклонния поглед на другаря Ленин от стената. Самият Ленин също не е бил от най-праволинейните що се отнася до въпросите на секса.

В Съветския съюз и останалите комунистически страни, на теория е наложен един строг морал, който забранява извънбрачните връзки. Семейството е основната клетка на здравото социалистическо общество, тръбят лидерите на новата идеология и заклеймяват всяка интимна връзка и близост извън него. Разводът е нещо нежелано, а изневярата и прелюбодействието са абсолютно несъвместими с новия комунистически морал. Греховете, които така страстно и патетично заклеймяват от ораторската трибуна обаче, се оказват най-сладки за партийните другари от върховете. И това като че ли важи особено силно за съветските вождове от Кремъл. Докато съпругата му скучае в Кремъл, Йосиф Сталин се забавлява с певици и балерини във вилата си в Кунцево. И как иначе? Кой ще му потърси отговорност? Хората, които са призвани да пазят устоите на новия морал, са най-силно потънали в грехове и разврат.

Кръшкането и изневерите, разбира се, не са запазена марка само на комунистическите диктатори. Дори и в родината на демокрацията, САЩ, президентите често се изкушават и използват положението си за задоволяване на плътски потребности. За „тайната“ любовна връзка на Джон Кенеди с Мерилин Монро, знае цяла Америка, начело със съпругата му. САЩ едва не „отсича“ главата си, в лицето на Бил Клинтън, след аферата със стажантката Моника Люински. Президентът излиза невредим от импийчмънта, но пък политическита му кариера отива по дяволите. Френските държавни глави също не са светци. Няма значение дали политиците са рожби на преломни времена, или носят синята кръв на вековни династии. Дори наследниците на консервативната британска корона крият своите малки мръсни тайни. В Италия пък бившият премиер Силвио Берлускони изобщо не се и опитва да скрие любовните си похождения. Той съвсем открито устройва своите „бунга-бунга“ нощи във вилата си и дори се заканва, че ще ги превърне в национално забавление за цяла Италия.

Оказва се, че на Стария континент почти няма човек, когото властта не е изкушила да вкара в леглото си свежа плът, използвайки чара на управническия кабинет. Уви, повечето метреси далеч не се задоволяват с честта да приласкаят знаменити мъже. Те се домогват до всяка възможност да заемат място редом до монарси, държавни глави и диктатори. Борят се със зъби и нокти, но често и за тях цената е твърде висока. Понякога ролята на съпруга не стига – те се намесват и във властта, но влезли веднъж в устата на хората, животът им е белязан доживот.