Цветан Цветанов го дрогират с антируски „новичок”

Руската федерация има дипломатически отношения с около 150 държави в света. Близо 30 от тях се присъединиха към акцията за изгонване на нейни дипломати.

Като казвам „акция“, искам да река, че тя не е спонтанен израз на солидарност с Великобритания, а добре обмислено (и дълго подготвяно) действие. Всичко останало просто противоречи на здравия разум.

Не им харесва поредното усилване на Русия и това е. Друго си беше онази, на Горби и Елцин, когато на мястото на двуполюсния се установи доскорошният еднополюсен свят с новия „господар на неговия мир, неговата демокрация и неговия световен ред”.
Ама дойде някакъв си Путин и взе да им се бърка в мечтите и мераците. Ми я да го сложим на мястото му! И го заслагаха.
Даже и си понакупиха разни държавици, за да им помагат. Уж като „независими” де. В смисъл, че от тях нищо да не зависи извън волята на „биг брадър”.

Слава богу, този път България избра здравия разум. Е, нямаше да сме ние, ако пак не се бяхме разпорили на фили и фоби, а сега и на „ястреби” и „гълъби”. Ама то това си е особеност на националния ни характер.

Доколкото обаче първата група е доста по-ясна, ще се спра на втората. Очевидно е, че при все по-честите си посещения в САЩ г-н Цветанов непрестанно се „ястребизира” (или поне го дрогират с антируски „новичок”).

Като добавим към това и факта, че г-н Борисов на практика му е оставил цялата партия, започвам леко (засега) да се тревожа.
Познавам като историк-занаятчия методите на американците. Те са практични хора и според тях по-лесно е да купиш вече подготвен бивш „враг” (противник, де), отколкото тепърва да го обработваш.

Впрочем те така постъпиха и с маса от нашите съвременни „политолози” (иначе бивши пропагандатори на марксизма-ленинизма). И наистина им излезе значително по-евтино. Защото предателят, известно е още от Библията, не се пазари, а е готов и за 30 сребърника...
Та за тази сума (а най-вероятно и поради невежество) г-н Цветанов е готов да забрави и още нещо – отношението към България на държавата, за която сега негодува, че не сме изразили ама „съвсем пълна солидарност”.

Абе, Цецо, преди 74 години на 29 март 1944 г. Великобритания натиска САЩ и двете осъществяват една от най-масираните и най-безсмислени бомбардировки над София. Убити са между 2500 и 4000 души (по различните данни).

Разрушени (или сериозно пострадали) са храмовете „Св. Ал. Невски”, „Света София” и „Света Неделя” – и всичко това в навечерието на православния Великден!

Ударени са Народният театър и Народното събрание, както и около 12 500 жилища на мирни българи.
Разстрелян е във въздуха катапултирал български пилот – бранител на столицата, което е абсолютно нарушение на Женевската конвенция.

Най-жестокото обаче е, че тъкмо англо-американците хвърлят тогава т.нар. „бомби-играчки”, които оставят без ръце и очи хиляди деца от Обеля, Бояна, Драгалевци и самата София.

На тях ли, Цецо, искаш да изразим „пълна солидарност”? Или въобще на наследниците на тогавашния британски премиер Чърчил, който мечтаел да направи от София и околностите „картофено поле”?

Или може би си солидарен със сегашния външен министър на Великобритания Борис Джонсън – „човек, който не само прилича на идиот“ според едно нелошо определение на английски медии, и който, представете си, нарежда на кралското семейство да не ходи на световно спортно събитие в Русия?

Е, наистина само „човек, който не само прилича на идиот”, може да демонстрира солидарност с такова тотално невежество за същността и характера на британската парламентарна монархия...

Ами аз тогава твърдо отивам в лагера на „гълъбите” начело с премиера. Те стигнаха границата на „солидарността” – привикване на посланика ни в Москва „за консултации”, но не я преминаха. И с пълно основание.

Всъщност да помислим и от другата страна – лесно ли е да намерим лице от руското посолство, което да обвиним в „шпионаж срещу България”, че и да го изгоним?

По мое скромно мнение той би бил най-безработният шпионин на света! Направо кандидатствам пред съответните руски органи за такъв! Защото това си е работата мечта на всеки българин – лека, доходна и безотговорна.

Какво да открие евентуалният руски шпионин?

Че държавата ни се е разпаднала? Ама това официално го съобщи говорителката на главния прокурор.

Че всеки – от държавния служител до последния циганин – краде? За руснаците, а и не само за тях, това едва ли би било голяма изненада, пардон, „новичок”.

Че „новите слуги” на новия „голям брат” са като джигити на уличен светофар – светне ли „червено” (рубли) – спират, пуснат ли „зеленото” (долари), хукват като улави?

Е, голямо „донесение” ще бъде – почти като онова на Юлия Кръстева за списъка с личния състав на списанието, в което работи... Който, както се оказа от „разработката” ѝ, бил голяма тайна само за т.нар. ѝ „водещ я офицер”.

Който пък, по думите на неговия колега и мой приятел Данчо - „водещият” ѝ, до края на престоя си в Париж тъй и упорито не вдянал, че между гробището „Пер ла Шез” и софийската улица „Перла” №6 имало малка, но иначе съществена разлика...

Горе-долу такава ми изглежда и между „новичок” и „брекзитчок”. В смисъл, че англичаните търсят да отвлекат вниманието от кашата, в която сами се забъркаха.

Как ще излязат от нея, не ми е ясно. Преди 15 години Тони Блеър набърка света в подобна с твърденията си за ядреното и химическото оръжие на Ирак. И оттогава Великобритания от бивша велика сила трайно си върви към периферна островна държава.

За което аз не жаля – англичаните (като политици, не като народ) винаги са ни ненавиждали. Сега май ни го връщат с алкохолните си туристи... Ама това е друго.

А иначе добре е, че си останахме гълъби в сегашната нелека международна ситуация.

Пък на когото му е мерак да е ястреб – ей му ул. „Козяк”, да си нарами паметника на „братята убийци на невинни българи” и да си го понесе. Хем ще го обявим за „първия изгонен” чужд шпионин от демократична България...

А пък от Паметника на Съветската армия аз, като същинска Баба Тонка, ще му махам с бяла кърпичка с риск да не ме забележи.