Радев, не се прави на Вапцаров  

С началото на предизборната кампания Радев ще трябва да напусне своята „зона на комфорт“. За изминалите години той показа, че не желае да дава интервю „на живо“, а в редките случаи, когато все пак го направи, резултатите бяха слаби. Популизмът, съчетан с ярко изразени авторитарни амбиции, ненавижда дебата, при който би трябвало да изслушва чуждата позиция и да аргументира своята собствена.

Радев винаги е предпочитал да представя предварително подготвените си тези пред ограничен кръг от журналисти, най-често по друг повод, който няма нищо общо с онова, което иска да каже. Вичко това предстои да се промени. В тази партия шах той ще трябва да играе с черните фигури, и то срещу претенденти с разнообразен профил и стил на поведение.

След първите директни покани за участие в съвместен дебат от страна на проф. Анастас Герджиков и от Лозан Панов Радев реагира нервно на въпроса на Ива Николова и ѝ предложи да му състави списък с кандидатите, които искат да водят дебат с него, и тогава той щял да отговори. Той се чувства застрашен от разнопосочиня профил на претендентите за президентския пост е ще реагира все по-агресивно с наближаването на изборите. Причините за това са очевидни – през изминалите шест месеца той носи пряка отговорност за всичко, което се случва, и онова, което (все така!) не се случва в България. Въпреки желанието си да се дистанцира от резултатите от служебното правителство те все повече ще определят темите, по които както опонентите му, така и българските граждани ще настояват да чуят неговите обяснения.
Оценките, които Радев дава за дейността на служебното правителство, все по-драстично се разминават с реалността. Той ще бъде принуден да поддържа тази паралелна реалност като част от собствената си защитна теза. Но всеки път, когато се опитва да прехвърли отговорността към правителството на ГЕРБ и ОП, ще доказва отказа си от носене на отговорност за действията на назначените от него министри. Заявлението, че потъването на кораба Vera Su е резултат от предишното управление, показва загуба на чувство за реалност независимо колко пъти бива повторено.

Защитната тактика, към която ще се насочи кампанията на Радев/Йотова, придобива все по-ясни очертания. Преди всичко те ще настояват на това, че не обещават тепърва нещо, а „продължават промяната, започнала на площадите“. Няма нужда да бъде подчертавано пълното съвпадение с името на една нова коалиция. Изказът е един и същ, както и амбицията да бъде създаден някакъв илюзорен образ на въпросната „промяна“, която трябвало да продължи. Щабът на Радев ще направи всичко възможно да го държи максимално дълго встрани от директния дебат с останалите претенденти с надеждата, че те ще влязат в сбълъск помежду си.

Тази тактика ще натовари допълнително Илияна Йотова, която ще трябва да „олицетворява единството на президентския екип“. Тя е достатъчно опитен политик, за да успее в първите дни на кампанията да тушира напрежението от бягството на Радев от дебат, но в един момент той ще трябва да се появи и тогава ще започнат истинските проблеми в неговата кампания.

Радев ще организира защитата си спрямо два относително ясно очертани хоризонта. Първият от тях е определен от направеното и ненаправеното през целия мандат, а вторият е много по-конкретен и включва действията му от юли 2020 г. досега. При всяка възможност ще бъде търсен начин тези два хоризонта да бъдат смесвани. Той трябва да представи мандата си като успешен и в същото време да продължи да подражава на Вапцаров, твърдейки, че „дори и в бурята“ е бил „с народа си“.
Едновременно с това при всяка възможност той ще се опитва да прехвърли отговорност към политическите партии и Народното събрание. Тази тактика има поне две ясни цели. Първата е да бъде насърчена критиката спрямо политическите партии и неспособността за изграждане на управляващо мнозинство и правителство. Втората е по-важна и има опеделящо значение в защитната стратегия на Радев – той търси възможност да окаже влияние върху парламентарните избори на 14 ноември, за да увеличи шансовете си за победа на втория тур на президентските избори на 21 ноември. Ако парламентарно представените партии могат да съставят мнозинство, което да следва приоритетите на Радев, неговото преизбиране за втори мандат ще изглежда почти напълно сигурно.

Подчертаното нежелание на Радев да води диалог с останалите претенденти демонстрира високомерие, което има за цел да прикрие съществени дефицити в неговата собствена подготовка. Отвъд предварително уточнените фрази, поставен под напрежение или в условия на пряк сблъсък, той реагира гневно и агресивно. Примерите не са много, но са изключително показателни – коментарите на Радев по повод на думи на Борисов; размяната на реплики с Веселин Марешки и най-вече – скандалът с Мустафа Карадайъ. Колкото по-често бива въвлечен в подобни ситуации, толкова повече би могъл да изненадва неприятно поддръжниците си, демонстрайки истинското си ниво.

Претендентите за президентския пост ще се стремят към това Радев да говори колкото се може повече, и то не там и когато се чувства в „свои води“. Смисълът на една мажоритарна кампания е именно в това – кандидатите да представят своето разбиране за това как би трябвало да бъде носена отговорността на държавен глава. Шахматният дебют на Лозан Панов промени играта, подчертавайки очевидния факт, че Радев реагира, когато се почувства лично застрашен и уязвен от действията на главния прокурор. Волен Сидеров също се ориентира към пряка атака срещу Радев, призовавайки го на дебат, но спрямо съвсем различна тема. Дори при кампанията на проф. Герджиков, която следва различна тактика, темата за необходимостта от пряк дебат ще придобива все по-голямо значение.

В центъра на този дебат трябва да бъде поставен въпросът за ролята на президента в нашата република с парламентарно управление. В този дебат трябва да бъде представена перспективата, към която съответният кандидат би искал да насърчи процесите на промяна и развитие в България. Другите претенденти могат да развият тезата си, но Румен Радев ще трябва да защитава собствените си избори и техните политически последствия.

Предстои да разберем дали „сицилианската защита“ на Радев ще даде резултат, но българските граждани трябва да се опитат да променят „промяната“, докато все още това може да се случи по демократичен път. А едва след това ще разберем кой ще „продължи“ нататък.

Истината се ражда в спора, но не всички са готови да я търсят и приемат, дори и от това да зависи политическото им бъдеще.