Петър Волгин: Радев пак вбеси слугинажа

Тъкмо управляващата коалиция се беше посъвзела сред поредните вътрешни дрязги, когато президентът отново изправи участниците в нея на ръба на нервна криза, налагайки вето върху безвъзмездното предоставяне на бронирана бойна техника на Украйна. Нищо не може да вбеси повече ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС от това някой да им разваля евроатлантическия имидж пред чужденците. Те не пропускат случай да демонстрират безрезервната си преданост към Брюксел и Вашингтон. Правят всичко възможно, за да уверят чуждестранните началници в коленопреклонната си вярност. Дават всичко, което е поискано, дават дори и нещата, които никой не е изразил желание да притежава, само и само да бъдат признати за най-изпълнителните сред васалите. Гордеят се с послушанието си и постоянно го излагат на показ.

Имат си и чудесно обяснение, в случай че бъдат запитани защо с такава лека ръка раздават оръжие и ядрено оборудване ва Украйна. А, няма проблем, отсичат представителите на управляващата коалиция, става дума за стари неща, които на България изобщо не ѝ трябват, тя не може да ги използва. И тук възниква съвсем логичният въпрос: как така подаряваме нещо старо и непотребно, което не става за нищо? Въпросните БТР-и били абсолютно безполезни в българските условия, обясняват правоверните евроатлантици, не ставали нито за охрана на границите, нито за помощ на населението при бедствия. И какво излиза? В България тази техника пет пари не струвала, ама в Украйна изведнъж се метаморфозирала в нещо изключително стойностно и щяла чудеса на бойното поле да свърши. Същото беше обяснението на властта, когато стана ясно, че ще предостави оборудването за така и неслучилата се АЕЦ „Белене“ на Украйна. Днешните тотални разбирачи от военно дело тогава бяха абсолютни разбирачи по ядрена енергетика и ни убеждаха как въпросното оборудване е абсолютно неприложимо за нашите цели. Украинските специалисти обаче щели да го превърнат в нещо невероятно полезно за тях. В онзи случай, както и в настоящия с БТР-те пак не беше казано на какво се дължи тази чудодейна трансформация, как така става, че българите нищо не могат да направят с въпросната техника, а украинските гении правят от някакъв боклук спиращо дъха съкровище. А обяснението на този феномен е обидно простичко. За никаква украинска гениалност не става въпрос. Ако има нещо „гениално“ в случая, то се изразява в желанието на нашите управляващи да демонстрират абсолютно евроатлантическо покорство, да накарат чуждите шефове да оценят тяхната изпълнителност.

Миналата седмица коалицията за пореден път показа колко е гъвкава, когато трябва да бъде изпълнена заръката на началниците евроатлантици. Най-напред нашите послушковци обявиха, че самолетът, с който Сергей Лавров пътуваше за Скопие за участие в срещата на ОССЕ, може да мине през България, но бързичко се „осъзнаха“ и постановиха, че това не можело да стане. Официалното оправдание на този външнополитически лупинг беше, че на борда на самолета имало хора, присъстващи в санкционните списъци на ЕС. Само че веднага някои анализатори, от онези, които не са на хранилка на американските фондации, посочиха едно доста по-логично звучащо обяснение. Заради решението на българските власти Лавров пристигна в Скопие доста по-късно от предвиденото. Именно благодарение на това забавяне американският държавен секретар Антъни Блинкен успя бързичко да се изнесе от македонската столица, без да рискува да се засече из кулоарите на форума с руския си колега.

Със същата космическа скорост от Скопие избяга и нашата външна министърка. Явно брюкселската снаха Габриел е умирала от страх да не би да се размине някъде там с Лавров и, не дай Боже!, да се наложи да го поздрави. Ако нещо подобно би се случило, бъдещата българска ротационна министър-председателка вероятно би изпаднала в тежка депресия. След като се прибра в България, вече успокоената Габриел надълго и нашироко обясняваше как нейната стопроцентова евроатлантическа вяра не ѝ позволявала да остане на място, на което щял да присъства Сергей Лавров. Принципите ѝ налагали да изчезне колкото се може по-скоро от там. Само дето всеки средноинтелигентен човек разбира, че в случая за никакви принципи не може да става дума. Иде реч за най-обикновен слугинаж, за безмозъчно копиране на американските действия. Видяла Габриел, че Блинкен бързичко си тръгва, и тя моментално побързала да хване самолета.

В престараването си, в желанието да следват единствено правилната евроатлантическа линия нашите управляващи съвсем са загубили способността си да разсъждават разумно и да отчитат това, което реално се случва в света. Те живеят в своя измислен свят на правоверни васали и не забелязват как реалността бързо се променя. Ето само няколко факта в това отношение. Независимо от огромната военна и финансова помощ, която ЕС и САЩ предоставят на Украйна, Киев губи инициативата на бойното поле. Толкова хвалената контраофанзива не доведе до нищо, освен до безсмилената смърт на хиляди украински войници. Публична тайна са големите разногласия между военното и политическото ръководство на Украйна, между ген. Залужни и Зеленски. Украинският президент вече открито е критикуван от влиятелни политици като столичния кмет Виталий Кличко, които в никакъв случай не могат да бъдат обвинени, че са „русофили“. На целия този фон се засилват призивите за сключване на мирно споразумение, а добре информирани журналисти и анализатори дори твърдят, че подобни преговори между украинската и руската страна вече се водят.

Всеки нормален наблюдател отчита, че русофобията в международните дела излиза от мода. Накрая ще се окаже така, че настоящите български управляващи ще останат последните русофоби, които ще упорстват във вярата си, че ако не днес, то задължително утре украинските военни части ще маршируват победоносно на Червения площад. Наистина е удивително да се наблюдава подобно евроатлантическо замъгляване на разума. И е безкрайно смешно, когато някой реши да го оправдава с факта, че сме били членове на НАТО и ЕС. Гърция и Турция също са членки на Северноатлантическия пакт, но самолетът на Лавров прелетя безпрепятствено през тяхното въздушно пространство. Унгария, Словакия и Полша членуват и в двете споменати организации, но техните управляващи изобщо не се притесняват да защитават най-вече собствените си национални интереси, без да се интересуват какво мислят във Вашингтон и Брюксел. Нашите властници обаче отново са по-католици от папата и не спират да излъчват първосигнален евроатлантизъм. Слугински манталитет е това, откъдето и да го погледнеш.