Петър Волгин: Кирил, Асен и Христо реабилитираха Борисов и ГЕРБ 

Хората обикновено се стряскат, когато им кажа, че в България стават и хубави неща. Ама къде ги видя тези неща, репликират ме те, – виж стремглавия поход на цените нагоре, виж как намаляват доходите ни, виж как все по-трудно си плащаме сметките... Всичко това е така, разбира се. Факт е, че бедите – както обществените, така и личните, никога не свършват. И все пак! Точно в навечерието на Рождество Христова си мисля за правилно да се съсредоточим и върху положителните моменти в нашия живот, особено политическия.

Най-хубавото, което ни се случи през 2022 г., е, че партии като ПП и ДБ вече не са в управлението. За шестмесечния си престой във властта техните представители показаха, че нямат никакви управленски качества, но за сметка на това притежават неподплатено с нищо високо самочувствие. Като почнете от Киро, минете през министрите и стигнете до най-неизвестните депутати на тези формации, всички те бяха, а вероятно и продължават да бъдат убедени, че са най-умните и кадърни хора, които са се раждали на земята. Само че резултатите от управлението им показват съвсем друго. Във всичките си действия тези лица демонстрираха тотално незнание и абсолютно пренебрежение към всички закони и нормални човешки правила на поведение. Ето само някои от многото безумни неща, които се случиха заради тяхното невежество и злоумисъл през първата половина на отиващата си година.

Отказахме се да купуваме руски газ от „Газпром“ само за да купуваме същия руски газ, само че през посредници на доста по-висока цена. Превърнахме се в една от най-истеричавите русофобски държави. За малко не харизахме цялата си енергетика на една чуждестранна компания със съмнителна репутация. Арестът на Бойко Борисов и на други знакови фигури на ГЕРБ постигна ефект, абсолютно обратен на този, към който са се стремели вдъхновителите на този глупав акт. Благодарение на подобни некадърно извършени акции партията на Борисов не само не беше изчегъртана, ами, напротив, излезе от тоталната изолация и дори спечели предсрочните парламентарни избори. Не че хората изведнъж толкова силно са заобичали ГЕРБ. Просто видяха колко по-зле са техните наследници и решиха да действат на принципа „ела, зло, че без тебе по-зло“. Най-голямата заслуга за реабилитацията на ГЕРБ принадлежи не на приятелите на Бойко в различните обществени сфери, а на Кирил, Асен, Христо и всички останали, които и до днес не спират да твърдят как със зъби и нокти се борили за „разграждането на „модела Борисов“. Разбира се, тези хора могат да си говорят, каквото си искат, но по-важни са фактите. А именно фактите показват, че доскоро натиканият в миша дупка ГЕРБ днес отново се готви да управлява. И това се дължи основно на убогата същност на неговите противници.

Много е смешно как тези хора в момента говорят, че се готвели да предложат „правителство на малцинството“. Проектокабинетът на проф. Габровски не се случи, понеже не му стигнаха няколко гласа. Отсега е ясно, че на проектокабинета на акад. Денков няма да му стигат няколко десетки гласа и въпреки това хората на ПП и ДБ ни уверяват как можели да управляват. А между другото самият факт да „цакаш“ професор с академик говори за това, че освен да се заяждаш на дребно, за нищо друго не ставаш. Що се отнася до личността на Николай Денков, за него може да бъде казано абсолютно същото, което се говореше и за Николай Габровски. Успешният професионален път на акад. Денков в науката изобщо не е гаранция, че той е и успешен политик. Даже по отношение на сегашния кандидат-премиер съмненията в политическите му качества са още по-обосновани. Акад. Денков за разлика от проф. Габровски вече имаше възможността да ни разкрие политическите си постижения, бидейки първо служебен, а после и редовен министър на образованието. Е, за всичкото това време Николай Денков не показа кой знае какви възможности, че да имаме основания да смятаме, че би бил отличен министър-председател.

Освен излизането на ПП и ДБ от властта си заслужава да отбележим още един факт, който бележи нормализацията на политическия ни живот. Президентът Радев призна личната си отговорност за възхода на шарлатаните. „Беше грешка, че допуснах тези хора до властта и така да откраднат надеждите на толкова много хора за промяна“, бяха точните думи на президента. Не са много българските политици, които си признават грешките, и затова трябва да обръщаме внимание на подобни действия. Силно се надявам Румен Радев да не приключи дотук с признанията си. Той задължително трябва да каже кой точно му пробута „харвардските хитреци“, кой успя да го убеди, че те са истинските носители на промяната.

И тук изобщо не става дума за нездраво любопитство, за желание да се човърка нещо, което е по-добре да забравим. Ами не, тъкмо обратното е. В никакъв случай не бива да забравяме кой стои в основата на възхода на шарлатаните. Трябва да знаем цялата истина по темата най-малкото защото и в момента усилено се говори, че ще има множество задкулисни маневри при евентуалното сформиране на ново правителство, без значение дали сега или след поредните предсрочни избори. Все по-отчетливи са гласовете, които твърдят, че бъдещата управленска конструкция ще се прави не в парламента, а в някое чуждо посолство. И за никого не е тайна, че за американското посолство става дума. И май това е същото посолство, което изигра решаваща роля в промотирането на нещото, което днес президентът нарича „шарлатания“.

В евангелието на Св. Лука е написано: „Няма нищо скрито, което да не се открие, и тайно, което да не се узнае.“ Този принцип е особено важен за българската политика.

Политиците ни дължат множество обяснения за причините за своите действия и е добре да ги получим бързо, за да не се отвратим окончателно от политиката.