Петър Волгин: Доналд Тръмп, който разрита статуквото    

От момента, в който Доналд Тръмп бе избран за президент, неговите противници, започвайки от най-високопоставените фигури в собствената му Републиканска партия и стигайки до екстремистите от Black Lives Matter, не спряха до го сатанизират. Според техните описания американският президент е нещо средно между Сталин, Хитлер и Джак Изкормвача. И пак според тирадите на тези хора целокупното човечество не може да има друга цел освен отстраняването на Тръмп от властта. Случи ли се това, щяла да настъпи тъй дълго чаканата вселенска справедливост не само в САЩ , а и по цялото земно кълбо.
Колкото и мощно да звучаха тези глупотевини, проповядвани от едноклетъчните либерали по света и у нас, те не могат да спрат един неоспорим факт. Няма значение дали харесваме Тръмп или не. Той е явление. Най-вече с категоричното си нежелание да влезе в модела на класическия политик. Огромният брой представители на политическата класа, особено на висшия ѝ слой, са като фигурки, излезли от една-единствена поточна линия. Еднакви костюми, еднакви прически, еднакви мисли. Или по-скоро еднаква липса на собствени мисли. Добре позната, втръснала на всички конфекция. И няма никакво значение дали се наричат леви или десни, прогресисти или консерватори. Дълбоко в себе си това са едни и същи хора, конвейерна изработка. На техния фон няма как Доналд Тръмп да не направи впечатление. Със своята цветност. И ексцентричност. И желание за разбиване на табутата. И на наложения от статуквото начин на говорене. Заради всичко това либералните му противници го замерят с какви ли не епитети – сексист, расист, егоцентрик, ненормалник, марионетка на Путин. Няма нищо по-лесно от това да водиш епитетна война. По-трудното е да се опиташ да разбереш защо политическият ти противник е толкова популярен. А Тръмп наистина е популярен. Дори и в този момент. Когато има само теоретична възможност да остане в Белия дом и след януари идната година.На тези избори той получи седем милиона гласа повече, отколкото на миналите. На какво се дължи тази популярност?
Далеч не само личните качества на Тръмп са причината за нея. Той продължава да има милиони фенове по целия свят, защото се превърна в символ. Символ на съпротивата срещу либералното статукво. Онова статукво, което не просто ни казва какво да правим и как да се държим в обществото. То иска нещо много повече. Иска да ни накара да мислим по точно определен начин. Да нямаме никакви други възгледи извън официално разписаните в наръчниците на статуквото. Доналд Тръмп получи и все още получава силна подкрепа имено защото поведе борба срещу догмите на политическата коректност. Говореше и действаше така, както смяташе за редно, а не както предписваха онези говорещи глави, самоназначили се за обществени ментори.
Тръмп водеше и неспирна война с либералните медии. Със средствата за масова информация, които твърдят, че са символ на обективната журналистика, но всъщност не са нищо повече от крепители на статуквото. Телевизии като CNN, вестници като The New York Times и The Washington Post отдавна нямат нищо общо с борбата за истината. От години те защитават единствено интересите на транснационалния капитал и на либералните елити. Доскоро човек можеше да намери спасение от тяхната хегемония във Facebook и Twitter. Само че и това става все по-трудно. Технологичните гиганти започнаха да налагат цензура върху всяко мнение, върху всеки материал, които атакуват статуквото. Класически пример за това са излезлите наскоро скандални факти около професионалния и личния живот на Хънтър Байдън, сина на новоизбрания президент. Могъщите социални мрежи започнаха да премахват от платформите си всяко споменаване на тези факти. Разбира се, използваха крайно лицемерната формулировка, че въпросната информация „не била доказана“. Казвам, че този критерий е лицемерен, защото, ако се прилага към всяка информация, то на платформите на социалните мрежи няма да остане нищо. А сега какво се получава? Няма проблем с публикуването и на най-безумните обвинения срещу Доналд Тръмп и негови приближени, но когато става дума за нелицеприятна информация за Джо Байдън и негови близки, цензурата веднага влиза в действие.
Има нещо дълбоко смущаващо в начина, по който биваха възприемани двамата кандидати за президент на САЩ по време на кампанията. Лично аз мога да разбера аргументите на хората, които не харесват Доналд Тръмп. Да, той доста често е импулсивен, краен, непредсказуем, дори откровено груб. И по-чувствителните души, каквито са повечето либерали, явно дълбоко се потрисат от подобно поведение. По-странното е друго. Същите тези чувствителни души както в Америка, така и в България нямат никакъв проблем да се възхищават на Джо Байдън. На човека, който е синоним на статуквото. На неговите най-отблъскващи черти. Чувствителните души се правят, че не забелязват това. А такъв отказ да видиш реалните факти прави особено силно впечатление в България, където „моралът в политиката“, „интегритетът“, „борбата с корупцията“ са основна тема на „умните и красивите“.Тези хора нямат никакъв проблем да приковат на позорния стълб всеки, който не отговаря на изключително високите им морално-политически критерии. Нали точно затова участваха в наскоро приключилите протести срещу управлението на ГЕРБ, защото искаха морал, честност и върховенство на закона.
Днес същите тези лица пълнят социалните мрежи с радостни възклицания по повод победата на Джо Байдън.Това е разбираемо. Такива персони винаги са искали да се подмажат на победителя. И няма значение дали победителят се казва Борисов или Байдън. Изненадващото е друго. Джо Байдън се похвали пред целия свят, че преди няколко години е накарал правителството на Украйна да махне тогавашния главен прокурор на страната. В противен случай Байдън щял да спре транш от един милиард долара. А прокурорът трябваше да си отиде, защото започна да разследва съмнителни действия на най-голямата частна украинска енергийна компания „Бурисма“, в която работеше... Хънтър Байдън. Синът на новоизбрания президент, тогава вицепрезидент на Барак Обама, получаваше по 50 000 долара месечна заплата, без никога преди това да е работил в сферата на енергетиката. И този факт не прави никакво, ама абсолютно никакво впечатление на нашите високоморални либерали, които се потрисат от неистов гняв всеки път, когато им се стори, че някой сънародник злоупотребява с властовата си позиция. Нашите евроатлантици неспирно клеймят корупцията, връзкарството и шуробаджанащината в България, но си мълчат геройски, когато ги видят, абсолютно същите, в управляващия елит на САЩ. Толкова силна е радостта им от победата на Байдън, че са готови да му простят всичко. А Джоузеф Байдън-младши спечели изборите не защото е някакъв политически гений. Победи, защото като човек, пребиваващ десетилетия в коридорите на властта, се е научил как да се харесва на колкото се може повече хора. Пред левите радикали се представя като борец за социална справедливост, а пред умерените демократи като привържевик на реда и спокойствието. Особено интересни идеи в програмата на Байдън няма. А главният му коз се състоеше в това, че не е Тръмп.
Различни са причините, довели до загубата на Доналд Тръмп – и Ковид-19, и предизвиканите от епидемията икономически проблеми, и истеричната кампания срещу него. Но може би най-важната причина е, че за последните четири години Тръмп не успя да създаде идеология, в която болшинството избиратели да повярват. Да, той беше ярък, предизвикателен, нестандартен – и във вътрешната, и във външната политика. Само че това се оказа недостатъчно. Нямаше обединяваща идея зад всичко това. Може би ако до него беше останал Стивън Банън, стратегът на победата му през 2016 г., резултатът от настоящите избори щеше да бъде друг. Така или иначе Доналд Тръмп успя в едно – разрита статуквото до такава степен, че то никога не може да се върне в предишното си състояние. А това е гаранция за политическо дълголетие.