Конкурентите на Нинова я превръщат в непоклатим фундамент на БСП  

На 12 септември за пръв път в своята бурна, интересна, запленяваща и продължителна история БСП ще избира пряко своя лидер. Петима души – Корнелия Нинова, Кирил Добрев, Красимир Янков, Валери Жаблянов и Георги Тодоров се изправят пред социалистите, за да искат тяхното доверие и да предложат своите възгледи за развитието на партията. Отгласите от тази битка отдавна се разнасят по медиите като пистолетни изстрели или буквално като оръдейни канонади, но в този текст ще се опитаме да подминем гордо личните нападки, баналните интрижки, личните обвинения и всякакви престрелки, за да видим кой кандидат с какво се опитва да спечели сърцето на БСП. Много анализатори твърдят, че състезанието е предрешено, че Корнелия Нинова ще бъде безспорен победител на вота, защото тя има подкрепата на редовите социалисти, които я обожават. Дали това е така или не, ще покаже гласуването. Но точно защото Нинова е постоянно в окото на бурята, ще я оставим да си почине и ще видим какво се опитват да предложат другите кандидати. Светът е голям и точно политическите състезания го правят интересен и вълнуващ.

Безспорно най-силната конкуренция на досегашната лидерка ще бъде нейният заместник Кирил Добрев. Самата му поява в състезанието предизвика шок и изненада, защото Добрев и Нинова дълго време бяха част от един и същ екип и заедно през 2016 г. се пребориха за смяната на бившия лидер Михаил Миков. Но понеже в последните 3 години той беше заместник-председател и организационен секретар на партията, Добрев определено е основен конкурент на поста. По силата на своята длъжност той не е спирал да обикаля организациите, познава добре хората по места, работил е с тях и това е неговият коз в предстоящата битка. Точно това определя и облика на неговата кампания. Ако човек проследи изявите му във фейсбук и в телевизиите, ще види, че заместник-председателят на БСП залага точно на това. На образа на работягата, който познава ежедневните партийни проблеми, който е наясно с трудностите, който знае колко е мъчна обществената дейност, но въпреки всичко ври и кипи с идеите на левицата. Всъщност идейният компонент при Добрев не е основен. Фокусът на неговите послания са партийните работници по места, активистите на Младежкото обединение, които получават уверения, че ще бъдат развивани, че ще имат лидер, който не само познава трудностите, но ще бъде част от тяхното разрешаване. Добрев развива идеята, че той е човекът, който най-много го боли за БСП (ненапразно в клипа на депутатката Кристина Сидорова, който тя записа в негова подкрепя, тя казва, че е виждала сълзи в очите му, когато някой атакува БСП) и че той никога няма да предаде актива и винаги ще бъде на тяхна страна.

Очевидно е, че Добрев не се опитва да стигне до всички социалисти или да се прави на нещо, което не е. Той определено се е прицелил в активните партийни активисти по места, в хората от местните ръководства, на които казва, че той е техният човек, че те могат да разчитат на него, че той ще им помага с всякакви проблеми – политически или финансови. Ако трябва да определим кампанията му с едно изречение, тя ще е: „Аз съм приятелят на БСП“. В левицата със сигурност има хора, на които подобни послания ще им харесат. Това са хора, които са работили с Кирил Добрев, правили са избори заедно и всъщност той разчита именно на тях. На техния авторитет, който смята, че може да се пренесе и като допълнителни гласове в урните. Дали ще сработи? По бюлетините ще познаем...

Ако Кирил Добрев се представя за загрижения работохолик и прагматик, който познава болежките на партията, познава местните партийци по места и е готов да скъса четири ризи едновременно, за да им помогне, другият кандидат Красимир Янков се опитва да изгради за себе си образа на лявата алтернатива за БСП. Ненапразно още преди състезанието да почне официално, още в началото на годината той представи своята идейна рамка под заглавието „Платформа за демократичен социализъм“. В нея той настоява БСП да се върне към своите социалистически корени и автентична лява идея. Бърз прочит на платформата показва, че тя е интересен текст със силен анализ на проблемите на държавата и на света, но без много ясна конкретика за тяхното решение, особено на българска почва. Въпреки това обаче платформата на Янков получава подкрепата на мастити социалисти като Георги Пирински, Велислава Дърева, Дора Янкова, Ана Пиринска и много други. Очевидно е, че там, където Добрев ще търси основния работяга в организациите, Янков ще търси подкрепата на местните интелектуалци или идеолози, които да го видят като носител на левите ценности в един свят, който все повече се опитва да минимизира идеологическите различия. Това не е лоша тактика, но въпросът е дали Красимир Янков е в състояние да олицетвори идеала за ляв и харизматичен лидер в протестните времена на България днес. Това е основният въпрос и на неговата кампания. Всъщност предлагането на идеологическа алтернатива винаги е добър вариант в левите партии, въпросът е в нейното реално съдържание и хората край него, които трябва да олицетворят левите възгледи за света. От моя гледна точка най-големият проблем на Янков и в образа, който той упорито се опитва да си съгради, е отношението на неговите хора към протестите. Част от тях са не само скептични, а буквало хейтърски настроени към тях. А честно казано, не познавам автентичен левичар, който с всички подозрения, които може да има към градското дясно, да не е на улиците. Иначе кампанията на Янков тече основно през срещи с хората и през фейсбук, но дали това ще е достатъчно, ще се види съвсем скоро.

Интересното е друго, че образът на левия идеолог в тези избори по право се падаше не на Янков, а на Валери Жаблянов. Въпреки това обаче бившият заместник-председател на парламента нещо изостана в това състезание. Поради липсата на фейсбук изяви е трудно да се определи каква точно кампания води той за лидер и дали я води изобщо, но честно казано, голямата липса в състезанието е именно той. Какво предлага, как предлага – това остава мистерия. Дали Жаблянов не търси именно образа на кандидата загадка? Вън от шегата – вероятно повечето социалисти добре го познават. Великолепен оратор, човек с научна подготовка, всичко това днес определено работи в полза на Жаблянов въпреки склоността му да морализаторства, поучава и да прекалява с даденото за приказки време.

И тримата описани дотук кандидати обаче имат една основна слабост. И тримата бяха част от първоначалния екип на Корнелия Нинова и вероятно заради това в медийните си изяви те твърде много се занимават с нея, вместо да се опитат да изградят образ на собствената си визия за БСП. Това според мен работи изцяло в полза на Нинова, защото с тези безкрайни критики, които вече досадно си приличат една с друга, те я превръщат в непоклатим фундамент на БСП. А и тримата описани дотук всъщност имат прилична възможност да предложат алтернатива и без да се занимават толкова много с нея, но очевидно истински идеен сблъсък за БСП ще има в някой от следващите преки избори. Повечето от участниците в този вот имат да решават и друг голям проблем. Идеята за пряк избор на лидер се споделя масово от социалистите в страната, а голяма част от хората, които се явяват да искат доверие, всъщност бяха срещу него и до последно се опитваха да го заличат. Това също ще се връща като бумеранг по време на обиколките в страната.

И така – остана ни последният кандидат. Георги Тодоров, икономист, член на Националния съвет, човек със собствено мнение и визия и според мен единственият вън от Нинова, който се явява от принципни съображения, а и от това, че никога не е премълчавал своите несъгласия, своята визия за БСП. Може би именно през неговата кандидатура може да се видят очертанията на възможния бъдещ вот един ден в левицата, когато състезанието няма да е замъглено от яростни лични противопоставяния, а в него ще доминират идеите, визията, идеята социалистите да получат наистина лидерска битка, а не политическа драка.

Дали шансовете на конкуренцията на Нинова са големи? В интерес на истината – никой не може да каже. Всеки може да критикува БСП колкото си иска, всеки може да я мрази до дъното на червата си, но никой не може да заяви, че в БСП демокрация няма. Дори най-големите ѝ врагове. Заради това в левицата е интересно. Ще бъде интересно и на 12 септември.
 
 
Снимки – на Корнелия Нинова, Кирил Добрев, Красимир Янков, Валери Жаблянов и Георги Тодоров
НА ГЕОРГИ ТОДОРОВ СЪМ ДАЛА ЗА 7 СТР.!!!!!!!!!!!!!!!!!!
 
 
 
Конкурентите на Нинова я превръщат
в непоклатим фундамент на БСП
 
 
 
. Кирил Добрев залага на образа на работягата
. Красимир Янков опитва да се представи като лявата алтернатива за БСП
. Какво и как предлага Валери Жаблянов – остава мистерия
. Георги Тодоров е човек със собствено мнение и визия
.
 
 
 
 
Александър Симов
 
 
На 12 септември за пръв път в своята бурна, интересна, запленяваща и продължителна история БСП ще избира пряко своя лидер. Петима души – Корнелия Нинова, Кирил Добрев, Красимир Янков, Валери Жаблянов и Георги Тодоров се изправят пред социалистите, за да искат тяхното доверие и да предложат своите възгледи за развитието на партията. Отгласите от тази битка отдавна се разнасят по медиите като пистолетни изстрели или буквално като оръдейни канонади, но в този текст ще се опитаме да подминем гордо личните нападки, баналните интрижки, личните обвинения и всякакви престрелки, за да видим кой кандидат с какво се опитва да спечели сърцето на БСП. Много анализатори твърдят, че състезанието е предрешено, че Корнелия Нинова ще бъде безспорен победител на вота, защото тя има подкрепата на редовите социалисти, които я обожават. Дали това е така или не, ще покаже гласуването. Но точно защото Нинова е постоянно в окото на бурята, ще я оставим да си почине и ще видим какво се опитват да предложат другите кандидати. Светът е голям и точно политическите състезания го правят интересен и вълнуващ.
Безспорно най-силната конкуренция на досегашната лидерка ще бъде нейният заместник Кирил Добрев. Самата му поява в състезанието предизвика шок и изненада, защото Добрев и Нинова дълго време бяха част от един и същ екип и заедно през 2016 г. се пребориха за смяната на бившия лидер Михаил Миков. Но понеже в последните 3 години той беше заместник-председател и организационен секретар на партията, Добрев определено е основен конкурент на поста. По силата на своята длъжност той не е спирал да обикаля организациите, познава добре хората по места, работил е с тях и това е неговият коз в предстоящата битка. Точно това определя и облика на неговата кампания. Ако човек проследи изявите му във фейсбук и в телевизиите, ще види, че заместник-председателят на БСП залага точно на това. На образа на работягата, който познава ежедневните партийни проблеми, който е наясно с трудностите, който знае колко е мъчна обществената дейност, но въпреки всичко ври и кипи с идеите на левицата. Всъщност идейният компонент при Добрев не е основен. Фокусът на неговите послания са партийните работници по места, активистите на Младежкото обединение, които получават уверения, че ще бъдат развивани, че ще имат лидер, който не само познава трудностите, но ще бъде част от тяхното разрешаване. Добрев развива идеята, че той е човекът, който най-много го боли за БСП (ненапразно в клипа на депутатката Кристина Сидорова, който тя записа в негова подкрепя, тя казва, че е виждала сълзи в очите му, когато някой атакува БСП) и че той никога няма да предаде актива и винаги ще бъде на тяхна страна.
Очевидно е, че Добрев не се опитва да стигне до всички социалисти или да се прави на нещо, което не е. Той определено се е прицелил в активните партийни активисти по места, в хората от местните ръководства, на които казва, че той е техният човек, че те могат да разчитат на него, че той ще им помага с всякакви проблеми – политически или финансови. Ако трябва да определим кампанията му с едно изречение, тя ще е: „Аз съм приятелят на БСП“. В левицата със сигурност има хора, на които подобни послания ще им харесат. Това са хора, които са работили с Кирил Добрев, правили са избори заедно и всъщност той разчита именно на тях. На техния авторитет, който смята, че може да се пренесе и като допълнителни гласове в урните. Дали ще сработи? По бюлетините ще познаем...
Ако Кирил Добрев се представя за загрижения работохолик и прагматик, който познава болежките на партията, познава местните партийци по места и е готов да скъса четири ризи едновременно, за да им помогне, другият кандидат Красимир Янков се опитва да изгради за себе си образа на лявата алтернатива за БСП. Ненапразно още преди състезанието да почне официално, още в началото на годината той представи своята идейна рамка под заглавието „Платформа за демократичен социализъм“. В нея той настоява БСП да се върне към своите социалистически корени и автентична лява идея. Бърз прочит на платформата показва, че тя е интересен текст със силен анализ на проблемите на държавата и на света, но без много ясна конкретика за тяхното решение, особено на българска почва. Въпреки това обаче платформата на Янков получава подкрепата на мастити социалисти като Георги Пирински, Велислава Дърева, Дора Янкова, Ана Пиринска и много други. Очевидно е, че там, където Добрев ще търси основния работяга в организациите, Янков ще търси подкрепата на местните интелектуалци или идеолози, които да го видят като носител на левите ценности в един свят, който все повече се опитва да минимизира идеологическите различия. Това не е лоша тактика, но въпросът е дали Красимир Янков е в състояние да олицетвори идеала за ляв и харизматичен лидер в протестните времена на България днес. Това е основният въпрос и на неговата кампания. Всъщност предлагането на идеологическа алтернатива винаги е добър вариант в левите партии, въпросът е в нейното реално съдържание и хората край него, които трябва да олицетворят левите възгледи за света. От моя гледна точка най-големият проблем на Янков и в образа, който той упорито се опитва да си съгради, е отношението на неговите хора към протестите. Част от тях са не само скептични, а буквало хейтърски настроени към тях. А честно казано, не познавам автентичен левичар, който с всички подозрения, които може да има към градското дясно, да не е на улиците. Иначе кампанията на Янков тече основно през срещи с хората и през фейсбук, но дали това ще е достатъчно, ще се види съвсем скоро.
Интересното е друго, че образът на левия идеолог в тези избори по право се падаше не на Янков, а на Валери Жаблянов. Въпреки това обаче бившият заместник-председател на парламента нещо изостана в това състезание. Поради липсата на фейсбук изяви е трудно да се определи каква точно кампания води той за лидер и дали я води изобщо, но честно казано, голямата липса в състезанието е именно той. Какво предлага, как предлага – това остава мистерия. Дали Жаблянов не търси именно образа на кандидата загадка? Вън от шегата – вероятно повечето социалисти добре го познават. Великолепен оратор, човек с научна подготовка, всичко това днес определено работи в полза на Жаблянов въпреки склоността му да морализаторства, поучава и да прекалява с даденото за приказки време.
И тримата описани дотук кандидати обаче имат една основна слабост. И тримата бяха част от първоначалния екип на Корнелия Нинова и вероятно заради това в медийните си изяви те твърде много се занимават с нея, вместо да се опитат да изградят образ на собствената си визия за БСП. Това според мен работи изцяло в полза на Нинова, защото с тези безкрайни критики, които вече досадно си приличат една с друга, те я превръщат в непоклатим фундамент на БСП. А и тримата описани дотук всъщност имат прилична възможност да предложат алтернатива и без да се занимават толкова много с нея, но очевидно истински идеен сблъсък за БСП ще има в някой от следващите преки избори. Повечето от участниците в този вот имат да решават и друг голям проблем. Идеята за пряк избор на лидер се споделя масово от социалистите в страната, а голяма част от хората, които се явяват да искат доверие, всъщност бяха срещу него и до последно се опитваха да го заличат. Това също ще се връща като бумеранг по време на обиколките в страната.
И така – остана ни последният кандидат. Георги Тодоров, икономист, член на Националния съвет, човек със собствено мнение и визия и според мен единственият вън от Нинова, който се явява от принципни съображения, а и от това, че никога не е премълчавал своите несъгласия, своята визия за БСП. Може би именно през неговата кандидатура може да се видят очертанията на възможния бъдещ вот един ден в левицата, когато състезанието няма да е замъглено от яростни лични противопоставяния, а в него ще доминират идеите, визията, идеята социалистите да получат наистина лидерска битка, а не политическа драка.
Дали шансовете на конкуренцията на Нинова са големи? В интерес на истината – никой не може да каже. Всеки може да критикува БСП колкото си иска, всеки може да я мрази до дъното на червата си, но никой не може да заяви, че в БСП демокрация няма. Дори най-големите ѝ врагове. Заради това в левицата е интересно. Ще бъде интересно и на 12 септември.