Ако трябва да изберем един-единствен символ на всичко пошло, грозно, извратено, безсмислено и комерсиализирано по време на безкрайния преход, това със сигурност трябва да бъде Слави Трифонов. Той е едно ходещо телевизионно клише, консуматорска фантазия за успех, псевдоморалистичен клоун, който е повярвал в своите собствени глупости, надут и високомерен богаташ, продаващ илюзии на своите зрители. Неговото телевизионно предаване пък демонстрира удивителна дееволюция - от един продукт предназначен да забавлява подпийналите българи в късните часове на нощта то постепенно започна да се превръща в нещо като експриментална лаборатория за политически инквизиции.
Слави и неговите сценаристи от пет години насам заживяха с фалшивото светоусещане, че държат под контрол съзнанията на своята публика и подобно на чалга-продуценти могат да им продават всякакви откровени простотии. Една халтура доведена до болезнен абсурд. Един телевизионен зъбобол, рекламиран като политически оргазъм на светлото бъдеще. Хищното желание на момчето от Учин дол да бъде влиятелен шаман в българската политика си пролича още през 2011 година, когато Слави и неговите сценаристи публично подкрепиха Меглена Кунева за президент на България. Начинание, което катастрофира като трошка в мантинела.
Но именно в онзи ключов миг си пролича, че зад Трифонов стоят някакви тъмни задкулисия с пари, икономическа мощ, която иска за пореден път да реализира колективна измама и така да увеличи енциклопедията на българските разочарования с още едно. Катастрофата с Кунева не научи Слави на смирение, напротив - след нея той и сценаристите му изтрещяха абсолютно напълно и ето днес те пак се явяват като поредните чудотворци на сцената и почват да правят подписка за референдум. Не е необходимо да коментираме конкретно всички въпроси, които предлагат, защото целта не е да бъдат получени отговори. Този референдум служи като кукичка за шарани, като опит за организирането на обществена енергия за поредната политическа глупост, която се опитва да се роди уродливо на обществената сцена.
Трифонов и компания имат чий пример да следват. Трябва ли да си припомняме как се появи на бял свят "България без цензура". Тя се появи като телевизионно политическо риалити, въртяща се около безкрайното его, изхвърляния и дебелашки коментари на Николай Бареков. Тонове пари бяха изсипани в това начинание, за да може да му бъде осигурен успех и, разбира се, солидна схема за купуване на гласове. Днес, когато Бареков е просто един политически микроорганизъм, скрит в безвремието на Европарламента и изплуващ от блатото само, за да ни смае с ужасяващият си английски, обществената памет е позагубила спомена за онзи телевизионен кошмар, онова сюреалистичнно предаване, което му осигури алиби. И то подобно на начинанието на Слави паразитираше като раков тумор върху реални проблеми, осигуряваше едно усещане, че неговите автори се интересуват и от нещо различно от банковите си сметки. И всичко се оказа една безкрайна лъжа. Бареков, без пари и задкулисна подкрепа, спихна като балон и в момента е просто едно джудже, което забавлява със своите мании.
И тогава обичайните политически инженери решиха, че това не може да е краят, че на сцената трябва да се появи още някаква карикатура, която да е манталитетно близка до народа и да символизира оскотяването до степен, до която всичко да изглежда хипертрофирано. И така пак се появи дежурната пионка - Слави Трифонов. Чалга метафората на тази изстрадала държава.
И както чалга-певицата няма съзнание за своята кичозност, така и той се опитва да предлага рецепти по обичайната схема. Компанията на Трифонов най-нагло и грубо използва телевизионния екран, за да влива идеологическа отрова в съзнанията на хората. И само вижте как се държат той и сценаристите му на екран. Раздават присъди, хвърлят плюнки наляво и надясно, изживяват се като екзекутори, като някаква последна инстанция, която е оторизирана да съобщава последната истина. На базата на какво обаче? На базата на откраднати вицове от Интернет? На базата на пошъл хумор? На базата на чалга-магната?
Пред нас пак е отворено дюкянчето за лъжи. Една и съща схема не спира да се прилага върху съзнанието на хората и отново и отново някакво самоназначени чудотворци да се гаврят с последните им надежди за различен живот. Кой е казал, че Слави Трифонов може да бъде отговор на някакъв проблем? Че може да е вестител на надежда?
Говорим за човек, който освен самовлюбен е и изключително авторитарен. Колко интервюта са давани през годините как той кряска, вика и обижда своите служители. Това ни беше давано като признак за професионализъм, въпреки, че е символ единствено на липсата на възпитание.
Още един пример. Като организатор на прослушването на Детската Евровизия Трифонов отново показа, че пет пари не дава за мнението на хората. Всъщност гласуването на милионите зрители си беше своего рода референдум, с чийто резултати Дългия нагло не се съобрази! Публиката избра Габриела Йорданова, но той въпреки това набута и своя фаворит - пухкавото хлапе Иван Стоянов. И изведнъж двамата се появиха в дует. Сега всички знаем резултата - България остана девета, но не това е най-важното. Защото Трифонов априори винаги е убеден, че той и единствено той знае кое е правилно и кое грешно, какво да се случва. И вярвате, че на този човек му пука за вашето мнение по важните въпроси на България? И вярвате, че този самозабравил се богаташ е наясно какво наистина искате вие? Нима си въобразявате, че той ще изпълни каквото й да е обещание, ако на него нещо не му изнася?
Нищо подобно. На него рекламираната сега подписка му е необходима единствено и само като потвърждение за величие. Като опит да блесне сега, а след това да влезе в политиката с имиджа на чист и неопетнен човек. Поредният Бареков се пече пред очите ни. Още една лъжа представена като телевизионно шоу се опитва да се сдобие със самостоятелен живот на гърба ни. Още един политически измамник търси начини да създаде своята политическа пирамида, за да може задкулисието да получи още един шанс да разиграва обикновените избиратели и да ги оставя да живеят в мизерия и агония.
Заради това опасността от поредната мошенгия никак не е малка. В крайна сметка от нас зависи да разпознаваме чалгата като начин на мислене и поведение, когато се опитва като раков тумор да се разпростре в политиката и да решава съдбините ни. Тя няма никога да си признае, че е чалга. Но с радост ще се опита да ви убеди да се включите в нейната чака-рака подписка за референдум.
