Посланик Надежда Нейнски се изгаври с българите в Турция

Когато български гражданин се намира в чужда държава и има проблем, той може ли да разчита на нашето посолство? Или трябва сам да се спасява както може? Тези въпроси определено стават риторични след реакцията на външния ни министър Даниел Митов по повод опита за военен преврат в Турция. „Посланиците не са политически анализатори“ и публичните изяви се централизират – ето две негови изречения, които показват, че министърът ни наистина е внимавал в часовете по кризисна комуникация. (Човекът е с магистратура по политология!) Но явно нашият министър изобщо не е разбрал, че става дума за управление на криза, а не за обстоятелство, в което просто попадаш в кризисна ситуация. Ако знаеше това, никога не би се опитвал да обяснява колко е прав, нито да организира интернет писачите си да го подкрепят и обичат във връзка с поведението му около събитията в Турция.

Какъв всъщност е проблемът с мълчанието на посланика ни в Турция Надежда Нейнски? Къде беше тази личност, докато при опита за преврат и последвалите разправи на властта останаха блокирани на летището в Истанбул и в риск стотици български граждани. Всичките те имаха нужда от „грижа“, както призна и министър Митов. Дори фактът, че до този момент българското общество няма отговор на този елементарен въпрос, е тревожен. Още: липсва обичайната информация при подобни ситуации за сънародниците ни, за това как се чувстват, къде са и колко са, има ли опасност за живота на някои от тях, каква е обстановката в посолството и консулството ни и т.н. Всичко това показва, че министър Митов се е грижил основно за това да не се изтърве някой намек, с който да обидим любимия на премиера ни Ердоган.
Истината е, че тъкмо това е „кризисната комуникация” – комфортът на Ердоган, а не този на българските граждани в Турция в нощта на преврата. Научихме единствено, че е направено... много. Вярно, трудно можем да го оценим... Основното внимание беше съсредоточено върху всичко друго, но не и върху българите там. Нямаше дори информация за телефон, на който всеки, който има въпрос или проблем, може да получи информация. А, да, медиите показваха някакви очевидци, които обясняваха колко е страшно и колко са притеснени и уплашени, и които предполагаха, че има и други българи като тях. Нека да сме честни - „грижата и вниманието” на българската държава се заключава в това, че телефонът на посланика е изключен и от посолството никой не отговаря. Ето това е отношението към българските граждани в България, които имат право да знаят как работят нашите официални институции в такава ситуация. Но това гражданско право на информация и контрол над властта, според посланик Митов, е без всякаква важност пред императива – за Ердоган и Турция говори само Борисов.

А какво се случи в Турция, тепърва ще ни предстои да осъзнаваме. Първите реакции на Европа и на САЩ бяха доста разнопосочни. Което е обяснимо – ЕС е силно обезпокоен относно споразумението с Турция по бежанската криза, което все още не е подписано от Турция. И затова единственото, което се чу като заплаха към Ердоган и опита му да разшири и укрепи своята власт, беше заканата за оставане извън ЕС при връщане на смъртното наказание. Какво да кажеш на тази Европа и на тази реакция. САЩ реагираха далеч по-остро както на най-бързата в света съдебна реформа (за една нощ уволняваш или хвърляш в затвора стотици и назначаваш своите последователи), така и на обезглавяването на армията и другите институции, на които се разчиташе в битката срещу тероризма и Ислямската република.

В резултат – Европа продължава да чака стабилизацията на режима на Ердоган, отбягвайки темата за демократичността му, докато САЩ започна с конкретни действия по осигуряване на силни позиции в предстоящото преформатиране на отношенията с Турция. И основният коз е членството в НАТО.

На практика основният печеливш от случващото се в Турция за момента е Ердоган, който засилва властта си в сфери, които не му бяха изцяло подвластни. Това означава, че външните партньори на Турция ще бъдат изправени пред един нов Ердоган, който ще търси по-силни позиции не само вътре в страната си. Затова дипломацията на САЩ в момента като че ли избира да е проактивната и тя да поставя условия и граници на отношенията си с Турция. Докато в Европа комисарят по външната политика оправдава всички критики при избора на този пост. Рискът за нас е не просто в бежанска вълна. Рискът е от политическа емиграция в резултат от демократичния режим в съседката ни, макар засега само Гърция да изпадна в такава деликатна ситуация.

Истината е, че ни чакат сложни и трудни дни, в които все по-силно ще действа забраната на министър Митов – информацията ни ще е все по-малко и все по-контролирана. Това е представата за демокрация и правото на информация, която сме избрали да ни управлява. Важното е, че се грижат за нас.