Кунева като фолкзвезда по минижуп

Българската политика отдавна прилича на сметището край Суходол - напомня на шантав извънземен пейзаж, някои стават мултимилионери и крале на отпадъците, а всички останали наоколо се боят, че ще хванат тъжна и странна болест, ако се задържат твърде дълго край нея. Заради това повечето правителствени решения се посрещат от народа с физиономията, която имат пациентите, когато им съобщят, че са хванали СПИН. Политиката у нас носи усещането за отчаяние, за скрит ужас, за глобално прецакване - нещо като да пуснат Индиана Джоунс в Храма на обречените, въоръжен единствено с джобно ножче и малко китайско фенерче.

Именно витаещата атмосфера на зловеща мистерия развърза ръцете на политическите елити у нас да не правят нищо в полза на хората. Това беше върховната подмяна, която ни уцели в сърцето като сребърен куршум. Отчаяните хора най-лесно се водят към пропастта. Бедните са идеални за манипулация, защото надеждата е последната им останала форма на съпротива срещу действителността.

Ето как портите адови се отвориха и днес вече имаме пълна диктатура на пиара у нас. Политиката бе наритана и изгонена в ъгъла. Днес политиката вече не се състои от идеи, а от "знаци". Това ще рече, че е важно какво говориш и какво обещаваш, а не какво правиш, след като си изрекъл гръмогласните думи. В епохата на медиен хаос отделната избирателна единица е като човек, загубен в кафкиански замък и вече дори не е в състояние да се грижи за собствения си интерес. Това допълнително подсилва пиара като новата форма за управление на масите. "Мислете с главата си, а не с телевизиите", гласеше един култов белградски графит и трябва да поздравим анонимния автор за това, че е схванал целия проблем на политическото битие. Днес живеем чрез телевизиите, а изтеглихме късата клечка и да си имаме премиер, който е телевизионен зрител. Авторитаризмът на сутрешните блокове трайно предопредели и изкривената реалност, в която попаднахме. Това е реалността на телевизионните дъвки, а не на смислените действия.

Но стига толкова празни приказки. Нека да дадем най-грандиозния пример за пиар тази година. Негов автор стана вицепремиерката и министър на образованието Меглена Кунева. От самото начало беше ясно, че импулсивният и кариеристичен дух на бившата еврокомисарка няма да се задоволи единствено с организация на матурите. Нищо подобно. Политик като Кунева, който няма грам идейни убеждения и живее с мегаломанското усещане, че става за всичко, е като наркоман. Той се нуждае от нови и нови дози медийно внимание, защото в противен случай започва да се държи като лунатик. Точно така тя роди идеята за огромен учителски събор, където да бъде поканен даже и президентът Росен Плевнелиев, който да си прочете каквото му е написано на листчетата, а след това самата Кунева да блесне като свръхнова политическа звезда. Това не е прост пиар, а пиар на стероиди.

Ето как 12 хиляди учители се оказаха пленници на медийното събитие и бяха натикани в зала "Арена Армеец" да бъдат част от мегаломанията на образователната министърка. Учителският събор имаше ефект и изглеждаше мащабно. Част от педагогическите кадри дори бяха доволни, защото отдавна никой не им е обръщал внимание. Което не е обвинение към тях, а тъжна констатация за политическото състояние на родината. И именно там Кунева избра да хвърли бомбата. Тя се понесе на крилата на славата, усети тръпката на фолкзвезда по минижуп пред публиката и обеща увеличение на учителските заплати с 10 процента. Следваха ръкопляскания, тлъсти заглавия, помпозни изводи. Някъде встрани остана фактът, че масрафът за този пиар е излязъл над 100 хиляди лева. Кой ще се занимава с такива досадни подробности, когато вицепремиерката се къпе в медиен блясък и информационна пудра?

Опиянението трая много кратко. Само ден по-късно премиерът Бойко Борисов на пожар тръгна да обяснява, че пари в бюджета за вдигането на заплатите няма. Дали трябва да наречем това "ефекта на пожарникаря" - да люснеш кофа с ледена вода върху такъв изящен медиен спектакъл, върху така добре оркестриран пиар? Разбира се, самият премиер също е за критикуване. Значи държавата има 2,2 милиарда за стари натовски самолети и някакъв кораб, но 250 милиона за учители няма, така ли? Може подобно сравнение да звучи популистки в ушите на снобите от жълтите павета, но въпросът е съвсем адекватен. Кои точно са приоритетите на тази държава? Нали образованието е темата, която най-много вълнува младо и старо, защо тогава за него не се отделят пари? Което показва едно - Кунева перфектно бе насочила своята стреличка. Тя си иззе ролята на доброто ченге в този спектакъл, въпреки че го направи под формата на невероятна гавра с учителското съсловие. Да трупаш точки по този начин, е нова форма на падение, и то във време, когато повечето хора смятат, че вече никаква различна подлост не може да бъде измислена.

В крайна сметка обаче, губещите от този пиар са педагозите, защото те бяха употребени като кърпичка за еднократна употреба и хвърлени по вятъра. Българската политика днес вече може да ражда само знаци и никаква реална политика. Само че това са знаци за его, а не за промяна. Това е политика на патетичните жестове, които нищо не означават и след тях нищо не следва. А примерите в тази посока са десетки.

Нали си спомняте речта на шефа на ВКС Лозан Панов. Медиите на "Америка за България" я разнасяха като пример за гражданска доблест, автентичен героизъм и политически кураж. А се оказа, че това е просто една реч. Нищо повече. Прах по вятъра. Безсмислен жест, неподплатен от адекватни действия. Всички гледат думите, които блестят като фойерверки, и пропускат да видят, че отвъд тях зее леден студ и празнота.

Цялото министерстване на Петър Менгеле, пардон Москов, също е апотеоз на пиара. Всяка негова намеса в публичния живот е опит за изсмукване на медийно внимание в полза на голямото его. От крясканиците, че няма да праща линейки в циганските квартали, до коварните идеи за данък върху вредните храни - всичко у Москов е един хаотичен пиар, организиран около неговата личност. Точно заради това, между впрочем, здравеопазването е в насипно състояние. В тази сфера жестовете не важат. Именно там се вижда колко е катастрофално отсъствието на реална политика и подмяната й с пиар.

И може би трябва да се опитаме да потърсим отговор на въпроса как се докарахме дотук. Как стигнахме до ситуация, в която думите напълно подмениха действията.
Мисля, че българската политика е в насипно положение поради една много проста причина. Никой не е автентичен. Левите се държат като десни. Десните най-много обичат държавните поръчки. Либералите за нищо не стават. Националистите спешно се нуждаят от хапчета. А тези, които минават за центристи, имат проблем с мозъчните си клетки. Явор Дачков от периода си на предаването "Гласове" имаше една велика мисъл: "В България само маргиналното е автентично". Всичко останало е театър, имитация на политика, криза на смисъл. А това се дължи на факта, че натресоха на българите капитализъм, който подмени всички стойности. Заради това виждаме леви капиталисти, десни популисти, националистически измекяри и либерални терористи. Изобщо свят без устои, център, ценности, да не говорим за това, че дългокраките блондинки се насочиха към Терминал 2. Описанието ми не е песимистично. Точно обратното. Ние искахме лъскава демокрация и се провалихме. Трябваше от самото начало да си правим демокрация на маргиналите. Това беше нашият шанс за спасение от диктатурата на нарцисите, които могат да мислят само за себе си. Но пък може би и сега не е късно за действие.