Веселин Марешки: Дъщеря ми отказа да и купя скъпа кола  

Г-н Марешки, вие сте много деен човек, живеете на високи скорости – как ви понесоха първите дни в парламента, не ви ли е скучно?
 
Не става дума дали ми е скучно или интересно. В парламента трябва да се работи, и то прагматично и с по-ускорен ритъм. Ние влязохме в Народното събрание със сплотен екип от почтени хора, които са и отлични професионалисти всеки в своята област. Мотивирани сме да покажем различен стил на работа от този, който познаваме досега от депутатите. Свикнали сме да решаваме проблеми бързо и ефективно. Тук виждам, че много се говори и се пилее ценно време… Дано успеем да повлияем това поне малко да се промени. Хората очакват работа, решения, промени, а не приказки.
 
Вкарвате в цяла парламентарна група бизнесмени, част от които ваши служители, обвиниха ви и в шуробаджанащина и роднински връзки. Значи ли това, че трудно се доверявате на хората?
 
Напротив. Доверчив съм. Вярвам, че всеки има добри намерения и иска да допринесе наистина за развитието на България. Хората в парламентарната група на „Воля“ познавам от много години. Те са се доказали пред мен и затова им дадох шанс да влязат в това ново поприще. Защото знам, че могат. А обвиненията, за които намеквате, бяха част от черния пиар срещу нас в предизборната кампания. Листите неслучайно бяха така подредени. Във всичко има логика и план.
 
Как управлявате фирмите си – демократичен ли сте, или залагате на казармения принцип, треперят ли от вас подчинените ви?
 
Имам  дългогодишен успешен опит в сформирането на екипи, които дават отлични резултати в работата. Мога добре да преценявам качествата на хората и да им давам задачи, които ще изпълнят както трябва. Имало е случаи да дам шанс на човек, който е започнал от първото стъпало в бизнеса и сега е на висока позиция. Който иска да работи и да се развива, аз го подкрепям. Няма казармен принцип, както казвате. При нас всеки си гледа задълженията отговорно, хората са дисциплинирани и мотивирани. Смятам, че добрият мениджър не трябва да разчита на страха на подчинените си, а на качествата им. Създавам им условия да ги покажат 100 процента. Затова и сме постигнали толкова големи успехи.
 
Вярно ли е, че в София сте поискали ведомствено жилище на парламента и защо ще го прави един мултимилионер, питат в социалните мрежи?
 
Ведомствени жилища се полагат на всички депутати, които не са от София. Да, получих такова, но ако има възможност, бих го отстъпил за мандата на нуждаещо се семейство от млади и образовани хора. Проучваме въпроса.
 
Казвате, че с каквото се захванете, искате да сте номер едно. Коя е голямата ви цел в политиката – премиерски пост?
 
Моята цел в политиката не са постовете. Искам да видя България най-развитата държава в Европа. Докато всички ние – обикновените българи, се занимавахме със своите си дела, с фирмите си, със семействата си, некадърни и некомпетентни политици завземаха властта и определяха живота ни. Това ме мотивира да направя „Воля“ и да участваме в изборите. Да, амбициозен съм и искам всичко, което правя, да е номер едно. Така стана и с бизнес проектите ми. Сега този подход ще го приложим и в политиката. Не постът е важен, а какво ще свършиш за хората с властта, която той ти дава.
 
Кой сте вие – аптекарски бос, бензинов бос, политик, какво не знаем за вас?
 
Аз съм човек, който е постигнал много в частния бизнес с почтен труд, допринесъл съм с нещо за по-добрия живот на хората и ще продължавам да го правя. Смятам, че така трябва да постъпва всеки. Моето виждане е, че бизнес интересът трябва да върви ръка за ръка с интереса на клиентите. Да се намери балансът. Явно го правим добре, защото всеки месец три милиона клиенти влизат в нашите аптеки. Хората ми дадоха огромна подкрепа и постигнах уникален самостоятелен резултат на президентските избори. Сега ни подкрепиха и за парламента. Това е реалната оценка за мен.
 
Близките ви описват като амбициозен, организиран, работохолик, но в същото време авантюрист, бохем – как балансирате между двете? И как обичате да се забавлявате?
 
Така е, работя много. Иначе няма как да се постигнат големи резултати. Живея на бързи обороти. Но не бих казал, че съм авантюрист. Все пак съм завършил математическа гимназия – преценявам, търся логиката в събитията и действията си, планирам внимателно. Забавлявам се като всички хора – с приятели, на екскурзии, спортувам. Когато работиш много, имаш нужда и от тези неща. Мисля, че умея да ги балансирам добре. Намирам време за всичко. Вижте, животът ни предоставя какви ли не възможности. Човек трябва да се възползва максимално.
 
Пазите съпругата си от светлините на прожекторите, представете я, как се запознахте – заедно сте повече от 20 години.
 
Съпругата ми е рускиня. Запознахме се в Москва по време на моето следване там. Три години учих в руската столица инженерни науки, но решихме да живеем в България и завърших тук. Имаме две деца – син и дъщеря. Възпитанието им до голяма степен се дължи на нея, защото през годините тя се занимаваше повече с тях, докато аз изграждах бизнеса ни.
 
На какво се крепи един дълъг брак?
 
Съпругата ми е моят най-близък приятел. Мисля, че това е една от основните предпоставки за успешния брак – да има приятелство. Оттам нататък следват разбирателство, компромиси, напасване на характерите, общи цели и интереси.
 
Синът ви се ожени, ще ставате ли скоро дядо?
 
Един ден и това сигурно ще стане. Когато са готови и когато Бог е решил.
 
С какво се занимава той?
 
Синът ми завърши финанси в Лондон. Радвам се, че избра да се върне в България. Сега помага в бизнеса, и то много активно. Разчитам на него за доста неща. Организиран е, общува добре с хората. Има доста качества.
 
А дъщеря ви?
 
Дъщеря ми учи икономика във Варна и също работи в семейния бизнес.
 
Какъв баща сте? Глезите ли децата си?
 
Надявам се да ме смятат за добър баща. За глезенето – аз искам да ги глезя, но те са много скромни. Ето например настоявах да вземем по-скъп автомобил на дъщеря ми – не за друго, а да съм спокоен за сигурността й по пътищата. Но тя си кара една малка кола и не иска друга. Добри и работливи деца са и това ме радва.
 
Известна е страстта ви към адреналина и бързите коли – какви екземпляри имате в личния си автопарк, казват, че притежавате и най-скъпата кола в света?
 
Вярно е, че обичам мощни коли. Имам една от най-бързите в света  - SSC Ultimate Aero, която може да вдига 430 км в час. Но в София се движа с ауди и карам доста внимателно. Майка ми на млади години е участвала в ралита и сигурно от нея съм наследил тази страст. На 10 години бях шампион по картинг във Варна. Така че това увлечение е отдавна.
 
Виждали сме ви да управлявате снегомобил, джет, към кои спортове сте пристрастен и днес?
 
Всякакви спортове обичам – зависи от сезона. Не пропускам свободно време, в което мога да спортувам с приятели.
 
Имате ли слабост към марковите дрехи? Кои марки предпочитате, суетен ли сте?
 
Харесвам добре ушити костюми и хубави вратовръзки. Сега особено ми се налага да ходя повече в делови стил. Но за всекидневието предпочитам спортните дрехи. В гардероба си имам и световни марки, и качествени български дрехи. Дали съм суетен?! Не повече от нормалното за един успял мъж.
 
Ваши познати разкриха, че сте фен на операта и в чужбина посещавате оперни спектакли – откъде тази страст към изкуството?
 
Когато съм в чужбина, обичам да ходя и на опера, и в катедрали. Не бих казал, че е чак страст към изкуството. По-скоро съм любопитен да видя всичко.
 
Може би сте наследили музикалността от майка си, която е известна певица на стари градски песни?
 
Да, майка ми е известна изпълнителка, има участия, снима клипове. С удоволствие се занимава с това. Аз харесвам всякаква музика – това е още един начин за разтоварване.
 
За коя друга ваша тайна страст не знаем?
 
Нямам тайни страсти. Когато човек е успял, става популярен. Още повече ако се занимава и с политика. Животът ни е под прожекторите. Това донякъде е неудобство, но няма как, свикваш. Хората искат да знаят кого избират. Аз съм откровен с избирателите. Нямам какво да крия. Всички знаят, че съм започнал от нулата, карал съм и такси като беден студент. Направих преди 25 години една аптека, нещата потръгнаха и днес сме номер едно в този бранш.
 
Какъв ученик бяхте, кои предмети ви се удаваха, буен ли бяхте?
 
Бях добър ученик, вървеше ми математиката и вероятно затова избрах математическата гимназия във Варна, после и инженерството. Бях като всяко нормално момче – и с белите, и с ученето. Не мисля, че съм създавал кой знае какви грижи на родителите си, защото от малък съм амбициозен, исках да постигна много неща и съм полагал усилия това да се случи. Имал съм винаги големи мечти.
 
Кой е най-големият ви недостатък?
 
Гледам да не показвам недостатъци. С годините човек се опознава добре. Знае си силните и слабите страни, научава се да намира баланса. Може би малък недостатък е това, че искам нещата да се случват по-бързо, а понякога това не зависи само от мен. Вероятно и това, че съм честен човек и давам в аванс голям кредит на доверие на хората, които срещам в живота си. Невинаги това се оценява.
 
Малцина знаят, че често влизате в ролята на благодетел, защо не говорите за благотворителните си акции? Разбрахме, че дарявате модерна линейка на ВМА.
 
Да ,така е. Винаги съм подкрепял и хора, и инициативи. Специално за линейката – от ВМА се обърнаха към мен за помощ в края на миналата година. Поръчахме я и тя вече е тук. Ще е от полза и за лекарите, и за пациентите. Вижте, и в Библията е казано – лявата ръка да не знае какво прави дясната. Когато помагаш на хора в нужда, го правиш със сърцето си и без много шум. Другото е неискреност и търсене на някаква лична облага и популярност на гърба на тези, на които помагаш. Не споделям такова мислене.