Кинорежисьорът Николай Волев: „Девствената проститутка” е вдъхновена от Куросава

Кинорежисьорът Николай Волев се изповядва в автобиографията си „Девствената проститутка”, която вече излезе на книжния пазар и се очаква да разтърси артсредите. С безжалостна към самия себе си откровеност Волев описва най-важните моменти в живота си, разкрива любопитни подробности за отношенията си с много именити личности, с които се е сблъсквал, за пръв път проговаря за многобройните си „романи”с известни актриси.

Месец по-късно, в началото на април, на голям екран ще излезе най-новият му игрален филм „Извън пътя” с Деян Донков, Аня Пенчева и дебютантката Сали Ибрахим в главните роли.

Николай Волев стои зад някои от най-касовите заглавия в нашето кино въобще. Сред тях са българските кинокласики „Да обичаш на инат” (1 650 000 зрители), „Господин за един ден” (1 400 000 зрители), „Двойникът” (1 250 000 зрители) и „Маргарит и Маргарита” (2 600 000 зрители).
 
 

- Коя е „девствената проститутка” от книгата ви? Какво се крие зад този оксиморон, г-н Волев?

- Загадка, която ме е вълнувала през целия ми съзнателен живот. Зад това „неприлично” противоречие се спотайва смисълът на житейския ми път, на моята работа в киното. Отне ми близо 4 години и 400 страници да разясня причините, поради които възприемам същността си по този привидно невъзможен начин. И ако някой пожелае да ме разчовърка интимно, ще трябва да прочете написаното.

- Известен сте като конфликтна личност. Вашата автобиография потвърждава ли го?

- Азбучна истина е, че в основата на всяка драматургична творба стои конфликтът. В този смисъл самият аз съм едно от най-драматургичните създания на Върховния творец.

- Доста откровен сте за много известни актьори и актриси, с които сте работили през годините, очаквате ли книгата ви да предизвика скандали в артсредите?

- Изобщо не съм търсил скандала. По природа съм пределно откровен и ако тръгна да бягам от себе си, ще ме хванат много лесно. Мен винаги ме хващат лесно, когато се опитвам да излъжа. Особено жените – истината мигом се изписва на лицето ми.

- Имате немалко врагове, изглежда ще си спечелите още?

- Враговете от малък не ме плашат. За близо седем десетилетия живот установих, че злите хора на този свят са далеч повече от свестните, добрите. При тази съпоставка мога само да се радвам, че имам толкова много врагове. Убеден съм обаче, че омразата на зложелателите ми е благословия, а не напаст. Продължавам да вярвам, че ненавистта на завистниците смазва слабите, но тласка силните към покоряване на върхове.

- Казвате, че най-яркият спомен от живота ви е прожекцията на „Маргарит и Маргарита” в Кан през 1990 г. Какво се случи там?

- И през ум не ми минаваше, че моят филм ще има чак такова мощно въздействие върху крайно критичната и чужда на нашата действителност френска публика. Сякаш не ставаше дума за злополучната съдба на двама непокорни български младежи през последните години преди рухването на комунизма в Източна Европа, а за изпитанията пред младите бунтари, изправени пред ужасите на насилието в този наш свят на парите, на материалното. Лошотията открай време е основната съставна част от битието на човечеството. Хеле пък тук, в България. По произход и самосъзнание съм пирински македонец, затова понякога, като ми кипне, полу на шега казвам презрително: „Вие българите” (смее се). Та след прожекцията в Кан в претъпканата зала настъпи оглушителна тишина. После изведнъж, неочаквано и неудържимо, публиката се изправи на крака и киносалонът сякаш се взриви от овации. Дотогава бях виждал да правят това само в чест на големи творци – като израз на преклонение пред дарбата им.
Същото въздействие имаше по-късно и „Дом номер 8”. Зрителите не можеха да повярват, че са видели показаното на екрана. Бяха потресени до дъно. Така както самият аз бях разтърсен, когато за първи път видях онзи знаменит филм на Бунюел, „Андалуското куче”, в който великият режисьор показа срез с бръснач на живо човешко око в близък план. Дадох си сметка, че с този скандален кадър Бунюел е целял да разплиска плесенясалата самодоволност на западната буржоазия.

- На тайната прожекция в Киноцентъра през 1987 г. сте предизвикали същия потрес у комунистическите властници с „Маргарит и Маргарита”.

- Филмът нямаше да бъде допуснат до производство, ако не бях представил захаросан сценарий на художествения съвет. Знаех какво ще последва, скрих истинския си замисъл и поех всички възможни последствия от това. Затова на тайната прожекция един куп генерали и адмирали, целият Генерален щаб, бяха ударени като с мокър парцал. А после ужасът от видяното бе отразен в секретното писмо до Политбюро на БКП, което читателите ще видят отпечатано в книгата.

- Как се осмелихте да направите този толкова неочакван от властта филм?

- Повече не можех да понасям страха и самоцензурата. Преклонението пред силните на деня е отвратително и унизително. Това е и връзката с днешния ден – сега автоцензурата е много по-страшна оттогава. Привидно можеш да кажеш всичко, но никой не смее да се опълчи на корпоративните интереси, на хората с парите. Оказа се, че икономическата заплаха е не по-малко страшна от политическата.

- В книгата разкривате интересни факти от кухнята на вашите филми. За главната роля в комедийната класика „Двойникът” например сте се колебали между Ицхак Финци, който е бил идеален за ролята на научния работник, и Тодор Колев, който пасвал перфектно за образа на бакалина. Кое наклони везните към Тодор Колев?

- Първоначално бях избрал „интелектуалеца” Финци. После се появи „тарикатът” Тодор Колев. Обикновено решавам в последния момент. И тъй като нямах идеалния актьор за двойствената роля, прецених, че е по-добре да измъкна интелекта от бакалина, отколкото да напъвам смешното у научния работник.

Тошко Колев пък беше първоначалният кандидат за главната роля в „Да обичаш на инат”. После много ми се разсърди, че не го взех. Прецених, че Велко Кънев ще изиграе по-добре от него силно трагикомичната роля във филма. Актьорите, които могат абсолютно всичко, се броят на пръстите на едната ръка. Джак Никълсън е един от тях. Има безумно комедийни роли, които те напикават от смях, и наред с това пресъздава герои във филми, които смразяват от ужас. Като „Полет над кукувиче гнездо” например. При жените пък със своята всеобхватност блести Мерил Стрийп. Това са актьори, не – актьорища, които владеят пълната гама на чувствата. Но те са единици в целия свят.

- Като безкомпромисен перфекционист в работата си сте имали и немалко конфликти със звездите по време на снимки. Да речем с Васил Михайлов в „Маргарит и Маргарита” – за какво не ви се подчини той?

- Всъщност конфликти с актьори съм имал рядко. А с Велко Кънев, с Леда Тасева, Йорданка Кузманова, Ицко Финци, Деян Донков и Ирини Жамбонас – никога. С Васил Михайлов работихме прекрасно, но той имаше едно суеверие – отказа да легне в ковчег. Възприех поверието му за естествено и направихме кукла и отливка на лицето му – това в киното не е проблем. Но Васко никога не е бил капризен.

- Най-сериозният ви сблъсък е с Руси Чанев, който е бил първоначалният ви избор за главната роля в „Да обичаш на инат”. Защо му отнехте ролята и я дадохте на Велко Кънев?

- Заради една непочтеност на Руси – опита се да прокара своя идея зад гърба ми. Не беше редно да постъпва така и си понесе последствията.

- Разкривате пикантни подробности и от интимния си живот – например, че с актрисата Йорданка Кузманова сте имали най-пълнокръвната професионална връзка. И не само... Беше ли романът ви с нея допълнително вдъхновение за работата в „Двойникът”?

- Не виждам нищо страшно в това да човек да разкрива интимния си свят във връзка със своята работа. За мен е страшно да крадеш, да лъжеш, да си подлец, а не да си искрен. По някаква повеля свише нашите професионални и интимни отношения с Йорданка Кузманова се оказаха в пълно, съвършено съзвучие. И не само с нея... Не казвам същото за двете си съпруги единствено защото те не са актриси.

- Как се отрази на работата ви любовта с Кузманова?

- Никога не съм позволявал едното да пречи на другото. Напротив, съчетанието на двете ми е помагало много. Като при Уди Алън например, с двете му любими актриси – Мия Фароу и Даян Кийтън.

- Имали сте доста богат живот. Как Доротея – жената на живота ви, успя да ви укроти?

- Вярно, водих ураганен живот. Но Доротея не бива да бъде схващана като звероукротител. Просто у нея открих всичко, което някога съм търсил в живота. Божа работа. Изключително рядко са случаите, когато у един човек намираш всичко, от което имаш нужда – и духовно, и физически. Е, на мен ми се случи.

- С какво го заслужихте?

- Изобщо не го заслужавам. Това е въпрос на късмет, на слука. Още преди 20 века Овидий е казал: „Късметът и любовта спохождат смелите”. Може би затова имам сполука – безразсъдно, самоубийствено смел съм. Но и това пак не е моя заслуга, просто природата ми е такава.

- Решили сте се да напишете автобиографията си, след като сте чели изповедите на Куросава?

- Не съм решил аз, издателят ме изюди. Отказвах му цели три години. И когато прочетох автобиографията на великия японец, видях, че той също е отказвал с години. Но един ден, след като прочел спомените на своя кумир Жан Реноар, си казал: „Защо пък и аз да не опиша живота си?”. А Куросава е отказвал, защото смятал, че да пишеш за себе си, е нескромно. Опасявал се е хората да не си помислят, че иска да се самоизтъкне. Да пишеш за себе си, е много отговорна, опасна работа. Много лесно може да залитнеш към самовлюбване. Пък аз винаги съм се гордял, че по-жесток мой критик от самия мен не съм срещал.

- Някои ваши колеги успяваха да усвоят многократно държавната субсидия за филми и да си оправят живота, вие защо не придобихте това умение?

- Не познавам по-вещ от моя милост в умението да губи пари, да пропилява вещественото. Цар съм да купя нещо скъпо и да го продам евтино. Така и не се научих да работя за материална изгода. Не създадох нито една халтура в годините на соца и не заснех нито една реклама в днешно време. А от такива неща се „бичат” яки пари. Не познавам друг такъв идиот като мен.

- С други думи – проститутката у вас е останала девствена?

- Оставям преценката за това на зрителите на моите филми и читателите на книгата.

- Отказали сте на Илия Павлов да дадете роля във ваш филм на жена му Дарина Павлова. Толкова ли нямаше талант тя, че му скършихте хатъра?

- Отказах да взема Дарина за филма „Огледалото на дявола” въпреки явния намек, че ще бъда щедро възнаграден за това. Пратеникът на мъжа ѝ ми каза направо: „Вземеш ли я, няма да имаш проблеми с финансирането”. А тя, горката, толкова много искаше да изиграе жената на Христо Мутафчиев, че се яви на кастинг. По моя преценка не се представи добре и я отхвърлих.

- Миналата година претърпяхте тежка операция след диагноза рак на белия дроб. Как се чувствате сега?

- Отрязаха ми една трета от десния дял на дроба. Сега през три месеца се явявам на изпит за живота. И след това чакам резултата - дали съм приет да живея или не.

- Изглеждате много добре.

- Е, сигурно защото цял живот съм общувал с красиви жени. Много красиви жени – и вътрешно, и външно...