Депутатът Спас Панчев, който напусна „БСП за България”: Жена ми беше в „Мастършеф”, аз я научих да готви    

V Спас Панчев е независим депутат в 44-тото Народно събрание, след като се отдели от групата на "БСП за България". Председател е на Земеделски съюз „Александър Стамболийски“.
V Роден в е село Илия, Кюстендилско. Завършва Висшия химикотехнологичен институт през 1974 г. От 1977 г. работи в „Техноимпортекспорт“ в София. От 1985 г. ръководи представителството на „Техноимпортекспорт“ в Ирак, а по-късно е директор на предприятието (1990-1991 и 1993-1997).
V Известно време ръководи администрацията на Комитета по туризъм. След 1998 г. заема различни ръководни постове в други предприятия. От 2005-а до 2009 г. е заместник-министър на отбраната. От 2009 г. е депутат от "Коалиция за България".
V Председател е на Съюза на българските филателисти.
 
 

- Г-н Панчев, роден сте в кюстендилския край. Какво беше детството ви, как ви възпитаваха родителите ви?

- Роден съм 1950 г. в село Илия. Нямам братя и сестри. Бях на пет години и половина, когато се преселихме в Търговище.

- Какво провокира тази миграция - къде е Кюстендил, къде е Търговище?

- Около една година живяхме там, защото в кюстендилския край, особено в нашето село, са едни гори - няма земя, няма работа. А много роднини се бяха изселили в Търговищко и Омуртагско. Казаха: "Тук е хубаво, има земя, има работа". И родителите ми - Цветанка и Яни, решиха да последваме роднините. Живяхме в дома на мюсюлмани. Тогава ми беше първата среща с мюсюлманите. И за цял живот останах с трайно отлични впечатления от тяхното отношение към хората, към труда, към семейството.

- Какво се случи след тази година?

- След това нашите успяха да намерят една къщичка в Лясковец, Великотърновско. Събраха пари от роднини и от близки и се преселихме, когато бях вече на шест години и половина. Това е едно малко китно градче. Там мина детството ми. До 18-годишен живях и учех там. Имахме около декар място край манастира и там се произвеждаше около 80 процента от това, което консумирахме вкъщи.

- На какво играехте, палаво дете ли бяхте?

- Тогава в училище имаше кръжоци - по каквото се сетите. Аз участвах във всички. Бях и в танцовата трупа, пеех и в хора, свирех и в музиката, играех и във футболния отбор, бях и в драматичния състав. Бях авиомоделист, бях в кръжока по физика, по химия. Тогава нямаше интернет. Бяхме на двора, на стадиона. Играехме по цял ден, разбира се, след като си научим уроците. Защото попитахте на какво са ме учили родителите ми. Те са ме учили на това - да съм дисциплиниран човек, с добро отношение към хората. Аз не помня да съм минал покрай някого и да не го поздравя. Учеха ни на това, че успех можеш да имаш в живота, когато завършиш образование. Да си образован, за да си полезен както на себе си, така и на семейството. Това вероятно ме е карало да бъда отличник. Така и завърших гимназията.

- Имаше ли нещо, което да ви е тежало през тези младежки години?

- Баща ми беше комунист, но не се занимаваше с активна политическа работа. Беше трудоустроен. Като пожарникар беше го затрупала една стена и имаше проблем с крака, с ходенето. Майка ми беше работник в един завод в Лясковец. Всъщност тогава нямаше безработни. В ония минали години сигурно е имало проблеми. Нямаше ги тия стоки, които са днес в магазините. Нямаше ги тия плодове, които днес ядем. Но пък имаше истински вкусни плодове, истински храни, истински вкусен суджук. Още помня вкуса на горнооряховския суджук. Това ми е детски спомен - на едно съседче баща му беше кръчмар и черпеше суджук. Беше много вкусно нещо.

- Това не беше ли своеобразен "суджукгейт"?

- Беше, защото може би времето тогава беше по-бедно. Хората не бяха богати, не си позволяваха по много от тези, по-луксозните стоки да купуват. Но не помня от нещо да сме били лишавани децата. Помня, че родителите ни все икономисваха. Като завърших девети клас, а завърших с пълно шест, и излизаме от гимназията в Горна Оряховица - "Георги Измирлиев", с родителите ми - те са много доволни и щастливи, а в една сладкарница момиче от нашия клас, което не беше такава отличничка, майка му и баща му му купили няколко пасти и то яде. А моите не ми купуват. Бяха наистина по-бедни години. И аз си викам: "Като стана голям, ще си купя цяла тава пасти и ще ги изям наведнъж". Никога после не са ми се яли пасти. Трудно беше, но имаше истински и чисти човешки отношения. Вероятно някъде в столицата, при другите хора може би, е имало проблем с това, че не се разрешаваше да се пътува зад граница често. Един от моите близки беше избягал от България и аз мислех, че няма да ми разрешават да пътувам. Никога не са ме спирали. В 136 държави съм бил.
 
- Как се насочихте към Химикотехнологическия институт?

- Най-интелигентното семейство тогава беше на кмета, на партийния секретар, на шефа на ТКЗС-то. И аз се чудя какво да уча, химията и физиката ми бяха интересни. А синът на шефа на ТКЗС-то учи ХТИ. И аз викам: "Абе, щом тия хора са решили ХТИ за детето си, значи има бъдеще химията". Това си беше критерий. Записах и завърших технология на пластмасите. Беше много модерна за времето си специалност. Ожених се и останах в София след института. Три-четири години работих в такъв завод. Беше интересно и като инженер имах възможност да покажа какво съм учил, не само да бъда началник.

- Как влязохте в политиката, кой ви покани?

- 1973-та, бил съм на 23 години, станах член на БЗНС. Преди това - 1970 г., защото баща ми беше комунист, кметът на Лясковец и партийният секретар ми дадоха препоръки за кандидатстване в БКП. Това беше престижно тогава. Партията имаше над милион членове. В нашия курс в ХТИ беше една от ръководителките на БКП, вече не ѝ помня името. Нося ѝ аз автобиография с двете препоръки, а тя ми казва: "Другарю Панчев, Спасе, няма да има проблеми, ама си острижи бакенбардите". Имах малко по-дълги бакенбарди. И си викам: "Какво общо пък имат моите бакенбарди с кандидатстването ми в БКП?! Явно не съм дорасъл". И не си подадох документите тогава. А 1973 г. един председател на БЗНС имаше на гара Искър, където работех - бай Кръстьо. И той вика: "Ти си добро момче, бе. От нашата черга си, ела си в БЗНС". А аз казвам: "Ами да, в родата ми има много земеделци. Каните ме, не ме карате да се подстригвам". И станах земеделец. Не съжалявам, защото до 1990 г. земеделците много си помагаха. Имаше истинско приятелство, взаимопомощ.

- Професионалната ви биография след това е свързана със сериозно кариерно развитие. Зам.-министър сте за военнопромишления комплекс, ръководите митичния "Техноимпекс". Свързано ли е това с принадлежност към службите и разузнавателна работа?

- Никога не съм бил в нито една от службите, никога. Но 1985 г. кандидатствах и бях изпратен на работа в търговското представителство на България в Багдад, Ирак. Там работих шест години. Някога изнасяхме много машини и оборудване в чужбина. "Техноекспорт" и по-късно "Техноимпортекспорт" се обединиха. Те имат над 5000 комплектни обекта. Много се работеше. За стотици милиони всяка година се изнасяше. Аз останах повече в Ирак, защото ми вървеше работата. Имаше перспективи. Затова ме оставиха извън четиригодишния мандат. Така станаха шест години. Това беше втората ми сериозна среща с мюсюлманите. Арабите наистина са добри хора. Тяхната религия ги учи на добро. Счупи ми се колата късно вечерта в пустинята. Излиза стопанинът на една къща и казва: „Не се притеснявайте. Заповядайте вътре. Ще хапнете тук с жена ти. Утре ще я оправим колата. Аз ще спя при колата, за да не се страхуваш, че ще я откраднат, а вие ще спите в стаята. Ще ви постелим на чисто“. Заклаха кокошка, нахраниха ни, без да ни познават. Една стотинка не поискаха.

- Как ви завариха демократичните промени?

- Бях спестил малко пари в Багдад и Илия Павлов ми предложи да стана съдружник в „Мултигруп“. Казах, че не ставам за частник, че мога да работя държавна работа само. И отказах. Продължих да съм в „Техноимпортекспорт“. След това за година и половина бях в Комитета по туризъм. После спечелих конкурс в „Техноимпекс“. Там бях от 1993 до 1997 г. За мен това беше добро време, защото помогнахме на хиляди български граждани да си намерят работа. Макар че не получаваха 100 процента от заплатата, която заработваха, въпреки отчисленията за фирмата, за две години успяваха да си купят апартамент, кола. Тогава правителството на Беров ми предложи да приватизирам „Техноимпекс“ за един долар. Отказах с аргумента, че „Техноимпекс“ трябва да е държавна фирма, за да има кой да се грижи за хората. След това напуснах и станах председател на няколко съвета на директорите в София, в Търновско. Така в 2005 г. приятели казаха: „Спасе, ти си активен земеделец. Вземи да обединиш двата съюза – на Шиваров и на Драго Шопов. И дайте да участваме заедно в „Коалиция за България“, така и да се явим на изборите“. Съгласих се и организирахме обединителен конгрес. Оттогава съм лидер на ЗС „Стамболийски“.

- Името ви нашумя последно с напускането на парламентарната група на „БСП за България“. Колко е вярно, че това е заради персоналния ви конфликт с Корнелия Нинова точно заради „Техноимпекс“?

- Нямам никакъв личен конфликт с Корнелия Нинова и „Техноимпекс“ по никакъв начин не е причината да се разделим. Няма общо между мен и Нинова по линия на „Техноимпекс“. Бяхме членове на коалиция „БСП за България“. По договор от нас се искаше на всички избори да ходим заедно. Това не ни даваше възможност да издигаме наши кадри за местните избори. Не може да си партия и да те няма никъде в страната. Ние имаме разпознаваеми хора. Така ни превръщаха едва ли не в някакви крепостни селяни. Конгресът ни единодушно реши, че трябва да сме самостоятелни на местните избори. И защото това противоречи на договора ни с коалиция „БСП за България“, се разделихме. Не злословя срещу Нинова и БСП. Те са голяма и силна партия с много честни и свестни хора и с перспектива.

- Имате ли коментар за нейната работа в „Техноимпекс“?

- Ако трябва да съм честен, след като напуснах, даже не съм влизал в „Техноимпекс“, имах забрана, не ме пускаха вътре. Разбрах, че явно ми е минало времето, в което е трябвало да служа на тази фирма. Не се интересувам какво е ставало.

- Какво е семейството ви, какви са децата ви?

- Имам два брака. От първия е синът ми Юлиян, който от 1986 г. живее във Виена. Майка му се омъжи за австриец и заминаха. Скоро ми се обади и каза, че иска да си дойде в България и да направи тук свой бизнес. Зарадвах се и го подкрепих. Остарявам и е хубаво да има някой близък, който ще е до мен. От втория си брак имам дъщеричка – Цветанка. Тя е в кома от 15 години, сега е на 33. Тежък астматичен пристъп. В „Пирогов“ един санитар не ги пуска да влязат. 15 минути стоят на улицата. Тя минава през клинична смърт. Възстановиха функциите на сърцето и органите. Още е в кома обаче. Вярвам, че един ден ще се събуди. Дал съм обет в църква, моля се за нея постоянно. Правя само добро, помагам на когото мога.

- Как си почивате, какви са хобитата ви?

- Филателист съм от 1973 г. Считах, че хората, които са дипломати от кариерата, трябва да се занимават с филателия. Защото това е общ език, без значение дали отсреща е премиер, посланик или министър. Така действително се събирахме с дипломати да си говорим. Запазих си хобито и съм председател на Съюза на филателистите. Познавам марките, много съм чел за тях. Признат съм и в света. Имам хубава колекция. Събирам куриози.

- Коя е най-скъпата ви марка?

- Най-скъпата я продадох, но не съжалявам. Година и половина бях без работа, а трябваше да се грижа за детето. Така продадох „Обърнатата конница”. Това е най-хубавата българска пощенска марка.

- За колко я продадохте?

- Струва толкова, колкото ти дадат. Ако бързаш да я продадеш, получаваш по-ниска цена. Ако можеш да изчакаш, струва между 7 и 20 хиляди лева. Зависи от състоянието, от качеството, от интереса.

- Бизнес ли е това?

- Във филателията е хубаво, че днес купуваш нещо за един лев, а то след 10 години става сто, хиляда лева.  

- Поддържате ли ловните си занимания?

- Обичам да ходим с приятели в планината на лов. Не толкова да убиеш животно, колкото да се заредиш сред природата и да се освободиш от стреса. Това продължава и вечер – шеги и закачки. Жената, с която живея, е даже по-запалена от мен – Цветелина Костадинова. Тя беше Цвета Късмета от „Мастършеф“. Аз я научих да готви. Там я доусъвършенстваха. Скоро имахме гости. Казаха, че такъв вкусен заек и пъдпъдък не са яли. Тайната е във виното, манатарките и по-мазното свинско. Не пожела да се занимава професионално с кулинария, но мисля, че е най-добрата в България в правенето на суши.

- Имате ли кучета?

- Нямаме. И двамата имаме най-обикновени пушки. Дори не бихме стреляли по сърна. Те са красиви и плачат. Не си позволяваме.

- Какво четете?

- Скоро тук беше адвокатът на Сергей Антонов Джузепе Консоло. Вечеряхме. Той ми подари книгата си. Това е интересното, което съм чел последно. По-малко време, за съжаление, ми остава за театър. Като бях млад, нямаше театрална и оперна постановка, на която да не съм бил.