V Антон Кутев е председател на Комисията по взаимодействие с НПО и жалбите на гражданите в 44-тото Народно събрание. Той е политик от БСП. Народен представител е от групата на Коалиция за България в 41-вия и 42-рия парламент.
V Роден на 13 септември 1968 г. в София. Негов чичо е композиторът Филип Кутев. Завършва специалност „Изкуствознание“ в Художествената академия. Учил е „Икономика на киното и телевизията“ в Московския киноинститут. В периода от 2003 до 2007 г. следва „Европейска публична администрация“ в Софийския университет.
V През 2003 г. става съветник от БСП в Столичната община. През 2007-а е избран за говорител на БСП. При управлението на тройната коалиция в продължение на три години е член на съвета на директорите на ЧЕЗ. По-късно става секретар на Изпълнителното бюро на БСП.- Г-н Кутев, как се живее, когато човек е белязан със знака на фамилия като вашата, династичен род ли сте?
- Аз съм роден в София на 13-и, петък. Така се е падало през септември 1968 г. В никакъв случай не може да се говори за династия. Родът на майка ми са горнобанци. Били са много бедни хора. Дядо ми е бил заклет комунист, а след време - и голям пияница. От другата страна е родът на Филип Кутев. Моят дядо Антон е брат на Филип Кутев. Баща ми Константин е роден в Котел, макар че родът е от Айтос. Имало е още един брат Атанас, но той е починал рано. Всъщност дъщеря ми Мина е последната Кутева. Има момчета в рода, но те не носят името Кутеви.
- Баща ви е от средната партийна номенклатура. Имал е три ордена, но е карал запорожец, а вила не сте имали никога. Това ли ви отне демокрацията?
- Баща ми беше много почтен човек и той не можеше да си представи, че ще вземе нещо повече от това, което е заплатата му. Стигна до първи секретар на районния комитет на партията, дълги години беше директор на Националния център за ТНТМ, работил е и в комсомола. Въпреки добрите позиции, които заемаше, той винаги си броеше стотинките в края на месеца. Спомням си, че хладилникът вечно беше празен. Мечтаеше да има земя и къщичка, но така и не му се случи. Караше един оранжев запорожец някъде до 1991 г.
- С какво помните ученическите си години?
- Смених две училища. Учил съм в Руската гимназия – 133-то, до 9. клас. След това се преместих в 119-о в кв. „Изток“. И двете са елитни. Отличният ми успех обаче, честно казано, взе да се появява чак в университетите. В училище бях по-небрежен. Често пъти дори бях с намалено поведение. За всякакви бели ме хващаха, но предимно за пушене. И ми беше малко странно в ония времена, защото както си с едно поведение – цък! - и си с друго.
- Как ви се отрази казармата, спортувахте ли нещо през тези години?
- Занимавах се с културизъм, което е пълна глупост, разбира се. Тренирах баскетбол. От четвърти клас три-четири години играех в младежкия отбор на ЦСКА. През това време бях едно от най-високите и силни момчета в класа. През пубертета това е много важно. Винаги стоях добре и независим. И бях свикнал да не се подчинявам. В казармата обаче това не ми помагаше. Бях в Школата за запасни офицери, където не обичат софиянците, а нахалните софиянци – още по-малко. Затова имах доста проблеми с взводни и ротни командири. Тази ми упоритост обаче се пренесе през целия ми живот. Колкото някой повече се опитва да ме заплашва, толкова повече ме вбесява.
- Как се ориентирахте към икономиката, киното, телевизията, драматургията?
- После, в университетите, почти навсякъде бях пълен отличник. Единствената ми тройка по време на следването беше по италиански – език, който аз така и отказах да науча. Иначе учих много неща. Учих в Икономическия институт – 1988 г., веднага след като се уволних от казармата. На следващата година участвах в конкурс за места в чужбина. Бях си харесал едни специалности в Полша. Бях ги написал всичките. Докато преглеждах списъка, видях обаче, че има място за икономика на киното и телевизията в Московския киноуниверситет. И тъй като мястото беше само едно, а специалността е много интересна, реших, че е обявено конкретно за някого. Нямах никаква надежда, че мога да го заема, но за всеки случай го написах на първо място. За мое учудване, класирах се заради високия си успех. Така заминах за Москва. След първата година успях да убедя ръководството на института, че мога да уча едновременно и икономика на киното, и кинодраматургия. Към 1992-1993 г. се прибрах в България и защото трябваше да имам и магистърска степен, влязох в Художествената академия с изкуствознание. Завърших го за пет години. През това време имах вече собствен бизнес и достатъчно пари.
- Какъв беше бизнесът ви?
- С откриването на Софийската стокова борса бях един от първите брокери още докато учех в Москва. Имаше и една електронна борса - „Оупън маркет“ се казваше. На нея също играехме. След това започнах да се занимавам с всякакви търговии. В един момент направих един шивашки цех за конфекция с около 40 души персонал в Божурище. Стигнах до 10 магазина в страната. Това продължи до 2005 г., когато реших, че в България няма повече място за такъв бизнес. Натискът от Китай и Турция стана много силен, въпреки че работехме много ишлемета за западния пазар. Вътрешният беше само за запълване на дупки.
- Как ви се предадоха социалистическите идеи – по полов път ли стана, или по наследство? Защо тази ви шега не беше разбрана?
- Не я разбраха, защото някои хора нямат чувство за хумор и са се взели прекалено насериозно. Това беше перифраза. Има доста хора, които са използвали образа, включително имаше популярен филм, че животът е тежка заразна болест, която се предава по полов път. Самата мисъл е още преди това на един швейцарски психолог, който казва и че изходът винаги е фатален. Така че тази перифраза, която се отнася по принцип за живота, нямаше нищо лошо да се приложи и за социализма. Проблемът на метафорите е, че има две-три правила, които аз наруших с тази метафора. Първо, метафори никога не се правят с важни неща – религия, здраве, болести. А в случая имаше две важни думи. Едната е болест, а другата не е религия, но е идеология. Това са много дълбоки неща, а хората приемат метафорите буквално. Това беше и грешката в този случай.
- Вас лично какво ви насочи към социализма, как се заразихте?
- Аз нямах никакъв друг избор. Моят баща винаги е бил средна ръка партиен деец, не е бил член на ЦК, най-много да сме почивали в някоя партийна станция. Не можеше да имам баща, който през цялото време вярваше, беше убеден в това, което прави до последно, и изведнъж аз да стана нещо различно. Той щеше да го приеме като предателство и аз не бих си го позволил. Ние с него преди 10 ноември много сме се карали, защото имаше много неща, с които аз не бях съгласен. Но това въобще не означаваше, че мога да го предам.
- Корнелия Нинова много остро реагира на определението ви за социализма. Сега говорите ли си, чува ли ви, разбира ли ви?
- А, говорим си. Ние с нея сме се разбрали по повод на тия времена. Имахме действително тежък разговор преди време. В края на краищата всеки прави грешки. Това беше моя грешка. Аз смятам, че имаше и нейна. Ние обаче затова сме хора, за да разбираме грешките на другите. И не може да искаш от другите да разбират това, което ти не разбираш. Не само че си говорим с Корнелия, но това, което ме учудва, е, че тя чува. Аз съм работил с няколко председатели на партията преди това. Част от тях доста по-трудно чуваха. Имаха си много твърди убеждения какво правят. Докато тя през цялото време слуша хората около себе си, чува какво й говорят и често коригира, независимо че нейното мнение е различно.
- Колко е вярно, че вие сте човекът на Станишев в БСП?
- Вярно е само дотолкова, доколкото по времето на Сергей Станишев той ме изтегли и ме направи член на Бюрото. А аз имам принцип – винаги помня хората, които по някакъв начин са ми помогнали. И се стремя да не забравям това, което е направено за мен. Затова винаги, когато съм имал възможност, аз съм заставал на страната на Сергей и съм се опитвал да го предпазя в случаите, когато това е било необходимо. Това е принципно поведение. Друг е въпросът, че Сергей има и основание за това уважение. Той на практика е най-успелият български политик. Защото освен че е бил 13 години начело на партията, освен че е бил единственият успешен министър-председател, той е и президент на ПЕС – нещо, което никога няма да се случи на българин в близките 50 години. В всичко това той го е постигнал сам. Друг въпрос е, че е син на баща си, а това е някакъв старт. Но той не е като еврокомисарите, сложени от някой премиер. И всичко му мина през главата. Аз знам колко тежко му беше.
- Драма ли беше за вас да не сте в Народното събрание?
- Да, пропуснах един мандат. За мен не беше драма, че не съм в Народното събрание. Аз не попаднах в парламента заради всички онези грешки, които ние направихме. Дадох си сметка, че и сам съм си виновен. Драмата дойде след това, защото имах усещането, че след всичко, което съм направил за политическата система, за БСП, тя вече абсолютно няма нужда от мен. И започнах да се колебая дали всичко това има смисъл. Защото аз не влязох и сега не съм в политиката, за да направя нещо за себе си. И си дадох сметка, че това е основният ми проблем. Имах амбицията да правя неща, които са полезни, и ужасно много страдах, когато установявах, че тези неща никой не ги разбира и дори няма нужда от тях. Оценката за мен не минаваше през това, което съм свършил, а през вица, който съм казал. Виц, който никому не вреди. Не вярвах, че ще се върна в политиката. Дори унищожих архива си. Но повече няма да позволя това да ми се случи. Други са вече очакванията ми от политиката, а и енергията, която влагам. Не съм готов да го правя на всяка цена, както беше преди. Това бяха близо шест години на ежеседмични пътувания до Силистра и обратно – по 1500 км. Всяка събота и неделя срещи в различни села. По час и половина трябва да държиш вниманието на хора, които често по цял ден се занимават само с козите.
- Тежестта на партийната работа е зрима и въпреки това дъщеря ви Мина е член на младежката организация на БСП. Активна социалистка е от 12-годишна. Защо не я спряхте, не я отклонихте?
- Точно от кампанията през 2009 г. в Силистра тръгна с мен. Оттогава се запали много по политиката и сега не мога да я спра. През цялото време се опитвам да я убедя, че трябва да се занимава с други неща, а не с политика, защото политиката е все по-неблагодарно занимание. По-големият проблем е, че я няма и духовната реализация, която търсиш. Няма го и няма да го има признанието, че си бил полезен с нещо. И ще става по-зле. Тя обаче не иска да ме чуе.
- Завършила е английска гимназия?
- Да, завърши Първа английска гимназия. Опитах се да й въздействам, което по принцип е неправилно. За да я отклоня от политиката, я притиснах да учи китаистика. Щеше да й даде свобода и да й отвори вратите за реализация по целия свят. Изкара една година и на своя глава напусна китаистиката. Отиде да учи пиар в университета.
- В интернет форумите ви наричат „убиец“, „кръволок“, заклеват ви „да пукнете от рак на дебелото черво“, Мина я наричат „червена свиня“. Защо толкова години след началото на т.нар. преход езикът на омразата е възможен?
- Защото имаше цели политически слоеве в България, за които единственият начин, по който можеха да съществуват в политиката, бе чрез това нетолерантно говорене. През антикомунизма. Сега това е изчерпано. То вече няма никакъв смисъл. И хората го разбират. Тези, които продължават да използват тези изразни средства, очевидно не са разбрали, че това е изчерпано. Затова са и всички тези глупави скандали, които сега вървят в парламента. Те само помагат на БСП, помагат ми и на мен, защото ми дават повод да защитя каузата ни. През първите десетина години от прехода, за съжаление, БСП не защитаваше достатъчно ясно тази кауза. До 2003-2004 г. ние някак си се свивахме и не смеехме да говорим. Аз мисля, че моят възход в БСП се дължи на това, че съм от едно поколение, което не се притеснява да каже това, което мисли като социалисти, още повече че вярваме в това. Така ние подновихме системата. Дадохме друга енергия и хората затова ни харесаха. Преди никой не смееше да говори, че има социално неравенство. Аз съм убеден, че има и класова борба. 27-28 години неолиберални хора ми обясняват как няма ляво, няма дясно. Това е абсолютно невярно. Трябва да отговорим на очакванията на хората и да спрем бесния капитализъм.
- Шайка ли са ГЕРБ, както твърди в книгата си настоящият депутат от ГЕРБ Антон Тодоров, и каква е ролята на новите лица в БСП?
- Промените, които се опитва да прави Корнелия Нинова, са един от големите проблеми. За ГЕРБ няма да говоря. Това са хора, които са събрани по някакъв интересчийски начин. За мен най-важното нещо в политиката остава идеологията. Ако БСП е жива 120 години, това е заради идеологията. И защото има хора, които вярват в тази ценностна система. А дали ГЕРБ са шайка, нека Антон Тодоров да си говори за тия неща. Въпросът е, че при тях няма идеология. Те са събрани на клиентелистки принцип – защото могат да заемат някакви места. Те са това, а за мен важното не е това. Антон Тодоров и всякакви такива за пореден път целят да омаскарят всичко, за да не съществува алтернатива. И ако ние не дадем алтернатива на хората, те ще накажат цялата политическа класа. Ще го направят с камъни. И няма да има значение дали в този момент на власт ще е БСП, ГЕРБ или някой друг. Ще бъде бунт срещу политическата класа.
- Как почивате в свободното си време?
- От две години вече живея в гората. Имам една къща в Искърското дефиле. Там даже съседи нямам. Сутрин, като стана, ми се случва да виждам сърни и елени да пасат в двора. Там са ми и лехите с репички, и доматите, и краставиците, и чушките. Имам много цветя. Никога преди това не съм се занимавал със земеделие. Това е моят начин да се успокоявам. И така, сутрин, като се събудиш и чуеш хора от птици, е като в джунглата. Незаменимо е за мен. Вече нямам желание да живея в София, въпреки че целият ми живот е минал на жълтите павета.
- Театърът продължава ли да ви е страст?
- Съвсем наскоро се запознах с Татяна Лолова на един семинар. Имахме много приятен разговор на два-три пъти. След като приключих с Москва, съм се пооткъснал. Там обаче съм бил и актьор. Играл съм роли в постановки на приятели. Ходя на театър, когато мога. Следя българските постановки, а и в чужбина гледам да попадам в театрални и оперни зали. Ходил съм и на Бродуей. Всъщност веднъж влезеш ли в изкуството, не можеш да излезеш. То продължава да си стои в теб.
- Джипът, който управлявате, заради къщата в гората ли е?
- Да, да. Оттогава е и джипът, защото няма как да се стигне дотам без него. Хобита нямам. Обожавам да чета книги. Най-ценното помещение за мен в тази къща е едно преддверие библиотека, почти вкопано в земята. Там едната от стените цялата е библиотека. Имам камина и екран с мултимедия. Там могат да се гледат филми, концерти. Имам и тежки кожени мебели, в които можеш да потънеш, и люлеещ се стол.
