Проф. Георги Рачев: Без сняг на Коледа и Нова година, от минус 20 до плюс 25° през зимата  

Топклиматологът проф. Георги Рачев разкри за читателите на „Ретро“ какво време ни очаква за празниците и можем ли да се надяваме на снежна покривка. Професорът, известен с точните си прогнози, коментира и какви ще са температурните амплитуди през зимните месеци, предстоят ли климатични аномалии и докога ще продължи сухият период на територията на страната.
  
- Да очакваме ли приказна бяла снежна Коледа, проф. Рачев?

- За съжаление, май няма да има приказна Коледа със сняг. Поне това е най-голямата вероятност според световните прогностични центрове. Особено тази седмица ще е по-скоро пролетна, отколкото зимна. Защото декември е първият зимен месец, слънчевото греене е най-малко, мъглите са доста често срещано явление и температурите са много близки до нула градуса, макар и малко над нулата. Засега декември се очертава топъл.

- Тоест свидетели сме на поредната аномалия.

- Аномалията ще се увеличава и през тази седмица. Някакво захлаждане се очакваше около Коледа. За съжаление, то се отдалечи. Което не значи, че не може да стане, защото в природата се случват и такива неща, но вероятността става все по-малка. Както върви, декември ще си отиде по този начин, по който си отидоха и ноември, и октомври, и септември – с два до три градуса над нормалните температури.

- Какви ще са температурните граници до края на месеца?

- На някои места температурите ще достигнат 15°, не е изключено някъде да стигнат и до 17-18°. Попадаме в една от най-топлите зони на европейския континент. Дори може да се окаже, че днес, четвъртък, температурите в България ще бъдат най-високи в целия европейски континент. Но това не е толкова страшно. Не се случва за първи път декември да бъде топъл и безснежен. Въпросът е, че валежите са малко. Това е притеснението. Осъществява се прогнозата, за която говорихме преди два месеца – че зимата на Балканите и в частност в България ще бъде по-топла с около градус- градус и половина и с по-малко валежи. За съжаление, аз искрено желая прогнозата ми да се окаже невярна. Един средиземноморски циклон да се настани над страната и да вали два-три дни. Да напълни малко язовир „Студена“, за да може хората в Перник да се справят. Защото иначе режимът на водата ще става още по-тежък. Не се задават обаче сериозни валежи. Поне от това, което виждаме до този момент и от прогнозата на световните метеорологични центрове. Ще има валежи около 22-ри - 23-ти, ако нещо не се случи дотогава, но те няма да са достатъчни за облекчаване на водния режим. Януари и февруари се очертават като месеци с около и под нормалните валежи. Това ще доведе до липсата на сняг. То и сега няма много сняг в планините и не се очертава скоро да натрупа нищо съществено нависоко. Така че проблемът с водата тепърва ще става все по-тежък, а този проблем наравно с мръсния въздух ще става все по-остър в България. Хората трябва да знаят, че една трета от българите малко или повече живеят на постоянен или временен режим на водата. Една трета! А половината от българското население няма централизирана канализация. Което за 21. век е едно малко нещастие. Върху тези проблеми трябва да се съсредоточи вниманието на цялата държава, защото те обхващат абсолютно всички. Не може градове в полите на Балкана като Габрово или други изведнъж да се окаже, че са без вода. Не е нормално. И трябва наистина да бъдат взети мерки, за да може да се осъществи нормално водоподаване. То водоподаването не е лошо и сега. Но не може половината от водата да се губи. Това означава, че една мрежа не е пипната 50-70 години, а в някои случаи и откакто е построена. И не може промишлени предприятия да ползват питейна вода. Знам, че им е по-евтино, но ето го резултата. Хората няма какво да пият, няма с какво да се измият, нямат с какво да приготвят храна.

- И то точно по празниците.

- Празник, делник, това е изконно право, признато от ООН и всички организации – имате право на водоснабдяване, на канализация. Това са изконни човешки права, както имате право на труд, право на обучение, на медицинско обслужване. Ето там трябва да работим. И докато с водата някак си хората се опитват да се справят, с въздуха положението е още по-тежко. Колкото по-богати ставаме (а ние наистина сме по-богати, макар да има хора, които живеят под прага на бедността, които живеят с 250 лв. пенсия), толкова повече започваме да обръщаме внимание на качеството си на живот.  Ако погледнем реално, толкова много автомобили, толкова много къщи и апартаменти никога до този момент в България не е имало. Така че започваме да държим на качеството на живота. Обръщаме внимание на хляба, който ядем, на месото, което ядем. Можем да поръчаме на баба Пена да ни прати сирене от хубаво чисто мляко, можем да контролираме храната, до известна степен можем да контролираме водата, можем да пием само минерална. Но не можем да контролираме въздуха. Той е еднакъв абсолютно за всички. И когато аз с моя стар автомобил димя, димя не само на себе си, но и на вас, димя и на децата, и на възрастните хора. Примерно ще накараме софиянци да плащат глоби или по-високи данъци на своите стари автомобили. Ами какво правим с тези хора, които идват да работят в София? И които идват със стари автомобили в София. Трябва да помислим и за тях. Те имат правото да идват, да пътуват, защото това са основни човешки права. Но основният принцип на парично-стоковото стопанство е – който потребява, плаща. Харчите повече ток, плащате повече, харчите повече вода, плащате повече.
Замърсявате повече, плащате повече. Нормално е. Но това не трябва да бъде единица мярка и единична дейност. Взимаме старите коли и ги облагаме с данък. Ами аз веднага ще ви дам един пример. Представете си, че вие имате стар автомобил на 15 години. Което не е нещо кой знае какво в България. Но този автомобил технически е поддържан добре и отговаря на всички онези заводски изисквания, когато е бил произведен. Аз обаче съм купил един автомобил, който ползвам за такси. След 6 месеца той вече е на 100 000 км. И как подхождаме спрямо тези два автомобила? Единият понеже е нов, едва ли не отделя цветя и рози в атмосферата. А другият автомобил – вашият, понеже е на 15 години, го анатемосваме. Е, ама не е много правилно.

- Как може да се реши този проблем?

- Комплексът от мерки, които трябва да се вземат, трябва да ясни на хората и трябва да имат обществена подкрепа. Не само политическа воля. За съжаление, аз обществената подкрепа много-много не я виждам. Общественото мнение лека-полека трябва да узрее и да разбере, че не може на принципа: „Аз ще се оправя, не ме закачайте, другите да му мислят“. Всички сме заедно. Ние не можем да контролираме въздуха. И ако аз замърсявам атмосферата и горя стари гуми, тровя и вас. И вие трябва да имате нетърпимост към този процес. Пак казвам – няма вълшебна пръчица. Не може да стане от днес за утре. Трябва не едно правителство, а всички следващи правителства да имат национална програма, която да има подкрепа от хората и тя да се осъществява. Няма друг начин.

- Да се върнем на времето. И за Нова година ли да не се надяваме на сняг?

- Засега се очертава и на Нова година да няма сняг. Става дума за ниското, там е 80 процента от населението. Пък ако се смени атмосферната циркулация, ще бъде добре. Но за съжаление, студ няма, а средиземноморските циклони, които потапят Франция, Италия и Гърция, ни заобикалаят. Минават южно от нас и ние оставаме на сухо.

- Какви температурни амплитуди ще има през тази зима?

- Всяка зима температурите в България са достигали и -20°. Това са  екстремни стойности. В Кнежа бяха отбелязани и -25°. Така че нищо чудно тази зима да има температури от порядъка на -15 и -20°, но това ще бъдат инциденти и ще се наблюдават на отделни изолирани места, главно в котловините и ниските части. А през февруари температури от порядъка над 20-25° не са рядкост. Така че между минус 20° и плюс 25° ще се случват всяка зима, само че периодите ще бъдат по-рядко и за кратко. Особено тези с ниските температури. 

- Проф. Рачев, едно време зимата беше със сняг до колене, децата яхваха шейните, какво се случва с времето?

- Това е част от общото понятие „климатични промени“.  Февруари през 2012 година беше много студен. В София изкарахме целия месец с така наречените ледени дни. Глобалното затопляне не значи, че няма да има сняг, няма да има поледици и мъгли. Въпросът е, че периодите са по-малко и продължават сравнително по-кратко. Другото, което не можем да разберем до ден днешен, е атмосферната циркулация. В България онези страшни зими със сняг и лед през целия сезон вече ги няма. По-топло става. Имахме един много добър период от началото на века допреди една-две години, когато валежите дори бяха малко повече от нормалното. Сега сме в по-сух период и особено крещящ е той от средата на юли  до този момент, когато валежите са доста под нивото. Това не значи, че изведнъж климатът се е сменил. Нищо чудно от вдругиден да се промени атмосферната циркулация и нещата да придобият различен характер.  Въпреки всичко можем да кажем, че времето става по-топло, но не е сигурно, че става по-сухо.