Проф. д-р Тодор Кантарджиев: Първо не вярваме на ваксината, после – дай ваксини, защо няма  

Стартът на кампанията за ваксиниране срещу коронавирус провокира нова вълна от критики на COVID нихилистите, чиито тълкувания варират от „тази ваксина е вредна“ до „няма такава ваксина“. За повече подробности около пристигналите у нас две партиди на ваксината на „Пфайзер“ и „Бионтек“ и започналата ваксинационна кампания, както и за очакваната ваксина на „Модерна“, за ефекта от препаратите, за трайността на създадения имунитет, за убедеността на гражданите в ползата от ваксините, за развоя на епидемичната обстановка у нас, както и за продължителността на сегашните антивирусни мерки се обърнахме към шефа на Националния център по заразни и паразитни болести проф. д-р Тодор Кантарджиев.


- Началото на кампанията за ваксиниране срещу коронавируса освен отрицание на ваксините събуди и нов тип колебания – дали повторното ваксиниране трябва да се прави със същата ваксина, или може и с друга. Каква е истината, проф. Кантарджиев?

- Принципът е такъв – всеки производител на ваксина казва, че поема ангажимента за нейната ефективност и безопасност при условие, че двете дози, които са възприети, трябва да се направят от една и съща ваксина. Не една и съща серия, но един и същ производител. Става дума за следното. За ваксините, които са на т. нар. основа на матрична РНК – това са ваксините на „Модерна“ и на „Пфайзер“, която в момента е в нашата страна, се предполагат два приема. Защото създаването на имунен отговор в голям контингент ваксинирани изисква няколко апликации. Принципът е такъв за много ваксини. Всеки образован човек знае, че ваксината за детски паралич се слага три пъти на бебенцето и след това се правят реимунизации, защото е доказано, че с първата ваксина реагират по-малко от 60% от децата. С втората ваксина и третата ваксина се цели да се постигне имунитет над 90% от имунизираните. Това не е нещо ново за ваксините, но е много интересно за хората, които сега започнаха да навлизат в материята и вече дават категорично мнение по всички въпроси. Двете ваксини, които са т. нар. векторни ваксини, където друг вирус – да речем, аденовирус, при Оксфордската ваксина и на „Астра Зенека“ това е маймунски вирус, а при руската ваксина „Спутник V“ е човешки аденовирус – са малко различни, но пак на един производител. Просто аденовирусът е друг. Защото принципът е такъв – когато ваксинираш някого с аденовирус, който носи генетичната информация на коронавируса, за да си синтезираш белтъците му и по този начин да се имунизираш, ти създаваш и антитела срещу аденовироса. Затова след 21 дни е редно да е друг аденовирусът, за да не унищожиш първия с доставянето на втората ваксина.

- В такъв случай колко време може да остане на склад ваксината?

- В момента много се говори дали ваксината трябва да се държи 21 дни на склад за втората доза на първо ваксинираните, или с тази ваксина да се ваксинират още хора, което означава, че повече хора ще приемат първа доза, а когато дойде втората доза, тя ще бъде направена. Принципът е втората доза да бъде сложена не точно на 21-вия ден, но след 21-вия ден, да речем, в рамките на 10-20 дни от този момент. Просто защото целта е още едно стимулиране на имунния отговор на човека.

- Твърди се, че личните лекари не само получават право да ваксинират, но и да съветват пациентите си коя ваксина е подходяща за тях. Има ли някаква принципна разлика и какво ще определя коя ваксина да избере личният лекар?

- Това е много хубав въпрос като за държавен изпит за инфекции. Обикновено хора, които са с някакъв имунен дефицит – това е някакво вродено заболяване на намален имунитет, и хора, които имат някакво заболяване, чието лечение предизвиква необходимостта да намаляваш имунитета му – да речем, при трансплантиран бъбрек, тогава не се очаква адекватност на имунния отговор както при човек, който е в добро здраве. Тогава трябва да се подберат ваксини, които ще представляват по-малък риск за него. И поставянето на ваксини, които ще бъдат без странични нежелани ефекти. Векторните ваксини – това са от втората група на руските и „Астра Зенека“, са с аденовирус, който трябва да предизвика едно леко заболяване. Защото почти всички хора сме боледували от аденовируси в края на есента и началото на зимата обикновено с неприятни сухи кашлици и неразположение. Добре е такива аденовируси да не се слагат на хора, които са с имунен дефицит. И най-утвърдени като безопасност и профил ваксини, произвеждани от много години, са ваксините, които вкарват готов антитиген, а не сам да си го правиш, както предполагат РНК ваксините. Както казват нашите учени, РНК ваксините обучават твоя организъм да произведеш този антиген, срещу който да си създадеш имунен отговор. Готовите антигени са ваксините, които се очакват през втората половина 2021 г. Те са на „Глаксо“ и на „Пастьор“, които са подходящи за хора с някакви заболявания и биха могли да преживеят по-тежко ваксинацията с вирусна ваксина. Това са нещата, които трябва да знаят лекарите, които ще консултират хората да избират най-подходящата ваксина за тях.

- Сега се заговори и за остатъчни явления и последствия от ваксината. Как да ги различаваме и да се плашим ли от тях?

- Всяко лекарство има странични нежелани ефекти. Ваксината е лекарство. Именно затова, особено при ваксините, регулиращите органи, медицинската общност и самите хора са много чувствителни на тема страничните нежелани ефекти. Това идва от ежедневната ни практика от години да се ваксинират здрави деца. Защото, когато даваш един антибиотик или един антипиретик – лекарство, което лекува тежки заболявания, се приема, че 1 на 10 деца ще получи, да речем, разстройство от антибиотика. Но това ние го приемаме, защото, ако детето е с менингит и не дадеш антибиотик, смъртта или осакатяването на детето са сигурни. Докато ваксините се слагат на здрави деца. Затова едно дете, като го заболи мястото, като му се подуе ръката, като вдигне температура, това плаши и родителите, особено майките. Но за тези ваксини специално много се спекулира. РНК-овите ваксини са най-безвредни. И лично моето мнение е, че може би това ще е бъдещето и за другите ваксини – срещу дифтерия, срещу тетанус, срещу коклюш и т. н. Неслучайно и „Модерна“, и немската фирма, която в момента прави ваксини заедно с „Пфайзер“, не ги правят от 11 месеца, а просто години наред са експериментирали и на животни, и на хора именно за този тип ваксини.Тънкостта на тези РНК-ови ваксини, научното постижение е как да вкараш тази РНК в едни мастни микрокапчици, които да бъдат възприети от човешките клетки. Преди години, когато я нямаше тази технология, имаше за лабораторни животни, не за хора, т. нар. генна пушка, с която изстрелваш ДНК или РНК в тъканите на мишчицата, то трябваше да влезе в най-близките клетки, за да се осъществи реакция. Сега голямата крачка, която се направи през последните години, е технологията тези микромастни капчици да се разпознават от повърхността на човешките клетки и това РНК да влиза в човешката клетка, без да влиза в ядрото ѝ, без да има отношение с ДНК на човешката клетка, защото рисковете идват от това.

- В декларациите, които ваксинираните подписват, има пункт, в който се заявява, че сме запознати с взаимодействието на ваксините с други лекарства, които приемаме. За какви други лекарства става дума?

- Да речем, ако човек има някакво имунно заболяване, което предизвиква вземане на кортизон в по-голяма доза за продължително време, има неприятното взаимодействие, че не е в състояние да направи адекватен имунен отговор. Даже и РНК да влезе в клетката му, даже да бъде синтезиран този нов за организма белтък, срещу който прави имунен отговор, той няма да бъде направен, защото имунитетът му е потиснат от лекарства, които в момента му се дават.

- Това означава ли, че ваксината е вредна?

- Не е вредна, просто няма да се имунизира. Тоест прави се нещо, което има много нисък смисъл и много малка вероятност да направиш адекватен имунен отговор.- Твърди се, че антителата на хора, прекарали заболяването, предпазват от зараза с коронавирус. Колко трябва да са те максимално и минимално, за да е така?

- Обикновено има един критерий за количеството на антитела, които се хващат от лабораторните методи. Става дума за антитела от групата на т. нар. неутрализиращи антитела. Защото едните антитела, които се призвеждат, са срещу антигените на вируса, но те не потискат вируса. Трябва да се търсят такива антитела, които неутрализират вируса. Малко се спекулира с тези неща, защото, когато си прекарал заболяването, след около месец вече имаш антитела, втория имаш, а третия месец започват да намаляват. Има нещо такова, че ако имаш второ антигенно дразнене и вирусът пак попадне в теб, ти много бързо ще си направиш и антитела, защото имаш и т. нар. клетки на паметта, тези, които са наскоро влезли в материята. При повечето вирусни инфекции клетъчният имунитет е водещият. И дори антителата ти да са намалели, при втора връзка с инфекцията те действат. И тук започва голямата спекулация повтаря ли, не повтаря ли коронавирусът.

- И колко време държи имунизацията?

- 80 милиона души се разболяха от този коронавирус. Медицински описани има 40 случая на сигурно повтаряне, т. е. доказване, че този човек е бил с коронавирус през пролетта, след това нищо му нямало и сетне пак се е разболял. Това означава, че на 2 милиона двама ги повтаря. Математически това е незначимо малко количество. Което е много възможно, защото при първи контакт с ангитена е нормално 10-15% да не правят имунен отговор. Това ни е известно от ползването на ваксини в течение на години. Като излезе прекрасната ваксина за хепатит, се оказа, че една част от хората не реагират на първата инжекция, затова при нея схемата е след 1 месец да си сложиш втора, а след 6 месеца – трета. Ако и след третата нямаш антитела, четвъртата доза вече ти се слага вътрекожно, а не подкожно, за да се търси някакъв начин да се стимулира имунитетът. Оказа се, че има един много нисък процент от хората, които и това не може да ги стимулира. Но на 1 милион това са двама-трима души.

- Въпреки всички разяснения за ваксините социологически изследвания сочат, че около 40-45% се колебаят дали да ги приемат или не. Успяха ли лекарите да наклонят везните им в полза на ваксините?

- Обикновено българинът като масова психика е на крайностите. На първото запитване или ще декларира, че не вярва на ваксината, или се колебае, или ще каже, че някой трябва да му разясни, или пък някой от противниците на ваксините да се съгласи, та и той да ги приеме. Но сега вече е друго. Всеки ден пощата ми се пълни с притеснени учителки, които искат да се ваксинират. Всеки ден ми звънят разни професори, които също искат да им се уреди нещо, за да бъдат ваксинирани. Но ние следваме схемата, която е дадена от щаба, и затова мисля, че трябва търпеливо да си изчакаме реда. Т. е. нихилизмът се преодолява и сега ще тръгнем в другата крайност – дай ваксини, защо няма ваксини. Ей така беше и с грипните ваксини. 10 години докторите държахме в хладилниците си вкъщи грипни ваксини да ни пазят, а те не пазят. И сега, когато има търсене и малко грипни ваксини, видяхте какво стана през есента – давайте, давайте. Сега има малко грипни ваксини и който иска да се ваксинира, да се ваксинира. Само че има една тънкост при грипа. Докато при нас е лято, в Южното полукълбо е зима и в Латинска Америка и Австралия дори нямаше епидемично разпространение на грип. Възможно е тази година и у нас да е така. Защото в референтната лаборатория по 200 грипа търсим на седмица и досега грип не сме хванали. Дори когато казахме, че имаме 9 случая на грип с коронавирус, същия ден в целия ЕС имаше 40 случая на половин милиард. Става дума за регистрирани случаи, защото иначе всеки може да каже, че има грип.

- Само че сега треперим от новия щам на коронавируса. Какъв е този нов щам?

- Този нов щам побърка народа. Затова трябва да кажем следното. Когато започна епидемията в края на декември 2019 г. и януари и февруари 2020 г. в Китай, още в началото на март настъпи една мутация, която направи щама много по-лесно разпространим. Още март месец казах, че философията на един вирус, който е дошъл от животинския свят, е в две направления. Първо, да се селектират такива мутации, които го правят по-лесно възприемчив. И второ, такива мутации, които да го правят по-малко убийствен, за да може да се хронифицира, защото интересът на вируса е да живее в човека, тъй като, ако човек умре, умира и вирусът. Така че такива мутации се очакваха и първите станаха в Ухан. И когато в Националния център направихме геномно секвиниране на коронавируси в България, се оказа, че в област Благоевград попаднахме на една жена, която март месец е била с уханския щам, който е преди мутацията. Интересното беше, че през май хванахме и един мъж, пак в Благоевградска област, със същия щам преди уханската мутация. Та сега една подобна мутация хванаха колегите в Англия. Само че има четири важни неща, които трябва да се кажат. Тази мутация на вируса във Великобритания придоби много голямо разпространение в Югоизточна Англия и дори тръгна по някои страни на Европа, а заради 5 случая в Холандия и 8 случая в Белгия нашите учени казаха, че СИГУРНО и ние имаме.Първото най-важно нещо е, че този щам не е щам. Правилното му название е „британска нова генетична линия“. В този случай ваксините продължават да си работят, защото мутациите, които са настъпили в промяната на няколко аминокиселини, правят така, че ваксините, които в момента действат, са и срещу тоя т. нар. щам. Второ, диагностичните препарати в нашата страна за генетични изследвания не са компрометирани от тази мутация, защото лабораториите и главно Референтната лаборатория, която потвърждава съмнителните случаи, е в състояние да докаже новия коронавирус. Третото най-важно нещо е, че този щам не е по-смъртоносен и предизвикващ по-тежко заболяване от предишния. И четвърто, все още сигурни доказателства, че този щам се предава по-лесно, нямаме, защото нямаме достатъчно натрупани случаи. Говорил съм с всички наши вирусолози, които не са малко, и сме се обединили около следното. Първо, в Англия в голям процент от доказаните случаи се прави секвиниране. Там правят 10 пъти повече секвиниране на доказаните си случаи, отколкото в САЩ, най-развитата в медицинско отношение държава. Значи там колегите малко преекспонират. Второ, не мога да разбера докъде е политическата намеса покрай Брекзит, защото точно това обясни опашките покрай границите, тировете, при които английски домакини ходеха с торбички с пайове и минерална вода. Другият щам, който бе установен в Южноафриканската република, засега също не е чак толкова различен. Ако стане най-лошото да възникне такава мутация, при която тази ваксина не действа, въпрос на месец е специално при РНК-овите ваксини производството на ваксина срещу новия щам. Сега ще кажем и една тайна. Коронавирусът в сравнение с другите РНК-ови вируси е по-стабилен. Той е 4 пъти по-стабилен от ентеровирусите и 8 пъти по-стабилен от вируса на СПИН. По отношение на мутациите, които той прави, трябва да се знае, че коронавирусът като генетична линия, ако за една година циркулира от човек на човек където и да било, прави някъде около 30 до 33 мутации. Т. е. по три мутации на месец. Обикновено тези мутации нямат никаква изява на този вирус, променяйки неговите характеристики по отношение на това дали заразява, дали по-лесно заразява или по-трудно се лекува, и затова те остават без последици. Но такава е природата на вируса. В момента за този вирус знаем малко повече от маса други по-чести вируси просто защото целият свят се хвърли да работи върху него и изведнъж започнахме да научаваме нови неща.

- Напоследък се твърди, че заради силните ограничения през пролетта и значително по-меките мерки сега всъщност България преживява първата вълна на коронавируса в момента. Вярно ли е това?

- Споровете за това дали вълната е първа или втора, са теоретични. Но ако трябва да говорим за епидемичната ситуация в момента, можем да направим няколко извода. Първо, че мерките наистина, без да са драстични – просто си сложиха маски на носа, действат. Тук трябва да отбележа, че най-големите противници на маските, като си гледат физиономиите, не си дават сметка, че най-хубавото нещо на лицата им са маските. И второ, искам да благодаря синовно на висшия клир на Светата ни Православна църква, защото това са много високообразовани хора и разбраха какво представляват мерките, че направиха така, че коледните празници изобщо не повишиха заболяемостта в държавата ни.

- Смятате ли, че мерките трябва да останат същите до 31 януари, както бе обявено първоначално?

- За да се каже това, се следи най-важното – колко хора влизат в болница. Защото видяхте, че през ноември и началото на декември на колегите им беше много тежко. Сега добрите резултати да не ни главозамаят. Просто това, което хората се научиха да го правят, трябва да продължи и да престанат да ни се подиграват. Това е грозно.