- Песните от последния ти албум “Пей, сърце” са посветени на най-хубавата възраст - над 55, нали? А песента “Пей, сърце” разказва за двама пенсионери, които се запознават в местен клуб?
- Това си е истински случай. Срещат се в клуба, танцуват заедно и си тръгват оттам под ръка. Станах кума на тези пенсионери. Била съм канена много пъти да бъда кума на възрастни двойки, които са ме гледали в предаването на СКАТ за стари градски песни: “Ако зажалиш...” Казват, че то ги вдъхновява да не пропускат нито един ден от живота си в тъга или самотност.
- Станаха вече 13 години, откакто водиш предаването за стари градски песни. Каниш състави от цялата страна да са гости в студиото на телевизията, нали?
- За половин година напред имам поканени състави да ми гостуват. За тези години в студиото на телевизията са се изявили над 700 състава. Знаете ли, в провинцията хората много се събират да пеят. Организирали са си пенсионерски клубове, четат книги, имат си песенни репертоари, правят си забави. И си обличат новите дрехи. Така на всеки става хубаво. Не може да се живее в изолация, без радост.
- Ти самата откъде имаш тази любов към старите градски песни?
- Слушала съм ги още от баба ми и от майка ми. После сама си намирах песни. Помня, като се явих на конкурс за хористки в Музикалният театър в София, толкова ми се пееше, че бях сигурна, че ще ме приемат. Щом постъпих в театъра, среща ме по коридорите Видин Даскалов и възкликна, както той умее: “Коя си ти, приличаш на “Империя Аржентини”. Новата хористка, отговорих важно и се засмях. После на цяла София разказвах как самият Видин Даскалов ме е сравнил с филмова героиня от стар филм, който ние не бяхме гледали. Той беше голям талант и закачлив чаровник. Не пропускаше да направи комплимент на хубава жена. А като направиш комплимент, кажеш нещо весело на околните, и самият ти се зареждаш положително. Ние се прехласвахме край него, защото имаше голямо излъчване този човек.
Другият голям артист, с невероятен чар, беше Арон Аронов. Много от момичетата в театъра бяхме влюбени в него. Той играеше вечния любовник. Омайваше и млади, и стари. А като човек се държеше прекрасно, сърдечен, с финес. И винаги облечен с голям вкус.
Най-големият майтапчия обаче беше Минко Босев. Исполин мъж, много красив. Около него винаги пърхаха влюбени жени. Знаеше да каже хубава дума, нещо весело на жените, които го обожаваха, така проявяваше учтивост и добро чувство към всички.
- Сега като се заговори, че ще закриват Музикалния театър, какво споделяте с колегите?
- Това е пълно недомислие. Как ще закриваш най-посещавания театър! Той е бил винаги препълнен, билетите се изкупуваха месеци напред. Ние даже за роднините си не успявахме да вземем билети. А знаменитите му певци -актьори, като почнеш от Мими Балканска до днешните звезди!
Аз на Мими Балканска ръка съм й целувала. По мое време тя вече не играеше, но идваше често в театъра, живееше през една улица от там. Изпитвахме възхищение, преклонение пред таланта й. Тя беше миньонче, а много хора мислеха, че е импозантна дама. На 55 години е играла роля на момиче, толкова не й личеше възрастта. Артисти като нея са легенди, всеки ги знае, без да са играли в кино или телевизионни сериали.
Да посегнеш на такъв театър, значи си рушител на културата на една столица. Няма столица без Музикален театър. Какви постановки се правеха по мое време - пищни декори, богати костюми, аксесоари. Всичко трябваше да е много красиво и весело. Аз с такава любов ходех на работа, като на празник. Студ, дъжд, няма значение. Бързаш щастлив да играеш на сцената. Оттогава ми остана навикът да се преобличам с разни тоалети и никога не ми тежи и в студиото да сменям тоалетите, да си избирам поредната шапка от прословутата ми колекция от шапки, за която всички знаят.
- Имаш ли предпочитан сценичен костюм?
- Да, остана ми предпочитанието към по-пищни тоалети, с финтифлюшки, цветя, ръкавици, дантели. Ох, ще разкажа за един случай. Играехме спектакъл с пищни рокли, с едни подплънки - турнюри, откъм дупето, като в картини на Реноар, както е било модно по онова време. Свършва представлението, обличам се бързо и мятам шлифера. Хващам навреме тролея, стоя права и по едно време усещам, че мен гледат и се кискат. Чудя се какво имам по мен, защо така ме оглеждат. И чак вкъщи с влизането поглеждам в огледалото, а отзад шлиферът ми издут - не съм си махнала турнюрите и така съм си ходила с изхвръкналото дупе по улици и транспорт. Че как няма да се смеят!
- Предаването ти по телевизия СКАТ ти спечели много почитатели.
- Непрекъснато ме канят да им ходя на гости и там като приготвят трапеза, като запеем, като заговорим, край няма. Не се уморявам да пътувам. Била съм във всички краища на България - и в малки, и в големи селища, навсякъде хората са много родолюбиви. Песенната памет също крепи хората, макар и да живеят всички в голям недоимък.
Не може пенсията ти да е под всякакъв праг на екзистенц минимума. Както и не може управниците да не виждат и чуват как мизеруват хората, как ги нападат и крадат. Това няма да им бъде простено никога. Гледам, че много присърце взе проблемите на хората Мая Манолова. Дано да успее да се справи, тя е амбициозна и работлива жена. Жената винаги усеща по-силно страданието. Тя помага!
Певицата Бони Милчева: На Мими Балканска ръка съм и целувала
Предаванията на “Ако зажалиш...” станаха вече над 650
0 коментара
С партньора от студиото Тодор Анастасов
Все още няма коментари