Д-р Иван Гаджев: Пенсионери посягат на живота си, за да спрат мъките от несгодите

Роден е в гр. Неврокоп (днешен гр. Гоце Делчев) през 1937 г. Завършил  гимназиално образование, но му е отказано да следва във висше учебно заведение по политически причини. От 3 юли 1968 г става политически емигрант. Дипломира се като първия ветеринарен лекар в Северна Америка през 1972 г. с диплом да практикува в САЩ и Канада. През 1976 г. създава и ръководи Македонския научен институт "Св. Климент Охридски" в гр. Детройт.
 
- Доктор Гаджев, бил сте активен член на българската емигрантска колония в Северна Америка и председател на МПО "Татковина" в гр. Детройт. Бил сте и секретар на МПО за Северна Америка (САЩ и Канада) и Австралия. В Детройт откривате и своя Институт по история на българската емиграция в Северна Америка "Илия Тодоров Гаджев". Преди близо година вие се  обърнахте с лице към проблемите на българските пенсионери? Сега сам изявихте желание да отворите темата за българската емиграция.

- Да, защото главната задача на всяка една политика, е съхранението на народността и обезпечаване на националната общност, направлявана от изключително от върховни, народни интереси и защита на държавата.. Последиците от проиграни политически възможности са почти неизлечими.  Режимът в България след 9.09.1944 г., извърши, както е известно, редица неописуеми престъпления по отношение на българщината. Самоопределянето на нашия народ, извоювано от преди повече от 100 години със създаването на Екзархията и духовните връзки, които възрожденците изплетоха, за да споят най-сетне с кръвта си контурите на една свободна и независима България, бяха забравени и принесени в жертва на чужди сили. Извършените грехове от заплеснати марксисти по отношение на македонския въпрос и безобразията в Пиринския край от 1944 до 1948 г. са невероятни.

- Единствено така нареченият македонски въпрос ли е престъпление към българщината?

- Няма съмнение че историята ще изрече своята безапелационна присъда и дамгоса редица обезумели национални престъпници на българщината.
Трябва да напомним и за други наши сънародници или забравени българи. Става дума за т.н. бесарабски българи и българите в западните покрайнини,  и особено българската емиграция, живееща извън географските граници на родината ни.

Всички българи, които живеят извън границите на България са българи по националност. Единствената разлика между едните и другите са границите, насилствено наложени на българската нация по капризите или интересите на така наречените „велики сили".

- Какво могат да направят днешните управници, за да възстановят единството на нацията ни и целостта на държавата?

 - За съжаление, сегашните управници на България не са в състояние да направят нищо за възстановяване на отнетите ни земи. Но това, което те биха могли да направят е да обърнат внимание към всички български емигранти или постоянно живеещи в отнетите ни български територии. Днес никой не е в състояние да посочи точния брой на българите, живущи извън сегашните граници на България. Външното министерство, Светия Синод, Вътрешното министерство, различните комитети, като Славянски, Комитета за българите в чужбина, Държавната агенция за българите в чужбина, дори Министерския съвет само повдигат рамене, без да могат да кажат или обяснят нещо за броя на 7-те милиона българи, живеещи извън България и държавите, в които те са намерили подслон.

- Какво е необходимо, за да се поддържа и укрепва българското самосъзнание на нашите емигранти по света?

- Необходимо е солидно, добре финансирано Министерство на българите в чужбина. По примера на подобно министерство в Израел. Второто по важност министерство в еврейската държава е това, което отговаря за еврейските изселници. Основно правило е, че всяко дете, родено от майка еврейка се счита по националност и произход еврейче, което има правото да се засели в Израел. Когато на 14 май 1948 г. беше образувана настоящата еврейска държава - Израел, в нея живееха около 3 млн. души. Днес Израел има 9 млн. граждани. В България се случва точно обратното - през 1989 г. очаквахме да се роди 9-милионния гражданин на страната ни, а през 2010 г. в България живеят само 7 млн. човека. Това е най-яркото доказателство за безгрижието и безотговорността на българските политици след 10 ноември 1989 г.

- Как си обяснявате забраната емигранти да участват в управлението на държавата ни?

- Необяснимо е продължението на това безразличие и незаинтересованост към българите, живеещи в чужбина от българските правителства след 10 ноември. И нещо още по-учудващо -специалните закони, прокарани в забрана на емигрантите да могат да участват в управлението на страната и да заемат постове като президент, премиер, народен представител, министър, ако те не са живели в България пет последователни години преди да се кандидатират за тези постове. Все едно Търновската конституция да забраняваше българските хъшове да не могат да се кандидатират за политически постове заемани веднага след освобождението ни от турско робство, като например Стефан Стамболов или плеядата от талантливи политици, минали първо през мъките и несгодите на емигрантския живот.

Но какво друго можеше да се очаква от българските комунисти интернационалисти след 10 ноември 1989 г., като през Народното събрание минаха 350 агенти на бившата Държавна сигурност с досиета, а 460 агента на ДС станаха кметове и кметски съветници из цяла България? В Българската академия на науките. (БАН) са работили 44 агента на Д.С Между тях личат имената на Константин Косев, Иван Хавезов, Георги Марков, Васил Проданов, Валери Стоянов, Велин Николов, Велина Топалова. Сътрудници на ДС се оказват ръководители на повече от осем института в БАН. Така агентите като Георги Първанов (агент Гоце) стана президент на страната. Георги Пирински, Сергей Станишев, Жорж Ганчев, Красимир Каракачанов и пр. и пр. прокарваха законите на страната по начин, по който те да са против политическите им опоненти, в това число и българските емигранти.
Сега трябва да се назначи министър, който е живял в емиграция и знае болките, както и възможностите на българските емигранти. Министър, който знае езици, за да комуникира с младите, родени извън България от родители българи, които ще му прокарат пътя към сърцата на емигрантите. Назначаването на Божидар Димитров за министър без портфейл, отговарящ за емиграцията е една мимикрия.

- Може ли България и как да привлече е миграцията да се завърне и за заработи за бъдещето на страната ни?

-  Никаква политика за привличане на емиграцията да се върне в България няма да има резултат, понеже емиграцията изпраща в България над 6 млрд. лева годишно. Това са пари не за инвестиране на бизнес в България, а за помощ на родителите на емигрантите да преживеят глада, студа и мизерията в страната, от която техните деца избягаха на Запад. Обещанията за евтини домове за тези, които се завърнат няма да привлекат никого, понеже повечето от тях са закупили новите си домове на Запад и те ще идват в България само, за да посещават старите си роднини.

- Виждате ли друго отношение на управляващите към сънародниците си в собствената им страна?

- С погрешната си политика към друга част от ЗАБРАВЕНИТЕ БЪЛГАРИ- пенсионерите- политиците обезкръвиха България и я оставиха на тройната коалиция на един комунист, на един турчин и на един евреин (Симеон Кохари Сакскобургготски) - троицата, която ограби страната с милиони долари. В резултат на това грабене, днес пенсионерите мизерстват с пенсиите си от по 100-150 лева месечно. Дори правителството на премиера Бойко Борисов  губи време и енергия, говорейки за тавани на месечните пенсии, вместо да говори за минимални пенсии поне равни с прага на бедността ...

- Откъде идва в сърцата на управляващите тази студенина и безразличие към забравените българи? Нали във вените и на едните и на другите тече българска кръв?

- Нямам отговор защо ЗАБРАВЕНИТЕ БЪЛГАРИ в България - пенсионерите - истинските строители на родината ни, са принудени дори да посягат на живота си, за да спрат мъките от несгодите, студа през зимата, безразличието на управляващите? Вместо тези наши майки, бащи, сестри и братя да се радват на плодовете на дадения труд с десетилетия, безплатните бригади през последните 65 години.
 Убеден съм обаче, че Възмездие има - все някога, по някакъв начин, някоя сила ще накаже виновните за съдбата на ЗАБРАВЕНИТЕ БЪЛГАРИ.