“Направиха ми операция, но вече съм добре. Прибрах се вкъщи. Слава Богу, всичко премина”, сподели Анастасов, за когото явно дори и един ден далеч от сцената е пагубен.
Прясно оперираният актьор призна още, че театърът много му липсва. “За мен той е надежда, спасението на света, затова хората го обичат. Ако не играя, безсмислен е животът ми. Какво друго обаче да очаквам, животът ми е минал. Това, което ме държи, е да се виждам с колегите, да си споделяме. Това е животът на актьора... Играл съм в постановки на много режисьори, ако намерят подходяща роля за мен,
непременно ще ме извикат. Вече съм обаче на 83 години и доста често се чувствам страшно смешен. Да играеш на тези години?! И то с “Икар”?! Ами че аз очаквам да “литна” всеки момент с крилете му...”, до болка откровен е големият актьор.
Всъщност здравословните му проблеми никога не са били причина да стои на разстояние от сцената. Преди година и половина той бе повален от инсулт, след като вдигна кръвно налягане 200 на 110. “Сърцето ми беше зле. Извикахме с жена ми Мария “Бърза помощ”, но линейката се появи след два часа. През това време дойде личната лекарка. Премери ми кръвното и каза веднага да постъпя в болница. Тогава синът ми ме закара, но отказах операцията. Почнах да взимам силни лекарства и се пооправих”, обясни тогава големият актьор пред народното издание.
Оттогава до днес той минал на сериозна диета, която спазвал благодарение на съпругата си. “Солта я махнах, червеното месо махнах, не ям пържено, наблягам повече на зеленчуци и плодове, отказах цигарите. Поради това, че съм емоционален, обичах преди лягане да се отпусна с едно малко питие. Вече и това не правя. Жена ми ме дебне да не би да наруша нормата”, пошегува се със съпругата си Анастасов
.
Заради инсулта обаче рядко се появява на публични места. Некомфортно му е, не се чувства добре. Но въпреки че го е преодолял,
лекарите му забраняват да близва алкохол
“До мен неизменно е съпругата ми Мария. Всичките мои успехи и награди, цялото ми развитие в кариерата е благодарение на нея. Какво е един мъж, ако няма жена до него, която да го разбира и да му помага”, споделя днес с вълнение Анастасов. А съпругата му Мария е все така неотлъчно до него.
На 8-о число го спохождат нещастия
Никола Анастасов твърди, че не е фаталист. Не е и от суеверните хора, които не могат да бъдат напълно спокойни, ако не изпълнят конкретни ритуали. Въпреки това актьорът забелязва през годините, че числото 8 му носи само нещастия.
“8 ноември е фатална дата в живота ми. На нея са ме спохождали нещастия още два пъти - веднъж ми се спука жлъчката, а друг път, докато пътувах с автобус, се запали двигателят. Това е денят на св. Архангел Михаил. Татко беше месар, а 8 ноември е празник на месарите и полицаите. Винаги като дете съм чествал този ден вкъщи с баща ми. Но баща ми само продаваше месо, никога не колеше, защото не можеше. Вземаше готово, докарваха му го и той си го режеше и продаваше цял живот, като ни изгледа. Сега се страхувам от тази дата, а пък толкова много й се радвах като малък. Една съседка ми направи курбан, беше отвратително. Дори не исках да гледам как заклаха кокошката на терасата в апартамента ни”, разкрива особената ситуация театралната легенда.
Чупил е 6 ребра от припряностРебрата са ахилесовата пета на Никола Анастасов. Чупил е шест от тях. Първият път се случило, докато си бил вкъщи - веднага го закарали в Първа градска болница и повече от два месеца пил обезболяващи. “Много болят тези ребра, не можех въздух да си поема, дишах на пресекулки”, връща лентата с неудоволствие актьорът.
При второто счупване болката била страшна. Някои от ребрата били счупени на две места. Инцидентът станал заради бързане... Никола Анастасов трябвало да участва в представление в Девня. Закъснявал. Решил да мине за по-напряко през декорите, за да не обикаля целия салон. И в тъмното се хвърлил от сцената в една шахта.
“Нямам думи да опиша болката - беше страшно. Закараха ме в болницата във Варна, разказах на доктора какво ми се е случило, а той погледна снимката и ме прати да си ходя. Цяла нощ стоях прав, не можех да легна, само да мръдна, и кокалите ми пукаха. Едва дочаках да се съмне, на сутринта пак отидох в болницата - тогава видяха, че съм си счупил ребрата. Колеги ме качиха на самолет и право в “Пирогов” - направиха ми някаква превръзка и отново почнах да пия обезболяващи”.
Все още няма коментари