Михаил Миков, лидер на БСП: Кабинетът „Борисов 2” се проваля

Михаил Миков е роден през 1960 г. в град Кула. Семеен, с две деца – син и дъщеря. Завършил право в СУ “Св. Климент Охридски”. Консултирал редица законопроекти във Великото, 36-ото и 37-ото Народно събрание. Народен представител в 38-ото, 39-ото, 40-ото и 41-вото Народно събрание от 5-и Видински многомандатен избирателен район.
Зам.-председател на парламентарната група на Коалиция за България в 41-вото НС. Председател на парламентарната група на Коалиция за България за периода юли 2005 – април 2008 г. Министър на вътрешните работи за периода април 2008 – юли 2009 г. Председател на 42-рото Народно събрание. Председател на БСП.


-  Г-н Миков, защо БСП създава усещането, че не е активна опозиция? Докато в обществото зреят куп недоволства – заради цените на винетките, увеличените банкови такси, увеличените застраховки, целия хаос и неслучването на реформата в здравеопазването, замразените пари за деца и майки.

-  Не знам защо се е създало такова впечатление, вероятно от постоянното натрапване на този неверен факт от медии и анализатори. Но ако сте проследили работата на Народното събрание, където в момента се взимат решенията, изкарващи хората на улицата, ще знаете, че през изминалата година левицата бе най-активна в отстояването на техните права. Всъщност парламентарната ни група беше единствената последователна опозиция на мнозинство, което постоянно менеше своя състав, но водеше страната в неизменна посока – на дестабилизация заради орязването на социални права, с политики, които означават по-малко здраве, по-недостъпно образование, по-ниски доходи, по-мизерни пенсии...

В същото време точно в парламента бяха отхвърлени нашите предложения за прогресивен данък, който да облекчи бюджета на мнозинството от българите, и за по-ниска ставка на ДДС за детските храни и стоки, която трябваше да помогне на родителите при сегашната демографска катастрофа. Наскоро, например, се срещнах с протестиращите майки, за да ги подкрепя. А и нека припомня нашите протести срещу въвличането на България в напрежението около Украйна, нашите акции в защита на БДЖ, солидарното ни отношение към застрашените от приватизация болници и пощи, към хората, които работят там, и всички, които зависят от техните услуги. 

- Защо няма да внесете вот на недоверие срещу конкретна политика на правителството, а общо срещу политиките на кабинета?

-  Въпросът по кой въпрос и как ще внесем предложение да се гласува вот на недоверие на дясното правителство ще се реши в началото на следващата година и след консултации с останалите политически сили, които имат желание да подкрепят този вот. Няма сектор, в който кабинетът на Борисов не се проваля или не повтаря провалените решения на предходното управление с мандат на ГЕРБ. 

Цялостната му политика заслужи недоверие. А в някои направления можем да говорим не за основание, а направо за задължение да поискаме вот на недоверие. Здравната сфера е едно от тях. „Реформата” на министър Москов носи черти на геноцид към българския народ, защото определя като „социално незначими” една сериозна група пациенти – те ще чакат лечение, ако не могат да си го платят от джоба, въпреки че са го платили веднъж с осигуровките си. А и отношението към здравеопазването ще разобличи внезапното преминаване в опозиция на онези Реформатори, които продължават да държат свой представител в кабинета, от който уж искат се дистанцират. Това е допълнителен мотив за вот на недоверие на тема здраве. 

-  Какво донесе на гражданите годината управление на кабинета „Борисов 2” и доколко ефективна е формулата на това управление или тя е възможна само заради партийни и корпоративни интереси?

-  Почти магическото заклинание за „видимите резултати” май ще се окаже вярно. Все по-видими стават последствията от невидимите решения, които усещат всеки ден българските граждани. В социалната сфера кабинетът „Борисов 2” повтаря ледниковата ера на „Борисов 1” с 14 замразени социални права, във фискалната – ученикът Горанов надминава учителя Дянков, но този път „пари няма”, въпреки 16-милиардния нов заем. А в икономическата сфера пари няма и да се появят, защото липсва всякаква идея за стопанско развитие. 

Знаете ли, силно критикуваме управляващите за подчертано десните политики, които създават още повече бедност за най-бедния народ в ЕС. Но след като самите те се срамуват да признаят, че са десни, започвам да се съмнявам дори в това. Защото как да си обясним вдигането на данъци и такси – винетки поскъпват, застраховки вървят нагоре, намеци се правят за местните налози, отнема се данъчно облекчение за хората с минимална заплата, но се предлага данък „уикенд” и т.н. 
Всичко това издава едно неефективно управление, което уж е събрало много пари в бюджета, взело е заем, но няма пари за нищо. Затова си мисля, че неговата формула е най-ефективна в консумацията на властта. Няма как да не е така, защото то бе създадено с тази цел. Останалото е суета... на един или друг явен или скрит участник в преразпределението. 

-  Кои са грешките на кабинета?

-  А има ли нещо, в което да не сгреши това правителство? Освен явните, бих ги нарекъл даже грехове на кабинета, има и такива, които не вълнуват силно обикновения човек, но не решават, а създават проблеми, които ще се отразят на неговото ежедневие. Пример за това е съдебната „реформа”. Във вида, в който бе прокарана, тя отрази резултатите от сблъсък между две групи в политиката и съдебната система, които се борят за влияние, за което съдим по радостните и сърдитите реакции. Но в никакъв случай не може да говорим за преодоляване на основните недостатъци на българското правосъдие – бавният и несправедлив процес. От БСП предложихме решения на тези въпроси чрез промени в процесуалните закони, в Наказателния кодекс и чак тогава трябваше да видим дали изобщо се налага да променяме Конституцията. Да, такъв подход нямаше да е със същата рекламна стойност, но щеше да е ефективен. Формата обаче интересува мнозинството, а не съдържанието. 

-  Доколко България е заплашена от бежанския проблем и дали няма наистина натиск от Брюксел да се превърнем в гореща точка?

-  Това са сериозни въпроси, но можем да добавим и още: колко от онези 3 млрд. евро помощ за Турция ще плати България, колко от онези 400 хил. бежанци, които трябва да бъдат разпределени между европейските държави, ще трябва да приемем тук. Отговорите им ще дадат представа как българското правителство отговаря на исканията, отправени от Брюксел. Но правителството мълчи по тези важни въпроси и това ме притеснява. Притеснява ме, че са поети ангажименти, които противоречат на националните ни интереси. Проблемите са сериозни за всички държави по пътя на бежанската вълна. По-важното е какво предприема днешното управление, освен че премиерът разхожда британския си колега покрай оградата, която построи правителството с мандат на БСП, а неговото не довърши. 

-  Плеяда коментатори продължават да твърдят, че БСП е в тотален срив, разпад, самоизолация, едва ли не изчезваща партия. Какъв е проблемът вътре в партията и как ще опровергаете горните твърдения?

-  Авторите на тези внушения имат една цел – да ги повтарят дотолкова, че и без срив или разпад у обществото да се създаде такова впечатление. Вижте, БСП никога не е била изчезваща партия. Тази година на Бузлуджа се събрахме 50 хил. души. За 125-ата годишнина ще сме още повече. Може ли друга политическа сила да привлече на едно място толкова последователи? Идеята движи и съхранява нашата партия. Идеята, че по-достоен живот в по-солидарно общество и по-справедлива държава е възможен независимо от обстоятелствата и конюнктурата. 

Иначе в БСП има проблеми, но има и решения. Има и другари, които още смятат, че решенията за партията минават през реализацията на личните им амбиции. Аз не съм от тях и се надявам да ги убедя, че успехът на партията, а не на личността, е успех за всички нас като общност. 

-  Твърдите, че мислите за това как хората ще преживеят зимата. Какво БСП прави реално, за да си плати българинът тока, парното, да има хляб на софрата си? 

-  Искам да припомня, че докато БСП бе в управлението, електроенергията поевтиня, а хората с минимална работна заплата получиха данъчно облекчение в размер на 408 лв. годишно. Нека да кажем също, че проектът за газопровод „Южен поток” се развиваше, докато сегашните управляващи нареждат сред политическите си трофеи неговото прекратяване. Нещо повече, в момента се подготвя либерализация на енергийния пазар, от която на българите ще им стане още по-студено и по-тъмно. 
В опозиция използваме всички възможности да атакуваме тези антисоциални политики на дясното правителство и да предлагаме леви алтернативи. Направихме го в редица направления – от данъчната политика, с предложението за по-справедлива прогресивна скала и семейно подоходно облагане, до пенсионната – с искане за замразяване на възрастта и стажа за отпускане на пенсия и възможността за ранно пенсиониране. Търсим доверието и подкрепата на хората, за да можем да реализираме тези алтернативи. 

-  Предстоят президентски избори, възможно ли е те да съвпаднат с едни предсрочни парламентарни избори?

-  Такъв сценарий е възможен. Правителството може да подбира подкрепа сред желаещите явни и скрити участници в парламентарното мнозинство, но скритите резултати от дясното управление, които ще стават все по-явни и осезаеми за българските граждани, постепенно ще изтрият рекламния образ на стабилността в държавата. Не може да е стабилна държава, в която властта все повече отнема от хората, а им прехвърля тежката сметка на своето съществуване – чрез данъчно бреме, чрез социално замразяване, чрез дългова спирала. 

-  Задава се конгрес на БСП през новата година. Какви въпроси от дневния ред и кадровата политика ще реши той?

-  Вървим към конгреса по редовен график. Спокойно трябва да организираме този партиен форум, защото разчитаме, че освен кадрови, организационни и други вътрешнопартийни въпроси, той ще реши и такива, свързани с бъдещето на БСП и с бъдещето на България. Трябва да изработим и предложим нашето алтернативно виждане за перспективата пред страната, като лявата партия на България. Това ще върне доверието и оптимизма на българските граждани. 

-  Персонални ли са проблемите в ръководенето на партията, или те се свеждат до неясно и неправилно формулирани политики?

-  Не изключвам персоналната отговорност и смятам, че в БСП трябва да я носим на всички нива, без да се крием зад колективните решения. В същото време нашата партия е демократичен организъм и решенията се взимат от партийни органи, в които се споделят различни мнения при формирането на политиките. Ако имаме известни проблеми, те са свързани, на първо място, с непоследователното прилагане на решенията на националните органи, с несъобразяването с демократично приети решения от един или друг несъгласен съпартиец. На следващо място – не успяваме добре да запознаем нашите членове и симпатизанти, левите хора в България, с конкретните измерения на нашите политики. За това има обективни причини – например медийната среда, и ние търсим алтернативни канали за комуникация. Има, разбира се, и субективни причини, свързани с организационното състояние на партията, с нашата партийна дисциплина, с политическата ни култура. Работим за преодоляването и на тези недостатъци. 

-  Коя е истинската опозиция и приемате ли Радан Кънев като опозиционер?
-  Истинската опозиция в това Народно събрание е само една – лявата опозиция. „БСП-лява България” не влезе в нито едно от любимите на тази власт тематични мнозинства, обединяващи парламентарните групи според интересите. Всички други го направиха. Мисля също, че не може да има дясна опозиция на дясно управление или някой сам на себе си да бъде опозиция като ДСБ. Не може и да си коректив на нещо, в което участваш, както внушават АБВ. 

-  С кои други партии бихте ли търсили взаимодействие за реализирането на опозиционната си политика в посока промяна на властта? 

-  Честно да ви кажа, не виждам много желаещи да се откажат от властта на този етап. Убеден съм обаче, че постепенно интересите на българските граждани ще ги заставят. Дано избирателите тогава да помнят коя политическа сила не е правила компромис с тях, за да се докосне до властта. 

-  Виси ли във въздуха протегнатата ръка на Георги Първанов?

-  Лявата или дясната... Шегувам се. Мога да стисна много ръце в лично качество и от възпитание. Когато стискам ръце на други политици обаче, мисля за всичките ръце на обикновени хора, които съм стиснал през годините. Мисля за това дали те ще ги протегнат отново, когато се срещнем следващия път. Сериозно виси във въздуха отношението към левите хора на политици, чието минало и успехи са свързани с БСП и които претендират, че са част от лявото днес, след като са обърнали гръб на левицата. 

-  Г-н Миков, националноотговорна ли е позицията на Ахмед Доган, заявена пред актива на ДПС и последвалите персонални промени?

-  Смятам, че през годините в обществото се е оформила една изчерпателна, макар и сложна, оценка за г-н Доган, като политик с роля в развитието на демократична България. Без да давам лични характеристики с някакъв уклон сега, ще споделя моето впечатление, че той не страни от заемането на позиции в ключови моменти и последното му изказване е доказателство за това. Не коментирам конкретно тази изява, но искам да отбележа, че националноотговорно е да не се бяга от политическа отговорност и да не се шикалкави с принципно заявени позиции. Така правят политиците, които се вълнуват от ежедневните флуктуации на своите рейтинги. В обръщението на г-н Доган има достатъчно моменти, които подлежат на сериозен прочит. 

-  Може ли ДПС в новата си роля да се окаже катализатор за промяната на политическото статукво и предсрочни избори?

-  Всяко развитие в някоя от водещите политически сили, в парламентарно представените партии, може да бъде катализатор на промяна в политическото статукво. Чухме заявки и предупреждения за предсрочни избори не от едно място и ако се тръгне в тази посока, това не бива да учудва никой сериозен участник или наблюдател на политическия процес при това нестабилно и богато на вътрешни противоречия управление. Необходимостта от ново произнасяне на суверена узрява и по съвсем обективни причини. Няма как гражданите да са удовлетворени от управление, което съществува заради себе си, а не заради тях. 

-  Заговорихте за предсрочни избори… Ако има такива, как ще мобилизирате електората на БСП?

-  Вече заявих, че всяка опозиция трябва да е готова за предсрочни избори. БСП не бяга от такова предизвикателство. Обстоятелствата, които се натрупват в резултат от водената в момента дясна политика, също водят към извънреден вот. Много зависи и от търпението на гражданите, което ще се изчерпва все повече. Въпросът е в това българите да поискат различна политика. Като опозиционна партия, постоянно предлагаме лява алтернатива, която е в интерес на хората – по отношение на демографската политика, на социалната, пенсионната, данъчната... Но се нуждаем от доверието на хората, за да реализираме тези решения и в управлението на страната. Осъзнатата необходимост от промяна е най-добрата мотивация за избирателите. 

-  Каква беше изминалата година за БСП?

-  Трудна, но необходима!