Легендата Мустафа Чаушев: Със съпругата ми се оженихме след 10-годишна раздяла  

Мустафа Чаушев стана на 73! А преди няколко месеца чества и 50 години на сцената. Той е легенда на родната поп музика, наричан е и „Българският Шарл Азнавур”. В забележителната си кариера, в която изпява стотици хитове, има издадени над 20 албума, носител е на много престижни награди и отличия. Мустафа Чаушев не говори често пред медиите, нищо че неведнъж е виждал „свои интервюта” в пресата. 

В откровена изповед пред „ШОУ” естрадният колос е пределно искрен не само за кариерата, но и за личния си свят.

- Г-н Чаушев, говорихме си навръх 50-годишния ви юбилей на сцената! Тогава ми споделихте, че „нещата вече не са такива, каквито са били едно време”. Какво е положението днес? Наскоро отпразнувахте и 73-ия си рожден ден!
- Аз съм направил всичко, което е трябвало за себе си, и съм доволен. Благодарен съм на Всевишния за всичко, което ми е дадено до този момент. 

За съжаление живеем в държава, в която правата на артистите не са защитени и всеки може да продаде чужд продукт, както намери за добре, без да бъде санкциониран. Що се отнася до концертиране, нашите фенове ни харесват и милеят за миналото и шлагерните песни, но всяко време носи своята красота. И в шоубизнеса водещи са младите, което е нормално. Ние не сме тези, които диктуват модата в музиката вече. Още повече с навлизането на новите технологии оставаме крачка назад. Рождения си ден посрещнах в семейна обстановка. Получих и портрет от мой близък приятел.

- Да не се сбогувате със сцената? Лили Иванова бе казала преди време, че ще пее, докато е жива.
- Всяко начало има и своя край. Човек трябва да слезе достойно от сцената. Поколението, което харесва нас и нашите песни, не може да си позволи да ходи по концерти. Нямаш ли нова продукция, която да се върти, не си конкурентоспособен. Поддържането на репертоар и имидж струва пари, което значи, че трябва да имаш клипове, екип от хора, които да се грижат за теб, и прочее. Това, че Лили Иванова пее, е много хубаво. Означава къртовски труд и много специален режим, за да поддържа такова темпо. Тя вълнува с гласа и песните си много хора. Лили е явление!

- Кое ви обижда днес като човек с толкова награди, признание, слава?
- Унижението към всички мои колеги, които са пренебрегнати от държавата с дадените им „пенсии”. С една такава 

не можем да вечеряме четирима колеги 

в един ресторант. Увеличават се пенсии с 2,6 %. Явно управляващите не могат да сметнат, че това са някакви 3-4 лева на минималните пенсии. Грозна история...

- Кой написа първата ви песен? А какво направихте с първия си хонорар?
- Тончо Русев и Дамян Дамянов – “Мой живот”. Това е първата ми българска плоча. В нея включих и песента „Нямаш време за мен”, която беше тотален хит. В края на 1969 г. с тези две песни бях избран за новия глас на Радио София. Понеже съм любител на книгите и си купих няколко.

- Допускате ли умишлено унищожаване на архивите на „Концертна дирекция” отпреди ’89 г.?
- Дали са изгорени, наводнени или прочее – няма как да знаем. Нека съвестта на тези, които са го направили, е чиста и да спят спокойно, ако могат. Да продаваш плочи в милионен тираж и да получиш 100 лева на месец, е повече от унизително! Били сме лицето на тази държава – представяли сме България и в чужбина. Ходили сме на турнета в Алжир, в Тунис, в Мароко… и са ни давали по 1 долар за всеки концерт. Ето това е истината и сега я казвам пред вас! Ние сме го правили с удоволствие още тогава, въпреки това, защото сме се раздавали от сърце за България. А те и тогава, и сега, само взимат от нас. На нас не пари, една риза, един микрофон не са ни дали… Нищо! Ние сме плащали всичко сами – и микрофони, и апаратури, и наеми, всичко. Единственото, което Концертна дирекция даваше навремето, е един счупен автобус, с които се движехме.

- Искате да кажете, че от тази продажба през годините на милиони плочи с вашата музика, не сте взели почти нищо за себе си, като остойностен труд? Това не е ли грижа на така нареченото сдружение за авторски права „ПРОФОН”?
- Миналата година горе-долу по същото време оттам ми се обадиха, за да ми дадат от 2008 г. досега… точно 226 лв.!?! Преди това ме бяха извикали още един път – тогава периодът бе от 2000-2008 г. Получих 350 лв. Значи 

грубо съм получил 500 лева за 15 години

Вие си направете сметка за какво става дума... Що за подигравка е това? Вярно, спряха да въртят и нашите песни, но същите тези песни продължават да се пеят на много места, по заведенията… А това сдружение уж получава някакви отчитания, но те си имат някаква си тяхна система, която абсолютно ни изключва като потенциални търсачи на пари. Там има 20-30 човека, които, както се казва, насила ги въртят. А наши песни по българско радио няма да чуеш.

- Преди години не ви е било никак лесно – периода, в който баща ви ви е пращал по 5 лева на месец, а сте взимали 30 лв. стипендия. Разболявате се заради влага в квартирата...
- Да, така е. Беше труден период в моя живот. Татко пращаше по 5 лева на месец, имах стипендия от 30 лв., а квартирата ми беше в мазе на ул. „Антим I”. По каменната стена в стаята се стичаше вода. А от влагата впоследствие се разболях от туберкулоза и лежах 9 месеца в болница. Затова и днес ценя и малко, и много. Когато си болен, разбираш, че не в парите е силата. Господ може да направи с теб всичко и парите да не ти помогнат. Но като излязох от клиниката, животът пак ме пришпори - човек иска да направи кариера, да се доказва. А заради тези трудности бях изостанал с материала. 

Точно преди да се разболея бях приет и в Консерваторията, което беше силно вълнение за мен – през ’68-а, тъкмо се откри естрадният отдел. 

Бях класиран втори след Мими Иванова

Преди това сестра ми каза: „Ако искаш да станеш певец, да те водя в София и да видим имаш ли данни”. Година по-рано дойдох и записах с турски текст „Делфините” на Данчето Христова с нейния плейбек. В радиото я харесаха и оттам тръгнаха записите на 70-80 наши песни на турски. Басистът Николай Дамянов беше подал документите ми от мое име и после ми казаха кога е прослушването. Отидох, пях, приеха ме. Ирина Чмихова беше председателка на комисията. Чула за мен от радиоизявите ми и пита: „Това ли е Мустафата?”. 

- И ставате любимец дори преди да сте издали и първа плоча?
- Така се случи, да. Запях в родния Шумен. Помня, че в града бяхме в конкуренция с Тодор Колев. Той свиреше и пееше в казиното, имаше много добър оркестър. Аз пък с моя „Квинтет Шумен” пеех по други заведения - един месец в „Дебрецен”, друг в „Девятката”, култови по онова време. 

Групата на Тодор Колев пееше евъргрийни, джаз, докато ние бяхме под влиянието на „Ролинг Стоунс”, „Бийтълс” и на мелодичната италианска музика. И при нас, и при тях беше пълно. После излязохме извън града и направихме фурор в Толбухин, Варна, Слънчев бряг. Астор, като шуменец, ни уреди едно турне и в Югославия през 1966 г.

А „Балкантон” тогава издаде в хубави тиражи 8 дългосвирещи плочи и около 15 малки. Аз съм един от най-продаваните певци на „Балкантон” след Лили Иванова и Емил Димитров. Тиражът на плочите ми бе над 100 хиляди. Днес съм благодарен на всички творци, с които съм работил – и певци, и композитори, и текстописци, брилянтни хора. Познавам се с много хора, но никога нищо не съм поискал, не съм се и молил. Дошъл съм от едно малко градче – Шумен, от последната улица в града. 

Баща ми е бил обущар

Знам 2 и 200. И това да се кача на най-високото стъпало в йерархията на българската музика - нищо повече от това не мога да искам! И не бих заменил България за никоя друга държава!

- Близки приятели сте и с Йорданка Христова. С кого от колегите ви ви свързва най-трайното приятелство?
- Обичаме се с Йорданка. Никога няма да забравя турнето ни в Куба пред 1972 г. Уважавам и ценя всички певци от моето поколение, защото са невероятно талантливи. С Боян Иванов имахме невероятно приятелство. Боян беше разкошен човек. Пътували сме много заедно. Винаги остроумен, с чувство за хумор. Беше душата на компанията, сечеше му пипето. Много харесваше тембъра ми и ми е казвал, че иска да има същия, но той беше прекрасен, техничен певец. Идваше ни на гости в Бургас и готвеха с жена ми. Много обичаше сладко и му носехме балсуджук от Турция. Винаги спретнат, много чист. Дъщеря ми Ажда, като беше малка, му казваше „татко” на шега. Пееше й смешни песни и я забавляваше. Много ни липсва!

- Как става така, че когато се запознавате с бъдещата си съпруга Лейла, вместо да се ожените се разделяте за… 10 години?
- Разминахме се и съдбата пак ни събра след 10 години. Било ни е писано да не се женим толкова рано. Но историята е следната... Бяхме с приятели в култовия бургаски ресторант „Златна котва” и в един момент единият каза: „Ей, тези мацки на съседната маса са туркини - майка и дъщеря. Искаш ли да те запозная?”. Сервитьорът им прати поздрави от съседната маса, но не обърнаха много внимание. На следващия ден се заговорихме на рецепцията в хотела. Любовта се случи, преди да се осъзнаем. И действително щяхме да се женим още същата 1973 г. Но съдбата реши друго. Аз заминах на турне, после дълго не се обадих и тя се засегна. Разделихме се. След 10 години обаче пак се срещнахме. И наистина нямах право на втора грешка. Само я попитах: 

„Ще се омъжиш ли за мен?”

Взехме се през 1983 г., а на другата година се роди дъщеря ни Ажда.

- Любов като на кино! Дъщеря ви Ажда пее също като вас, но за разлика от вас – във време разделно. Това радва ли ви или по-скоро се притеснявате за избора й?
- Всеки баща ще се радва, ако види детето си успяло в някоя област. Тя избра да пее и аз съм щастлив от избора й, защото има потенциал, върши работата си прекрасно и хората я харесват. Изпълва сцената с положителна енергия и доставя наслада на публиката.

- Суетен ли сте? Преди време бяха написали, че се боядисвате, че си присаждате коса, дори – че имате перука...
- Суетен съм, разбира се. Искам да изглеждам добре. Когато се погледна в огледалото, искам да се харесам. За визията ми се грижи жена ми. Никога не съм имал перука и не съм се боядисвал. Наскоро си присадих коса.
 

---

Пях на сцената на Франк Синатра

„Отидох в Куба благодарение на Иван Пеев (бившия съпруг на Лили Иванова – б.р.). Точно се разделиха с Лили Иванова, някъде 1971-72 г., и стана така, че и двамата искаха да бъда с тях. Ванко от една страна, Лили, която тогава беше с Янчо Таков - от друга. Аз останах при Ванко - направихме едно турне, на което бе и Борето Гуджунов.

После дойде и поканата от Куба. Данчето Христова вече беше там. Изкарахме три месеца и половина. Много беше интересно – друга култура, други хора, пяхме и в „Тропикана” – най-култовото заведение там, в което са пели всички най-големи звезди навремето от ранга на Франк Синатра. 

Още тогава в Куба започнаха да кръщават децата си на Данчето, толкова много я обичаха. Там тя е супер звезда! Много наши звезди ги обичат там, но като Данчето няма втора за тях!”, припомня си легендарният изпълнител пред „ШОУ”.
 

---

Лили ме качи на голямата сцена

„Пях на концерт в зала „България”. През антракта Лили Иванова буквално се овеси на врата ми и каза: „Аз по-хубав глас не съм чувала в България. Искам да работим заедно”. И така и стана. 

След първото турне в Съветския съюз през 1970 г., на което с нея бяхме солисти на „Балкантон”, се разделихме с оркестъра. И заработихме заедно. 

Иван Пеев направи оркестър „Маковете” и 5 години бяхме заедно с малки прекъсвания. Тя се разведе с Пеев 1972 г. С нея се разделихме в началото на 1975 г., защото започнах да получавам персонални ангажименти от Съветския съюз с моя оркестър и вече заплащането бе по-добро. 

Благодарен съм й много, защото тя ме показа на голямата публика”, разказва Чаушев.

Подготви: Анелия ПОПОВА