Иван Абаджиев: Човешките възможности са безгранични!  

Иван Николов Абаджиев - каквото и да се каже за него, все ще е малко. “Легенда, световен капацитет, треньорът на планетата” - това са само малкото недостатъчни думи, с които се опитват да характеризират тази уникална личност. У нас просто го наричат “баща на българските щанги”. Като състезател няма много медали, но като треньор те са му безчет. От 1969-а е треньор на националния отбор, който води близо 30 години с известни прекъсвания. Първият му успех е на Европейското първенство във Варшава през 1969 г., като отборът завоюва два златни медала. Въвежда двуразовите тренировки, които са негов патент. Също и системата на триразовите тренировки, съчетани с адаптация на организма и възстановяване. Специализира щангистите и изисква извършването на огромен обем работа. 

На Летните олимпийски игри в Мюнхен българските щангисти печелят първите си олимпийски медали - три златни и три сребърни, като с 38 точки са отборни първенци. През годините неговият отбор излъчва 12 олимпийски, 57 световни и 64 европейски шампиони. Доктор хонорис кауза на Националната спортна академия в София. Обявен е шест пъти за най-добър треньор на България, а през 2001-ва - за треньор на страната ни за ХХ век. 

През февруари (12.02.2016) “старшията”, както го наричат в спортните среди, ще навърши 84 години.

- Г-н Абаджиев, посрещнахте поредния си Ивановден все така бодър и с неукротим дух. Какво ви зарежда със сили по-малко от месец преди 84-тия ви рожден ден?

- Вижте, аз винаги съм бил привърженик на идеята, че човешките възможности са неограничени - във всякакъв смисъл, физио- или психологически. Това, което твърдя, съм го изпитвал на собствения си гръб, изпитвам го и до днес. Когато бях момче, се трудех на нивата по 15 часа на ден, после бягах много километри в сняг до кръста, след това споделях и най-тежките триразови тренировки с моите състезатели, сега излизам с моето куче хъски по 2 часа сутрин и 2 часа след обяд всеки ден. 

Моята тайна е цялостната активност - физическа и умствена 

Разбира се, не пия, не пуша, но не съм аскет - особено що се отнася до добрата храна. Продължавам научните си занимания, вече съм доста напреднал с нова книга за моята състезателна методика. На всички хора над 55, пък и под 55, а и над 80 години препоръчвам да не се занемаряват, да използват пълноценно умствения си и физически потенциал. Не спирайте да товарите мускулите и мозъка - това е най-кратко моят съвет!

- Г-н Абаджиев, кое ви вълнува повече - проблемите на ежедневното житие-битие или съдбата на българската щанга?

- Ако мислите, че се отнасям пренебрежително към проблемите на ежедневието, грешите. И аз си имам своите трудности, но живея, както мога - или аз го казвам: “живея, както намеря”. С годините обаче все повече ме вълнуват нещата, които не съм довършил.

- Какво толкова сте пропуснали? При вашата склонност към натоварванията, към максималната всеотдайност какво толкова е останало недовършено?

- Аз създадох печеливша методика, но никой от наследниците ми не я продължи.

Интересно защо?! Може би защото изискваше пределна всеотдайност. Или някой им плащаше да не го правят - и това вече си мисля. Дано да греша! Сега, с последната книга, която подготвям, искам да обясня естеството на моята методика, която не се градеше на допинга, както твърдяха мнозина.

- Г-н Абаджиев, прощавайте, че ви питам така направо, но как сте със здравето? Как издържате натоварванията с вашето хъски?

- Ами, как да кажа!? Аз, общо взето, съм здрав човек и нямам здравословни проблеми. През 2000 г. на Олимпиадата в Сидни получих нервна криза заради скандала с допинг пробите на моите състезатели. Тогава се сдобих с диабет, но сега съм по-добре - захарта ми е около нормалната. Това беше най-големият ми здравен проблем от последните години. 

А най-големият ми спортен и обществен проблем е книгата ми за моя опит в областта на тежката атлетика

Работя от години по нея и продължавам да работя - да допълвам, да доизяснявам, твърде усилено, защото имам много и яростни опоненти. 

- Защо? Какви са тези опоненти?

- Опонират ми, най-меко казано, защото съм ги изпреварил! Паганини е казал: “На успелите завиждат, на талантливите вредят, а на гениалните отмъщават”. Моята битка беше за увеличаване на физическите натоварвания. Доказа се, че те водят до усъвършенстване на организма, като увеличават реакцията на неговите сили, бързина и издръжливост. Никакъв допинг няма тук, а само работа, работа и работа...

- Г-н Абаджиев, докога ще продължат тези спорове за допинга?

- Ами, докато има хора, които да се занимават с него. Аз, собствено, съм готов да ви разкрия тайната на моя допинг. И най-напред искам да подчертая, че силата не зависи само от големината на мускула, а и от междумускулната координация. При големите натоварвания се подобрява тъкмо тази координация, която позволява с по-малко енергия да се извършва по-голяма работа. 

Всяко здраво, нормално момче може да стане олимпийски шампион 

Правилното дозиране и натоварванията на всяка възраст имат животворен ефект. Накратко ще ви кажа: моят допинг е трудът!

- Кажете най-после какво означава името Иван? Каква тайна се крие в него?

- Ами, вижте сега: ако в една къща няма нито един Иван, трябва да се побие кол в средата на дома и всички, които минават покрай него, да му споделят: “Иване, така, Иване, онака”. Тогава ще има ред в тази къща!!!

- Г-н Абаджиев, благодаря за това интервю. Нека винаги има ред във вашата къща!